Конституционен…разврат по ноти

В предишния коментар писах, че събитията от ежедневието ни връхлитат с буреносни последици. Събитията се „фабрикуват“ в парламента, във високите етажи на властта, в някое затънтено селце, в кабинетите на провинциалните началства – кметове, полицейски труженици, прокурори, съдии, местни велможи, редактори. Нерядко и на перона на среднощна гара. Събитията „извират“ и от подземния свят на безвластието, където се подвизават, примерно, „Костенурките нинджа“ и други анимационни герои – вече лъщяща екстра в хипермаркетите, за да превърнем и децата/внуците си в печеливш придатък към бизнес, неподатлив на бойкот от опуханата клиентела. Може и да не съм прав, но липсата на логически новини от държавността се превръща в нещо като пандемия. Като прибавим и разюзданата вакханалия в социалните мрежи, нещата стават още по-възгорчиви.

Дотук с общите лафове, защото една модерна телевизионна журналистка – Ризова Цветанка, от катадневно пренапрежение стигна до глобалното обобщение, че събитията през последните дни наподобявали …“…конституционен преврат“ . Ефектно е подобно сравнение, особено ако го завъртиш като въпрос към събеседниците си в пиковата/прегарящата точка от скандала с т.н. „произнасяне по изборните резултати“ от Конституционния съд. Но да останем оголени докрай. И да си признаем, че „царят беше гол“ много отдавна – конституционната дупка/яма/ отвърстие/ пропадане или там, както искате, го именувайте, беше (пред)известен факт още през ноември 2024 г. Дочоолу, Гочолу и Данко Хаирсъзина са от Алеково време в българския изборен наратив/повествование за демократизъм. Всички останали са…“маскари“. Припомням ви кадри от изборна секция, където се чуваше следният диалог: „…– Вижте, на Краси му трябват 300; – Не ща 250! Искам 300 – 350. 50 на вас давам…“ Видяхме и „къщовни“ лелки да дращят върху изборните протоколи. Шашмата лъсна като новата месечина преди Рождество, само че как да спреш пазарлъците за парламентарно представителство на такива като Краси и други платежоспособни всенародни любимци. Всъщност, тези, дето ходиха за гъби, и онези, които гласувахме – защото така е по-честно – всички вкупом сме пратени отново в „в гъбите“.

Откровено казано, не схванах смисъла на „безпрецедентното“ телевизионно обръщение към нацията от председателката на Конституционния съд Павлина Панова – държавността се срива, държавността реагира адекватно, или най-върховният от всички върхове в държавността е „насаден“ върху пачите яйца на собственото си, почти шестмесечно безделие преди въпросната галиматия. И # КОЙ всъщност зададе „тоналността“ в мухлясалите партитури на една, вече омръзнала на публиката, оперета? Питам, без да очаквам отговор. Няма да престана да питам, „луд умора няма“. И по-добре трудни въпроси, отколкото захарен памук, поднесен като журналистика.

И понеже споменах партитури– оперетата е поизтъркана метафора, но в случая върши работа – на започващия днес в Русе 64-ти Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ му се отваря небосклон от градивност, креативност и медийна известност. Поне в световните музикални новини да ни има. Ако ни забележат в безличието на останалите щуротии. За да не се глумим с пистата за аероплани край Щръклево, където така и не кацнаха чаканите от стотици посрещачи извънземни; с имиджови загуби или дивиденти от апартаменти и всякакви други припряности в Града на свободния дух.

А колкото до „конституционния преврат“, може да прозвучи и цинично: това си е чиста проба…конституционен разврат. Не е задължително да се съгласявате, по-здравословно е да ме наругаете. На изпроводяк се сещам за безукорния литературен циник на ХХ век, американизираният поляк Хенри Чарлз Буковски: „Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване."