0
Една върху друга - 64 години Международен фестивал „Мартенски музикални дни “(ММД). Фестивалната „канонада“ завърши с Реквием на Верди. Незапомнен концерт. Макар че, „Requiem aeternam dona eis, Domine“ („Вечен покой дай им, Господи“) е заупокойна католическа молитва. Пък и, съгласете се, не върви да завършим с…панихида, което е ортодоксалният еквивалент на западняшкия заупокой. Две седмици си поживяхме като крале във въртопите на вълшебно- страховѝта музика –това е оксиморон**, какъвто е ѝ заглавието на коментара. Ако издържите да го прочетете докрай, ще разберете за какви вълци бълнувам…
Когато пиша за ММД, винаги изпадам в особена мистичност и, разбира се, в признателност към поколенията преди нас, положили грижи да го има Фестивалът. Аплодисменти и за актуалните организатори - съхранили са традицията, надградили са я достолепно. Изобщо не искам да ви създавам тръпчиви усещания за най-световното от всички българско-световни, случващи се и досега, все първи неща в Русчук. За къде без местен патриотизъм, уважаеми съграждани? Без майтап, и без да е лъжа - на 1-ви април съобщиха, че ще връщат пари от платените „на промоция“ общински данъци. Община Русе, макар и да не споделя мотивите на Върховния административен съд, щяла да се съобрази със съдебното решение за неточното (о)зониране – какво друго ѝ остава на Общината?! Стратегията обаче предвижда бъдещи процесуални действия, за които ще ни информират допълнително... Да връщат парите, пък другото – здраве да е!
Позволих си в края на седмицата да ви предложа, на някои може да се сторят дори „криви“ гледни точки към проекциите на русенското и наднационалното ни време. В дните на пролетното пробуждане/пролетната умора или пролетното безхаберие - зависи от гледните точки - вече ги споменах, отделният индивид, приобщен в неговата група от индивиди - партии, съдружия, коалиции, демонстрира висок адреналин и упражнява правото си да протестира. Обливат ни с призиви: „...да постигнем заветната цел - еврото“, „...да изтръгнем корупцията“ – тук визират не само Феномена; „... да спасим човечността“ – тези пък прегръщат кучета и котки, ако можеха и камили щяха да прегърнат, и протестират срещу насилието над животните.
Изобщо не се чуваме какви ги говорим, поради което вършим глупост подир глупост, или - айде по-меко - просто изглеждаме глупаво. Сякаш сме в неразбираем за външния свят автоимунен, потъващ като вода в къртича дупка монолог. На Балканите „ври и кипи“ от демокрация, но ние имаме наша визия за тези неща. Фаворитите на народното (не)доверие по всичките етажи на държавността навиват макари от лафове, без да има и милиметър конец върху тях.
Иначе как да разгадаем признанието на български политик, че партньорите в коалицията му се катерят по гърба, но Той щял да ги търпи до юни, когато всички ще чуем „абракадабра“ и, дай боже, да видим - подредени пачки с евро в нощното шкафче на всеки българин. Това сме го виждали вече, @ Вие какво мислите за приоритетното мислене на политиците и приоритетната им загриженост за нас?
Ние сме факири в побългаряването или в отказването от едни приоритети за сметка на други приоритети. Не знам как е при вас, но аз от доста време живея приоритетно с усещането, че навсякъде е бъкано с… ангелски лица. Ръцете, мислите, движенията, дишането ми са впрегнати в мероприятия с благотворителна цел – да събирам пластмасови капачки, да почиствам всяка година по едно и също време, преди Великден, България от боклуци, да помагам на бедстващи деца, на украински майки и бежанци…А в разградената кошара българска, вълци, без да са в овчи кожи, от много време се изживяват като „наши кучета“. Но не е сигурно дали това е демокрация или е нещо друго…
Пламѣн Калиновъ®
*„Вълци пазят стадото“ - комедия от Людмил Стоянов, 1936 г.
**от старогръцки (oxys – остроумен; moros – глупав) - съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези)
Напиши коментар