На 12 август се навършиха  девет дни, когато  към небесните селения пое по своя вечен път русенският историк  и директор на музея в Бяла Иво Жейнов.  Неочаквано, внезапно, изненадващо и твърде, твърде рано! След кратко, но тежко боледуване. През септември щеше да навърши 66 години.

Иво Жейнов е роден в Русе на 22 септември 1958 година. Освен историк и  изследовател, доктор по книгознание и библиография,  той бе и журналист, и добър приятел. Остави след себе си десетки книги, брошури, студии и статии, предговори, а също е автор на документални филми, изложби и статии в периодичния печат. Като изследовател безкомпромисно се придържаше към фактите, а като човек и приятел ще го запомним  с чудесното му чувство за хумор  и с интересните разговори. След тъжната новина в социалните мрежи много хора изразиха съболезнованията си, съжалението си, че си отива толкова добър и  ерудиран човек. Но особено силно звучат думите, написани във Фейсбук:  „Улица „Баба Тонка вече няма да е същата“.  Иво  имаше няколко любови. Не се наемам да кажа коя от тях бе най-силната – историята, семейството или рок музиката.

В последните години голямата страст за Иво бе Историческият музей в Бяла, който той върна за нов живот. За шест години успя да събере и възстанови откраднатите във времето от служители оръжия от безценната му колекция. Извърши редица промени и модернизации в  музея, посвети се на опазването на културно-историческите ценности в региона, в организиране на значими изложби.

При  голямата кражба от музея, извършена в периода 2008-2013 г. , са задигнати над 1500 експоната. Сред тях е  Драгомировата звезда -  кръгла артилерийска позиция с пет картечници „Гатлинг- Горлов“, посветена на ген. Драгомиров, който командва 14-а дивизия, преминала Дунава при Свищов.  Оръжието е изключително скъпо, тъй като е колекционерска рядкост. Благодарение на Окръжна прокуратура и на Иво Жейнов сега този експонат може да се види в пълния му блясък в беленския музей.

Сред книгите, които Иво Жейнов оставя, са „Неизвестни страници за българското масонство“, „Книга за загиналите във войните русенци“, „Влизането на Вермахта в Русе през 1941 г.“, „Печатарството в Русе“, „Русе като столица на книгопечатането 1864-1948“, „Документи от архива на външната политика на Руската империя (1865-1877 г.)“ и много други. В съавторство с д-р Веселина Антонова, неговата спътница в живота,  са написали също не малко книги посветени на историята на родния им град.  „Епоха на строителство“, „Възрожденското гробище, църквата "Всях Светих" и Пантеонът на възрожденците в Русе“, „В Русе с Елиас Канети“ и пр.

Трудно  е да говориш за някого в минало време, когато само до преди няколко дни си го срещал в центъра на града, където живееше,  пил си кафето си с него, смеел си се на шегите му.

Иво Жейнов остава не само в спомените на хората, но и с  богатата си колекция от книги и научни публикации, с огромния си принос за опазване и съхраняване на културно-историческото наследство на Русе.

Екипът на вестник „Бряг” изказва искреното си съчувствие за тежката загуба към неговите близки.

Поклон пред светлата му памет!

0 Коментара

Коментирай

Напиши коментар

Затвори Изпрати