Тази година Лазаровден се пада на 12 април и на този ден се изпълняват два основни обичая – лазаруване и поминални обреди. Според вярванията в Североизточна България, на Връбница „разпускат, пускат умрелите“ от гробовете, затова се устройва Лазарската задушница, където жените посещават гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай и жито. Вечерта преди Лазаровден или на самия ден всяка домакиня раздава в селото малки просфорки според броя на починалите, винаги в нечетно количество.
Подготовка за Лазаровден започва отрано, като по-възрастна жена, опитна в лазаруването, помага на момичетата да научат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. Част от момичетата пеят, а други танцуват, защото Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
Празничните обреди започват рано сутринта на Лазаровден, когато момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото, облечени в невестински дрехи. В различните части на България те носят различни костюми – в Източна Тракия носят нови булчински премени, в Кюстендилско носят кърпа, с която невестата се кланя на сватбата, а в Шоплука главите им са украсени с китка от копринена трева и пауново перо.
Лазарките, които са моми и млади жени, започват подготовката си още от постите и се групират по възраст. Във всяка група има пеячки, шеталици, а една от лазарките носи кошничка с яйца. Те обикалят селото от обяд в събота до обяд в неделя, като влизат във всяка къща и пеят песни за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопанката на къщата задължително дарява всяка лазарка със сурово яйце, символ на безсмъртието, което също служи за разваляне на магии и правене на гадания. Къща, посетена от лазарки, се счита за щастлива и благословена.
Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и на момичетата, които след лазаруването могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да бъдат харесани от ергените и да се омъжат. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица или просто Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек, всички свързани с прехода към моминството, любовта и задомяването.
На Лазарова събота започва Пасхалното тържество. По време на св. Литургия на Лазаровден Църквата прославя Христос като Възкресение и Живот, който с възкресяването на Лазар утвърждава предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен като дългоочаквания Месия и Цар Израилев.
На Цветница по време на утренята се благославят върбови клонки и се раздават на богомолците. Клонките се държат в ръце по време на цялата Литургия, показвайки, че и ние, както древните жители на Йерусалим, посрещаме Исус Христос като Цар и Спасител.
На Лазаровден имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо и Лъчезар.
Напиши коментар