Фейлетон на седмицата: Кариерно ориентиран

Фейлетон от плевенския хуморист Валери Какачев

Фейлетон на седмицата: Кариерно ориентиран

Възрастна  учителка  бе  Стоянова, помнеше, когато децата я наричаха не „госпожо“, а „другарко“. Помнеше, че това, което сега наричат в просветното министерство кариерно развитие, някога бе професионално ориентиране, но децата си оставаха деца. Мечтаеха да станат космонавти, футболисти, певци… Но този Иванчо от третия чин я смути с това „магистрат“. Хайде, ако родителите му бяха магистрати – ясно, ала майка му беше продавачка, а баща му – шофьор.

– Не искаш ли да станеш космонавт? – усмихна се  госпожа Стоянова.

– Госпожо, хайде да не се лъжем. Колко космонавти има от България? Изобщо ще ми дойде ли някога на мен редът да излетя в космоса…

 – А да бъдеш известен футболист като Стоичков? – попита учителката.

– Кой ми гарантира, че някой няма да ми тегли балтията и всичко да свърши с тежка контузия, още докато съм млад? А и вижте го, че е закъсал и кара на реклами, горкият…

– А да си певец? Да те слушат и гледат хората?

– Моля?! – наежи се Иванчо. – Петнайсет минути слава в някой телевизионен формат и после двайсет години да се лашкам по фериботите в Дания и Швеция да забавлявам старци.

– Добре – предаде се възрастната учителка. – Защо искаш да станеш магистрат?

– Ще обясня – блеснаха очите на Иванчо. –  Има си съдебна полиция, охрана. Значи спокойствие, нали? За дрехи вземат близо три бона! Имат евтини почивни станции. Зимата са на парно, а лятото на климатик. Целият август отпуската ти е гарантирана… Всички съседи те уважават, даже се страхуват от теб… Абсолютно яко, госпожо!

– Откъде знаеш всичко това? – попита учителката.

 – Госпожо, татко, като ходи понякога да се почерпи с приятели в гаража на Гошо, ме взема с него… Аз слушам какво си говорят и попивам. Правя си изводи… Кръчмата е училището на живота, обича да казва татко. Не е ли прав?

– Като се замисля, Иванчо, вероятно е прав баща ти. Сядай, моето момче, ти си ориентиран  за своето кариерно развитие.

      Госпожа Стоянова избърса очилата си и си помисли колко далече  са от живота онези в просветното министерство, защото сигурно не ходят в кръчми, а в скъпи ресторанти.

 

 

 

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори