0
На 1 юни 2025 г. се навършват 20 години, откакто Мариана Димитрова – онази сияеща звезда с топли, понякога изплашени, а накрая безкрайно тъжни очи – реши да се оттегли от този свят. Отиде си така, както и живя – с порив за обич, с болка от несъвместимостта между чувствителната душа и грубата реалност, с неудържимото желание да прегърне света. И светът, който позна магията ѝ, я прегърна завинаги.
Ранното изгряване на една звезда
Мариана Димитрова се ражда на 28 май 1954 г. в село Козаревец, Великотърновско, но съдбата я отвежда в Русе – градът, който първи усеща таланта ѝ. След като завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1976 г. при проф. Желчо Мандаджиев, тя започва професионалния си път именно в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“. Там, на сцената, младата актриса съчетава крехката женственост с необяснима сила, която поразява зрителите.
През 1978 г. постъпва в театър „Българска армия“ – трупа, в която ще разгърне напълно дарбата си. Там създава образи, които остават в театралната памет: Жулиета в „Ромео и Жулиета“, Мария в „Дванайсета нощ“, Соня във „Вуйчо Ваньо“. Публиката вижда в нея жена, която живее на сцената с цялото си сърце.
Елица, Ана, Тинка... и една галерия от незабравими героини
Българското кино също разпознава у Мариана Димитрова своя истинска муза. Още с първите си роли тя показва удивителен диапазон – от пламенност до тиха тъга, от страст до смирение. Кармен в „Осъдени души“ (1975), Таня в „Самодивско хоро“ (1976), Елица в „Мъжки времена“ (1977), Павлина в „Почти любовна история“ (1980), Тинка Шиякова в „Елегия“ (1982), Ана в „Скъпа моя, скъпи мой“ (1986) – всички те изграждат мозайката на нейния образ като актриса на болката, женствеността и изстраданата красота.
Снима се в над 30 филма. Сред тях са: „Присъствие“, „Силна вода“, „Бъди благословена“, „Зелените поля“, „Трака-трак“. Всеки от тях носи нейното особено излъчване – едновременно земно и възвишено.
„В киното изиграх всички скромни, сериозни, честни български труженички… но в себе си нося такива страсти, които в живота ме раздират“ – споделяла тя в интервю. Това раздиране, тази вътрешна драматургия, бе и нейната тайна – тъгата ѝ хранеше ролите, а ролите ѝ – нашата обич.
Пресичане на океана: нова сцена, същата душа
След 1997 г. животът ѝ поема в нова посока – отвъд океана, в САЩ. Мариана получава покана за главна роля в спектакъла „Света Петдесетница“ от Дейвид Еджър в прочутия „Old Globe Theatre“ в Сан Диего. Става първият български актьор, приет в Профсъюза на американските актьори – огромно признание, постигнато не с шум, а с тиха упоритост.
Сцената в Америка обаче не можеше да запълни празнотата, която носеше в сърцето си - тази липса се усещаше, дори когато тя се усмихваше. В Сан Диего живее с третия си съпруг Игор Куценок, психиатър, дъщеря им Александра Куценок и сина ѝ Иво Димов от първия ѝ съпруг Продан Димов. Но душата ѝ остава между световете – между сцената и самотата, между славата и тъгата.
Трагичен финал на един нежен живот
На 1 юни 2005 г. Мариана Димитрова слага край на живота си. Светла, чувствителна, изтънчена – душата ѝ се оказва по-крехка от очакванията на света. Оставя след себе си не само филми и спомени, но и една книга – автобиографичната „Американска авантюра“, в която с откровение и ирония описва пътя си между две култури, между сцената и битието, между славата и самотата.
Мариана с третия си съппуг и двете си деца в САЩ
Завинаги Маца
Близките ѝ я наричаха Маца. Една от най-обичаните ѝ приятелки я описва така:
„Нямах по-обичлив приятел от нея, нито по-талантлив и по-голям оптимист! Искаше да прегърне целия свят!“
Тази светла енергия не може да бъде забравена. Не е важно колко филма си заснел или колко роли си изиграл. Важно е колко сърца си докоснал. А тя – Мариана – ги докосна всички.
Наследството на една душа
20 години по-късно, Мариана Димитрова не е само име в историята на българското кино и театър. Тя е чувство. Спомен. Лъч светлина, който продължава да ни напомня, че истинският талант е винаги свързан с душата. А нейната – светла, топла, разплакана и обичаща – остана да живее в онези, които я гледаха, които я познаваха, и които никога няма да я забравят.
Напиши коментар