Проф. Петър Иванов: Това, което става у нас, е политическа психопатология

Известният социален психолог дава отговор на въпроса „Какво става в българската политика и защо е така?“

Проф. Петър Иванов: Това, което става у нас, е политическа психопатология

Петър Иванов е русенец, доктор и професор по социална психология, академик в БАНИ. Създател заедно със свои колеги и пръв ръководител на катедри по психология в два български университета, декан. Директор на Демографския институт. Има много публикувани книги, монографии и научни трудове по психоанализа, психотерапия и социална психология, учебници, книги по психопатология на посткомунизма, стотици студии, статии и др.


Анализът на политическата ситуация в България, който предлагам тук, е психопатологичен, защото само със социална и с политическа психопатология може да се обясни това, което става у нас.

 Първо, за 3 години - 8 пъти избори! Само последните местни избори струваха 188 млн. лева. Можем да сметнем, че общата сума, която простодушните данъкоплатци даваме за избори, е над 1 милиард лева, значи всеки трудоспособен българин дава по 292 лв. за избори.

Второ,

 всички партии по традиция още от Иваностово време се разцепват и воюват жестоко вътре помежду си. Сега  се разцепи на две и уж хипермонолитното етническо ДПС - то се разцепи на новоначалници с Делян Пеевски и бояно-дръндарци с Ахмед Доган (агент Сава), които са в окопна (засега) война помежду си, за нататък не знам.
Бузлуджанската столетница БКП-БСП се раздели на воюващи едни с други корнелисти и антикорнелисти.

А Харвардската коалиция ПП-ДБ се спука на простокирчевци и бойкикевци -  първите са хора на Радев, вторите на Шиши. Даже и пръкналото се с чужда акушерска помощ "Величие" се разрои на две "Величия" - ивелиновци и подполковници.

Трето, никой у нас не си задава въпроса защо все пак се случва тази абсурдна трагикомедия в парламента
- войната между партиите, войната с президента, защо тежки разпри, обвинения и обиди наводняват и убиват политическите взаимодействия, вместо очакваните компромиси. Нали уж политиката е изкуство на компромиса?

Четвърто, политическата война у нас сега се води между хора, които доскоро са били много близки.

Какво щастие и каква обич можем да видим в снимките на др. Нинова до Кирето Добрев с вецовете, с оня Вигенин (тя го направи еврокомисар), с варненеца Гуцанов, с потомствения комунист Станишев, че даже и с Гоцето Първанов от с. Сирищник. Всичките те сега я изключиха от БКП/БСП.


В Русе някой си Иван Иванов, шумналия, Нинова го сложи водач на русенската листа, но Иванчо обърна палачинката, сега ѝ иска оставката и той.

Доган изключи Шиши, изключи и Данчо Ментата, и Хамид Хамид, и Ертен, и Халил и др., които бяха негови любимци дълги години и които забогатяха покрай него и покрай обръчите му. А пък самият Доган бил отстранен отвсякъде, от всички бордове го махнали, взели му ТЕЦ "Варна", взели му сараите в Бояна и в Росенец, взели му яхтите, взели и джипове. Абе всичко му взели, оставили му само едни джапанки и два тома на Хегел. А освен това Шиши искал той да каже къде са едни 30 милиона, пък той не казвал, мълчал навън на улицата, под дъжда. Най-голяма омраза има между тези, които преди са се обичали, не знам защо.

Пето, и последно в изброяването -  у нас всички институции, всички медии, всички служби, Конституционният съд, съдебната система, Меверето, правителството горкото, президентът, банките, областните управители, кметовете, абе всички до един, са за... кого? Ми за този, който дава пари за Шиши - Данчо Ментата знае най-добре!, за КТБ, за Сорос, за Баце, за оня министър, дето сключил договор с турска фирма за газов терминал, за 3 милиарда с комисиона 300 милиона евро...

В този контекст на мен нещата в политиката ми се виждат много трагични
. Мисля, че нямаме друг изход освен извънредно положение (чл. 84 от Конституцията) и крути якобински мерки срещу крадците и измамниците, които, освен всичко друго, не са с добро психично здраве.

Да правиш парламентарни избори през ден, да се цепиш през ден и да воюваш с всеки
ВСЕКИ ден е... политическа шизофрения. Ще ви кажа нещо, което всички избягват да го кажат, ама между нас да си остане: Политиците ни са психично болни хора с тежки акутни разстройства на разсъдъка, на морала и на емоциите.

Повечето от тях са и със сериозни дегенеративни изменения и деформации на психиката и соматиката: логопедични дефекти, старческа деменция, булимия, ретардация (умствено изоставане), нанизъм
(ненормално нисък ръст – б. р.) и др.

В антропологичен план почти всички "вождове" са от анадолската и от ориенталската расова група, нямаме русокоси и синеоки представители на европеидната раса, като Левски, като Захари Стоянов и др. от далечното минало.

От гледна точка на ломброзианската криминална антропология повечето политици са от типа L'uomo delinquente, включително премиери и сегашни министри.

Около 35% от депутатите и 70% от действащите политически лидери би трябвало да потърсят медицинска помощ в областта на своето психично здраве, това ясно вижда всеки по-образован човек.

Много силно се открояват хората с хистрионно личностово разстройство, което се характеризира с ненормална емоционалност и със стремеж да се привлече вниманието и похвалите на околните към себе си.

Почти всички официални партийни лидери са или маниаци
, или нарцисисти, като и в двата случая са на една крачка или са вътре в сериозната налудност.

В много случаи тези партийни ръководители са необразовани, даже има и смущаващо неграмотни сред тях, не знаят правоговора. Те са смешни.

Особено опасно е
, когато шизофренията влезе в практиката на политическата сфера (само между нас да си остане, тя не е излизала оттам), когато заемащ най-висока политическа позиция болен предостави на шизофренната си мисловна продукция и на шизофренните си и хистероидни преживявания своята практическа дейност, допусне тя да бъде ръководена от шизофренно и параноялно (често двете психични страдания са свързани, "параноялна шизофрения" е доста обичайна диагноза) мислене.

Създава се ситуация, при която, както знаем от историята, възникват обществени бедствия, мор, глад, бунтове, граждански войни, терор, насилие.

За съжаление нашата политическа класа, особено при нашенските големци по върховете, далеч не е имунизирана срещу политическа лудост, която ни въвлече и ще продължи да ни въвлича в спирала от неописуеми обществени страдания, включително и абсурдна бедност и мизерия и война с близки нам страни и народи.

В Русе нещата са прое
кция на всичко, което става в държавата.
Само едно нещо ме изумява: защо, за разлика от цяла България, двете русенски депесета предложиха един и същ човек -  Шейнур Еюб (между другото мой любим студент, завършилтопанско управление“), за техен представител в РИК?

Значи можело и по друг начин в политиката - не с раздори и битки, а с разбирателство и с компромиси.


*Статията е публикувана във в. "Бряг" и изразява личното мнение на автора  

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори