За демокрацията и юнаците, които си удрят в земята калпаците

Стоица АРГИЛАШКИ

Дауд Ибрям вече не е шеф на РИОСВ в Русе. Заради икономическата нецелесъобразност на политическата ефективност на калпаците на доскоро управляващите с калпаците на сега управляващите лицето е освободено от поста си. Страхотно, нали!? Това е като научно обяснение за въртенето на заровете в таблата (преди да се падне дюшеш), което евентуално се влияе от наклона на земната ос, спрямо пръстена на Сатурн?!

Пълна безсмислица е подобно говорене,а причината за уволнението/освобождаването на Ибрям е "преценка на органа, който го назначава", като „смислената” заповед на органа е подписана от министъра на околната среда Ивелина Василева. Най-простичко казано, Дауд Ибрям беше изхвърлен безапелационно от „каруцата на Бога”, т.е. – той е „аут” от властта, защото неговите покровители от ДПС вече също не са на власт. Но Ибрям е боец, каляван с години в постоянната размяна на калпаците между юнаците. Неговата звезда изгря на небосклона на тройната коалиция. След триумфа на ГЕРБ през 2009 г., Дауд получи… първия си герберски шут. През август 2013 г. Ибрям отново бе назначен за директор на ведомството, защото „неговите хора” пак се върнаха във властта и той -пак логично (каква логика само?!)-отново оглави най-голямата екоинспекция в страната. Това е второто му шутиране от РИОСВ - по-скоро футболно-стратегическа полоса, отколкото екологична агенция със социално-икономически функции за опазването на природата и здравето на хората.

Ще си позволя в този хаотичен (без)порядък от игрички на „иди ми-дойди ми” и един въпрос за партизанските войни в България след всяка промяна във високите етажи на държавата. След като всичко е в името на суверена/избирателя, защо след това започват да се ръфат и да творят сеир подир сеир в името на държавността? Така те (политиците) възпитават бъдещите поколения на същите порядки. Важното е да си с правилните хора на правилното място, в правилното време (докато нашите са на власт). Тази политическа разюзданост похити Алеко Константинов. Тази разюзданост е атавистичен рефлекс срещу уж модерните политически технологии (демокрация, плурализъм, конкурсно начало и др. алабализми). Напоследък ме измъчва натрапчивата мисъл, че още сме в пещерата на необузданата си първичност. И не въпросът КОЙ, а въпросът ДОКОГА продължава да виси над нас със страшна сила.

Ваш: St.Ar.

пишете ми на: stoitza@abv.bg