Русе: Актьори си спомниха с обич и тъга за режисьора Слави Шкаров

Представянето на книгата „За Слави Шкаров от приятелите” се превърна в разтърсващ разказ за големия режисьор на драматици, работили с него. Вчера в камерната зала, носеща името на Слави Шкаров, се състоя русенската премиера на книгата, създадена по инициатива на трима от най-близките му хора - Виолета Радкова, Михаил Шишков и Иванка Бенчева. Присъстващите можаха да почувстват атмосферата на театъра от времето на Слави Шкаров, дошъл в Русе през 1969-а и работил в драматичния театър до внезапната си смърт през 1988-а година. На малката сцена в камерната зала на театъра бе поставена голяма снимка на Слави Шкаров, както и масичка с реквизитни бутилки от любимите му питиета: водка и мента. 28 човека, свързани с режисьора, разказват спомените си за него в книгата. Актьорът-доайен на русенския театър Минко Минков разказа как се е родил спектакълът „Бавачките” на Слави Шкаров и как са го играли под формата на кафе театър в някогашната дискотека „Русе” по улица „Славянска” цели 74 пъти. На русенска сцена Шкаров постави 38 пиеси, в 25 от които съм участвал, гордея се с това, каза близо 80-годишният актьор Минко Минков. В края на живота си режисьорът останал с малко приятели, бил е болен, но никой не е знаел за това, каза със сълзи на очи Минко Минков. Той разказа неизвестна случка от постановката на „Двама другари” на Слави Шкаров. В един от спектаклите се оказва, че няма кой да влезе в една малка роля. Тогава Слави Шкаров решава да влезе в ролята, съдържаща само седем реплики. След спектакъла бил толкова развълнуван, почти разплакан, и казал, че работата на актьора е доста тежка. Актьорът Иван Самоковлиев пък припомни как  Шкаров го е поканил от плевенския в русенския театър, убеден, че той е най-подходящият за конкретна роля. Постановките на Слави бяха остри, актуални и не се вписваха в номенклатурата, каза Самоковлиев. Слави Шкаров беше велик режисьор, но и голям актьор, спонтанно каза актьорът Георги Стефанов. Той припомни постановката на Шкаров „Боряна”, като разказа моменти от създаването й и я определи като „велика”. Актьори разказаха за последните мигове от живота на Слави Шкаров, желанието му да постави пиесата на Иван Радоев „Сън”, която смъртта му попречва да реализира. Слави Шкаров беше режисьор от ранга на Любен Гройс и Крикор Азарян, каза в края на вечерта сценографката Виолета Радкова. Той беше един от най-талантливите режисьори в българския театър - много обичан и почти забравен, признава в книгата някогашната актриса от русенския театър, а по-късно преподавател проф. Иванка Бенчева. Книгата „Слави Шкаров от приятелите” е отпечатана в издателство „Парнас”.   

 

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори