0
Масови истерични сцени, както и около тридесет самоубийства сред фанатичните му поклоннички в деня на погребението на този актьор в Ню Йорк. В същия ден са организирани две погребални шествия, едното именно в Ню Йорк, другото в Холивуд. Когато на 30 август погребалното шествие пресича Манхатън на Ню Йорк, по улиците стоят стотици хиляди хора. Има и корона с лента, за която се твърди, че е изпратена от Мусолини, и петнадесет млади мъже с черни ризи, но един вестник открива, че короната е трик на собственика на погребалния дом.
По време на погребението от самолети върху плачещите тълпи са изсипвани листа от рози. Медиите дори съобщават, че в ковчега не е истинският актьор, а негова восъчна фигура, заради опасения да не би полудели от мъка фенове да го потрошат и разкъсат.
След смъртта му започва да се продава и се ползва с голяма популярност картичка - фотомонтаж, на която той е изобразен да се възнася на небето.
Преди него никой актьор не е бил толкова известен в световен мащаб благодарение на седмото изкуство. Звездата му обаче е предопределена да не трае дълго: той умира на трийсет и една години.
Това е Валентино - една от най-великите звезди на нямото кино, секс символ от това време, когото дори са наричали "Латински любовник". От актьорския му стил се възхищава и Чарли Чаплин.
Валентино е роден като Рудолфо Алфонсо Рафаело Пиеро Филиберто Гулелми ди Валентина д`Антонгуела в Кастеланета, Пулия, Кралство Италия, с майка французойка и баща италианец - ветеринарен лекар, който е починал от малария, когато Валентино е на 11 години. Има по-голям брат и 2 сестри.
След безуспешния си опит да бъде приет във военната академия, Валентино завършва селскостопанска академия в Генуа, след което се отправя за Париж, където учи танци. Завръща се в Италия, но не може да намери работа и през 1913 г. решава да търси щастието си в Ню Йорк. Умението му да танцува и красивата му външност му пробиват път към Холивуд. Тук той прави поредица второкласни филми, преди да участва в "Четиримата конници на апокалипсиса" (1921), филма, който му дава отдавна мечтания успех.
През 1919 г. е скандално краткият му брак с кинозвездата Джийн Ейкър - продължил само… 6 часа. Очевидно и нейното решение е било много импулсивно, защото веднага след церемонията тя се заключила в хотелския апартамент и отказала да го пусне. През 1922 оформят развода си и впоследствие поддържат приятелски отношения.
По това време той се жени за втората си съпруга Наташа Рамбова, но осем дни след сватбата е арестуван по обвинения в двуженство за неспазване на калифорнийски закон, който задължава разведените да не сключват брак година след декрета за развод.
Филмите "Шейхът", "Кръв и пясък", "Орелът", "Отвъд скалите", „Господин Буке“ допринасят за още по-голямата слава на актьора. Елегантният му стил на обличане и прическата с прилежно сресана и пригладена с козметични продукти коса създават визия, която и до днес се асоциира с италианския тип мъж. Валентино диктува модата (дрехи на Валентино, коса на Валентино, ботуши стил Валентино).
През 1923 Валентино записва плочи с две песни в свое изпълнение и издава стихосбирка («Day Dreams»), от която са разпродадени стотици хиляди екземпляри.
Той има любовни връзки с някои от водещите имена на нямото кино като Алла Назимова, Пола Негри, Уилма Банки и други. На 5 август 1926 година попада в болница заради перфорирана язва. Операцията е успешна, но на 23 август Рудолфо умира от получения вследствие перитонит.
Валентино година преди смъртта си купува имение и оставя големи дългове, поради което роднините му не могат да купят прилично място в гробището. След като научава за това, Джун Матис, сценарист на "Четиримата конници на Апокалипсиса" и "Кръв и пясък", решава той да бъде временно погребан в крипта, закупена от Матис за съпруга й, с когото са в развод в Холивуд. Скоро обаче и Джун Матис умира и няма кой да изиска прехвърлянето на праха на Валентино на друго място, а временният гроб на актьора става постоянен.
Напиши коментар