Русе, ММД, Мария МАРТИНОВА: В тангото има страшен цинизъм и парадокси, типични и за днешния ден

Любовната авантюра, наречена танго, държи в плен от години българската пианистка Мария Мартинова. Тя бе гост на фестивала „Мартенски музикални дни” в Русе, където свири заедно с основания от самата нея ансамбъл „Тангуарда”. „Човекът, който ме подтикна да направя крачката към тангото - не специално към музиката, а към танца, е майка ми. Това ми бе мечта от много години – да се науча да танцувам, и в един момент майка ми ми каза: „Защо най-накрая не започнеш да вземаш уроци?”. Така че моите близки не бяха учудени, че от класически музикант се насочих и към друг жанр, защото познават характера ми. Винаги съм била любопитна и съм била доста заинтересована от други неща. И аз лично не се чувствам добре около музиканти, които нямат други интереси. Наред с музиката продължавам да танцувам танго и, може да прозвучи малко нахално, но танцувам много добре. Мога, ако реша, да си вадя хляба от танцуване на танго”, казва Мария Мартинова.Нейният път от ученичка в Музикалното училище във Варна до танго-изпълнителка по световните сцени е доста интересен. Мария Мартинова е изключително благодарна и до днес на преподавателката си по пиано в родния си град Мария Гинева, за която казва, че обожава и като музикант, и като човек. Младата пианистка учи две години в Музикалната академия в София, след което прекъсва обучението си там, за да продължи в „Джулиард скул” в Ню Йорк със спечелена стипендия на името на Владимир Хоровиц. В САЩ тя завършва бакалавърска степен и се премества в Лондон, където взема магистърска степен от Кралската академия по музика. Оттам пътят й продължава към Холандия. „По едно много интересно стечение на обстоятелствата взех решението да се преместя в Ротердам, и то беше заради тангото. В този момент вече бях приключила обучението си, но бях разбрала, че в Ротердам има департамент по танго. Колебаех се, въпреки че идеята ме привличаше, но си бях казала, че повече учене няма да има. И тогава неочаквано отново установих контакт с един преподавател, с когото бях работила в тийнейджърските си години - Акиле Деле Винье. По това време той преподаваше в Ротердам и ме окуражи да се преместя. Завърших следдипломна квалификация, като свърших доста работа с танго департамента, и междувременно станах и асистентка в Консерваторията. И оттам нататък тръгнах да реализирам идеята, която стоеше всъщност зад това преместване - да основа квартет и да имам своя танго-група”, разказва пианистката. Първоначално формацията не се казва „Тангуарда”, има друго име и други музиканти. След това се сменят двама от изпълнителите, а от 2007 г. ансамбълът вече се нарича „Тангуарда” – годината, в която Мария Мартинова ражда и сина си Александър-Костадин. След няколко години съвместна работа квартетът чувства, че се е изчерпал и се обновява със сегашните участници – Хуанхо Мосалини /бандонеон/, Сирил Гарак /цигулка/ и Леонардо Теруджи /контрабас/. Според Мария Мартинова, това ще остане финалният състав на „Тангуарда”, съдейки по начина, по който четиримата споделят музиката. Въпреки че са посветили голяма част от времето си на тангото, членовете на „Тангуарда” не са се откъснали от класиката. „Мисля, че е страшно опасно да спрем да свирим класическата музика. Навлизайки в жанра на тангото, това на мен ми помогна изключително много да погледна от съвсем друг ъгъл класическата музика и да я заобичам още повече. Защото в тангото има един елемент на свобода, на импровизация. Има нещо, което в тази музика си позволяваме да „дръзнем”, а ние, музикантите, знаем, че никак не е позволено в класическата музика да се „дръзва”. И от тази гледна точка тангото ни се отразява положително. Предишният басист на квартета, който беше соло басист на Ротердамската филхармония, беше казал, че откакто е засвирил танго – той го засвири с нас, от този момент неговото свирене е тръгнало с нива нагоре. Но има и много музиканти, които свирят танго в момента и за които мога да кажа, че са доста посредствени. Причината е, че нямат основата на класически музиканти, което дава и начин на мислене. Мога да кажа, че повечето от музикантите, които са от старата генерация на тангото, всички те идват от базата на класическия музикант. Има и още нещо – всеки жанр си има стилистични  черти, които трябва да се познават. Много класически музиканти се опитват да свирят танго, но това са едни доста злощастни опити, защото си мислят, че ако прибавят малко свобода тук и малко работа там, значи свирят танго. А това съвсем не е така. Защото по абсолютно друг начин се слуша и се произвежда звук, усещането за ритъм е много различно”, обяснява Мария Мартинова. Усещането за танго е много съкровено за варненската пианистка. „Аз не съм типът музикант, който може да излезе на сцена, ако не съм там с музика, в която много силно вярвам. Имам чувството, че лъжа публиката. Тази музика много ми говори, защото има понякога една такава грозота в нея, един страшен цинизъм, който мисля, че много добре показва времената, в които живеем в момента, както и с една изключителна простота. Също така в нея има едни такива страшни контрасти и парадокси, които са много типични за днешния ден и чрез тази музика аз мога да кажа много на публиката”, споделя основателката на „Тангуарда”.Мария Мартинова не обича, когато й говорят за кариерата, която е направила в света на музиката. Въпреки че е търсена изпълнителка и на класическа музика, и на танго, тя не смята, че е постигнала нещо изключително. „Винаги съм много скептично настроена към тези неща, защото винаги съм се запитвала какво е точно кариерата на един музикант, в какво точно се изразява. За мен е важно това, че съм на сцена, че функционирам, че свиря, че творя. Оттам нататък е въпрос на семантика”, казва пианистката /Виж Фотогалерия/.

0 Коментара

Коментирай

Напиши коментар

Затвори Изпрати