0
Русенци отново имаха удоволстивието да преживеят наситената с драматизъм и страст история на легендарния герой Зоро. След изключително успешната премиера на сцената на Летния театър в Русе талантливият пловдивчанин - актьорът Владимир Зомбори, влезе в кожата на героя Диегo де ла Вега в мюзикъла „Зоро” , за да остави без дъх публиката под звездното небе.
“Зоро“ , вдъхновен от легендарния герой, с незабравимата музика на Gipsy Kings и Джон Камерън, оживя на сцената в един спектакъл, който ни потопи в свят, където любовта, свободата и смелостта се преплитат в едно.
Младият Диего де ла Вега поема съдбата си в ръце и се превръща в легенда. От романтичния силует с черна маска до белега, който оставя със сабята си, той е символ на справедливостта, на бунта срещу злото и закрилата на онеправданите. Загадъчният герой с черната маска защитава невинните и се изправя срещу бедите с танца на сабята и ритъма на фламенкото, изпълнявани блестящо от Владимир Зомбори.
Харизматичният актьор е роден на 3 юли 1988 г. в Пловдив. В основното училище учи рисуване, а след това сценография в Национална гимназия по сценични и екранни изкуства в Пловдив. Първата му голяма изява на сцена е в музикалното предаване X-Factor. През 2011 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов и от тогава е актьор в трупата на МГТ „Зад канала“.
Освен на сцената, играе във филми и сериали. Сред ролите му са на Тишо в трагикомичния филм „Миграцията на паламуда“ на режисьора Людмил Тодоров, Стоилко във историческата драма „Воевода“ на Зорница София, Христо в драматичния филм „Дъвка за балончета“ на режисьора Станислав Тодоров-Роги, учителят по философия Методи Иванов в уеб сериала „Следвай ме“, Огнян в драматичния сериал „Пътят на честта“, Мъжът в късометражния сериал „Seen“, Мирослав Огнянов в сериала „Мен не ме мислете“, Ковачки в трилъра в „В сърцето на машината“ на режисьора Мартин Макариев, Димитър Драганов в драматичния сериал „С река на сърцето“, Филип в драматичния сериал „Вина“ и Камен в драмата „Игра на доверие“.
Женен е за актрисата Весела Бабинова, с която имат дъщеря Йоана.
***
Ето какво беше любезен да разкаже Владимир Зомбори за читателита на вестик “Бряг”:
- Господин Зомбори, русенци с огромно нетърпение очакваха да видят мюзикъла “Зоро” в Летния театър на Русе. Билетите и за този спектакъл бяха бързо изчерпани. Вие лично имали ли сте пресечни точки с жанра мюзикъл в творческата си кариера до този момент?
За първи път участвам в оригинален мюзикъл от големите Бродуейски заглавия, играни по цял свят. Но преди години, мисля 2013-та, направихме с режисьора Венцислав Асенов и с музика на Кирил Дончев едно театрално представление с доста песни в него - “Някои го предпочитат горещо” по филма на Изи Даймънд и Били Уайлдър. Имам прекрасни спомени и полезен опит оттогава.
- Една българска певица казваше: “Откакто се помня, все пея”. Вие от кога пеете всъщност?
Мисля, че за никого вече не е тайна, че аз обичам да пея. Да Ви призная, пея от малък, майка ми пее много добре и явно съм наследил таланта си от нея.
- Как се чувствате в кожата на легендарен герой, какъвто е Диего де ла Вега, наречен Зоро?
Да наистина, чувствам се много добре в кожата на Зоро, защото аз самият съм човек, който винаги е бил с едно особено чувство за справедливост. Това ме събра с жена ми (актрисата Весела Бабинова – б.р.) в годините, защото и тя е такава личност. Сега, от гледна точка на тъй наречената си популярност, се стремя да я използвам, когато трябва да се даде гласност на някакъв проблем, и мога да бъда полезен на хората. Затова пряко си кореспондирам с героя по начин на мислене. Винаги до голяма степен съм бил бунтар. Отстоявам себе си, както и общите правила и принципи, и успявам. Това е и причината да се намирам на такова място в кариерното си развитие.
- Помним в тази роля легенди като Ален Делон и Антонио Бандрерас на по-късен етап. А какъв е Вашият Зоро?
Като се обърнем назад и видим тези светли примери, разбираме, че всичко се е променило във времето като стилистика. Старите образи са затрогващи, но вече леко бутафорни и не са част от нашето светоусещане. В този мюзикъл се опитваме да дръпнем Зоро към нашата чувствителност, чувствителността на съвременния човек. Мюзикълът като жанр носи една наивност, една романтика, което разбира се е хубаво, но тук добавяме и една органичност от живота, която ние носим. Така много по-лесно човек ще се припознае с това, което се случва на сцената. Кой не се е борил за любовта в живота си? Кой не се е борил за справедливост? Това са теми, които вълнуват всички нас, независимо къде се намираме във времето. Зоро до голяма степен е една искра, която е била нужна на хората от онези години. А като се замисля, ние сега имаме нужда от един силен, стабилен, изпепеляващ огън. Защото везната със страданието толкова се е наклонила, че започва да рови земята. Справедливостта я няма никаква.
- А как мислите Вие, когато човек разчита предимно да го спаси някой друг, не губи ли от собствената си отговорност за онова, което му се случва в живота?
Човек през цялото време трябва да е буден. Необходимо е да е в съзнание през всичкото време, не само когато му се случват лоши неща. Все пак това е отговорност на всеки един от нас.
- Маската е един от главните атрибути на Зоро, заедно с шапката, а шапките в обществото също са маски. Какво бихте казали за това, че на нас постоянно ни се налага да носим маски в живота. Можем ли всъщност да си позволим да бъдем автентични?
Да, права сте, маската и в живота е част от играта. Често ние, хората, сме темпераментни, често сме на различно мнение за много неща. Въпрос е дори на възпитание да спреш собствените си импулси и да бъдеш по-дипломатичен, докато казваш онова, което мислиш. Добре е човек да има позиции, но те да не са с цената на това да подтискаш другите, да налагаш себе си агресивно.
- Възможно ли е онова, за което говорите, да се случи в нашето българско общество?
Никога не съм бил в Япония, но онова общество ми се струва с много висок морален компас, с вековни нрави, които до ден днешен се спазват и те оформят едно мечтано пространство, в което ти да съществуваш пълноценно. Разбира се, това носи своите демони, които се раждат на базата на точно такъв тип ограничения, възпитание, ако щете. Но според мен си струва човек да бъде идеалист, да има стремеж да се усъвършенства към това да живее по-добре, да общува по-добре с хората.
- И накрая ще Ви задам любимия си въпрос - какво е посланието в тази история, защото според мен е важно какво резонира в публиката и какво я провокира към размисъл?
Посланието тук е общовалидно. Човек винаги трябва да търси справедливостта в живота си. Необходимо е да се грижи за хората около себе си, да има емпатия към обществото и да го чувства като свое семейство. Никога да не спира да вярва в собствените си сили и възможности - как едното камъче може да преобърне цялата история.
- А откъде да черпим силата?
Силата ни е, когато всички сме заедно. С едно чисто съзнание към ясни цели, които ни вънуват. Ние съществуваме благодарение на това, че сме едно цяло.
.jpg)
Напиши коментар