Защо интервенцията на централните банки трябва да ни притесни

Онова, което ФЕД и още 5 централни банкинаправиха вчера може да се сравни с поставянето на превръзка на болен, който се нуждае всъщност от хирургична операция. Така започва коментара си Браян Милнер в днешния Globe and Mail по повод на новината, цитирано от Darikfinance.bg. Според него случилото се е повод да се притесняваме, а не да се успокояваме.  В условията на назряваща глобална кредитна криза и провал на европейските лидери в борбата им да се справят с дълговите проблеми, договорката между централните банки изстреля акциите нагоре. Еврото и останалите основни световни валути поскъпнаха към щатския долар, а цените на златото, петрола и останалите стоки се покачиха, с което илюстрираха как инвеститорите отново търсят риска.  Координираната акция на банките в САЩ, Канада, Великобритания, Япония, Швейцария и Европа бе отговор на стреса, в който глобалната финансова система е изпаднала. Така се вижда, че тя се е върнала обратно в 2008 година, когато банкерите прибегнаха до същата рецепта в опит да размразят кредитирането.  Голямата изненада, която не бива да бъде подминавана, поднесе всъщност централната банка на Китай, която снижи изискването си за поддържане на определени резерви от банките в страната. Това е категоричен сигнал, че ситуацията там се е превърнала от "лоша" в "ужасна".  Дълговите проблеми на шепа държави от еврозоната се разпростряха много извън границите на континента и инфектираха основните банки в Европа. Тъй като инвеститорите и хората с депозити предпочетоха да избягат от еврото, за банките стана все по-трудно да осигуряват ресурс, с който да кредитират бизнеса и така икономиката да се движи.  В своята статия анализаторът цитира мнение на финансист, според когото моделът на финансиране в Европа е счупен и не работи. Това, което координираната реакция на банките се опитва да направи е само временно решение, а в същото време системата се нуждае от дългосрочно решение.  Решението на централните банки разбира се ще спомогне за избягването на повторна глобална финансова криза, като тази, която постави световната икономика на колене преди 3 години. То ще помогне на банките да намират по-лесно финансов ресурс като  получават американски долари на по-ниска цена. Това е изключително важно, имайки предвид, че огромен дял от активите и транзакциите по света се извършват в долари.  Иновативното в случая е идеята за двустранни суапови споразумения, по силата на които банките ще могат по същия начин да обменят валути при по-ниски ставки, което ще може да се използва в спешни случаи.  Но нищо от до тук изброеното не ще намали лихвите, при които заемат ресурс Италия, Испания или другите свръхзадлъжнели страни от еврозоната. В момента кранчето за Италия е спряно. Десетгодишните й облигации вчера се търгуваха на 6.98%. Може и да има продажби на ДЦК при такава лихва, но реалността е такава, че икономиката на страната не работи при лихви по-високи от 4.5%.  Според центъра за икономически и политически проучвания във Вашингтон докато централната банка не предприеме интервенция, с която да понижи основната си лихва, останалите лихви няма как да се понижат и настоящата финансова криза в Европа няма как да бъде разрешена.  Все още не е ясно и дали лидерите на страни от еврозоната имат наистина работещ план за това как да се постигне стабилност в дългосрочен аспект. До тук финансовите министри представяха само мъгливи идеи за това как ще подсигурят по-сериозен ресурс за спасителния фонд. Те обаче се провалят с това, че не показват достатъчно пари в наличност, с които да могат да си позволят да спасят изпадналите в затруднение държави. Координираната акция между централните банки, обявена вчера, няма как да промени тази реалност.  Съвсем скоро инвеститорите може отново да охладнеят и тогава Италия и Испания ще се приближат още повече до необходимостта от болезнено реструктуриране на дълговете. Единственият вариант за предотвратяване на това събитие и едновременно с това за закрила на еврото е да се даде мандат на Европейската централна банка за неограничена интервенция на пазарите. Така тя може да заменя дълговете на Италия, Гърция и Испания с еврооблигации или с гаранции от най-силните икономики в еврозоната. По този начин ЕЦБ ще може да изисква и по-сериозни фискални реформи.  Докато не се видят ясни сигнали, че германците и другите силни в еврозоната са готови да прегърнат тези радикални идеи, ще станем свидетели на това как недоверието между банките продължава да нараства, което е най-страшното в случая. Ще започне да се набива на очи и как корпорациите, правителствата и другите централни банки се ориентират към аварийни изходи, които да ги спасят при разпадане на валутния съюз в Европа.

0 Коментара

Коментирай

Напиши коментар

Затвори Изпрати