0
Роденият и израсъл в Русе инж. Хелмут Франц Брокс е историческа фигура в българското минно дело и родното туристическо движение. Той отдава цялата си енергия и професионализъм на минното дело и алпинизма в България, но сърцето си оставя в родния си град Русе, на брега на Дунава. Това пише днес Диана Коларова във вестник "Бряг". Публикуваме материала поради значимостта на русенеца с австрийски произход и име за страната ни като цяло.
Връх Брокс е на 78°01'32.7" ю.ш. и 86°18'34.0" з.д. Той е остър скалист връх в планината Елсуърт в Антарктида и е с надморска височина 2300 м в края на страничния хребет с дължина 6.5 км, спускащ се на запад от вр. Ахрида на главното било на северно-централния дял на хребет Сентинел. Разположен 4.58 км западно от вр. Ахрида, 7.7 км северно от вр. Страхил, 5.55 км източно от Силянов връх, 11.73 км южно от вр. Мурсалица и 10 км югозападно от вр. Далримпъл, според американското картографиране от 1961 година. Наименуван на българския планинар Хелмут Брокс (1895-1969), един от основателите на организираното туристическо движение в страната.
На 17 май се навършиха 120 години от рождението на инж. Хелмут Франц Брокс, историческа фигура в българското минно дело и родното туристическо движение. В негова чест е именуван връх на ледения континент Антарктида.Това е признание за огромния му принос в алпийското дело в България.
Той е роден в Русе, в австрийско семейство, свързало живота си с възхода на освободена България. Баща му, геолог по професия, е един от създателите на първите артезиански кладенци и проектирането на пътища в Добруджа и Варненско. В Русе основава фабрика за железарски изделия и дъскорезница. Хелмут расте сред български деца в игри на брега на река Дунав, създава приятелства, които го съпътстват през целия му живот. Затова, когато трябва да постъпи в гимназия, избира да учи в Мъжката гимназия “Княз Борис“, където се събира цялата младежка компания.
През 1908 г. Брокс с група приятели - Константин Мазнев, Васил Кулев, Арман Адолф Пришак и Борис Корабов, син на индустриалеца Стефан Корабов, създават ученическото туристическо дружество "Геолог" (първооснова на Юношеския Туристически Съюз в България).
Две години по-късно организират първите катерачни упражнения в околностите на село Кула, близо до пещерата “Света Петка“. Те намират една скала, висока 10-15 метра, и започват тренировки. Хелмут Брокс си спомня: “Искахме да направим катерачни упражнения, за каквито бяхме чували и чели, че се практикуват на Запад, но въжето повече ни пречеше и скоро го захвърлихме“.
Тези русенски младежи стават пионери в катерачната техника у нас,
а скалата Дикили Таш - първият катерачен обект в историята на българския алпинизъм.
Хелмут притежава организаторски талант и харизма на лидер, който може да работи в екип, качество, което носи генетично. В следващите няколко години той е душата на разпространението на алпийския дух сред младежите от цялата страна.
Борис Максимов, ученик от Варненската мъжка гимназия, участва в Конференция за бъдещето на Юношеския туристически съюз, проведена на 13.08.1911г. в дома на Брокс в Русе. След завръщането си в морската столица, Максимов с помощта на Карел Шкорпил и училищния лекар, русенеца д-р Парашкев Стоянов, учредява варненския клон на организацията, наречен „Галата“. Организации се създават в големи и малки градове. Туристическото движение придобива масов характер.
Алеко Константинов запали искрата, а Хелмут Брокс разгоря огъня.
През м. юли 1914 година Брокс е един от организаторите на Първия редовен събор на ЮТС в Самоков, а през 1915 на втория - в Габрово.
През Първата световна война Брокс е редовен войник в 6-а Бдинска и 8-а пехотна дивизия на Българската армия. За проявени заслуги този българин с австрийски произход и име е награден с военен орден и много отличия.
След войната заминава във Фрайберг – Саксония, за да следва минно инженерство. По време на студентските си години той покорява върховете Глосглокнер, Брокен, Гросвенедигер, Цукор хютел, Петра Марс в Ризенгебирген, Хонщайн - Ердебирге, Туренген велд.
Той е първият българин, покорил втория по височина връх в Алпите, Глосглокнер.
След завръщането си в България започва работа в мина "Орел" с. Мъглиш, Старозагорско, рудник "Бобов дол" и в рудниците "Христо Ботев", "Бели брег", "Гладно поле", "Хумни дол" на Мини Перник от началник смяна до началник на рудника.
През 1928 година става инициатор и изпълнител по организирането на минната спасителна служба, която от следващата година става Национална спасителна минна служба. По негова идея пред сградата на Минно-спасителна служба в Перник е поставено вкаменено дърво - една геологическа старина на България, намерена в галериите на рудник "Бели брег".
След като е избран за председател на клон от БТС "Голо бърдо" - Перник, инж. Хелмут Брокс пренася сред запалените туристи идеи за строителството на туристически бази в планината.
Под негово ръководство се строи хижа "Селимица" в дъното на каменната река под връх Селим и над с. Кладница, която се открива на 17 май 1930 година. Като основател на пернишкия клон на ЮТС и председател на туристическо дружество "Голо бърдо", освен своя организационен принос за развитието на Перник като клон на БТС, инж. Брокс активно участва и увлича туристите в строителството на хижа "Острица", наречена по-късно на негово име хижа "Брокс". Водени от него туристи участват в строителството на хижа "Кумата" на Витоша, хижите "Славей" и "Орлите" в Перник и Радомир, хижа „Студенец" в Родопите, хижа "Юмрук чал" в Стара планина. През 1934 г. инж. Брокс, заедно с туристи от Перник и Самоков, построяват първия каменен заслон "Мальовица", основа на сегашната хижа. Хелмут Брокс създава физкултурни и туристически секции, групи и клубове в предприятията след 1944 г.
Хората го помнят с алпийско облекло, шапка с перо, хармоника или акордеон, казват, че още звучните алпийски песни огласят като ехо българските планини. Изключително музикален, прекрасен тенор, той владее виртуозно акордеона. Като малко момче взема уроци по пиано при русенската клавирна педагожка Вера Карамихайлова.
Строител на хижи през целия си живот, той е в основата и на туристическата маркировка
на маршрутите Черни връх - вр. Селим - х. "Селимица" и хижа "Селимица" - х. "Фонфон" - х. "Еделвайс" - х. "Алеко", парк "Витоша". Пише, превежда, редактира статии на алпийски теми в български и чужди списания.
Инж. Брокс се пенсионира в мини Перник през 1950 година и става преподавател по спасителна дейност и съоръжения в минния техникум, без да се откъсва от туризма и особено от ученическото туристическо движение като учител.
Той е един от организаторите на туристическото движение в училищата, както и на половинвековния юбилей на ЮТС в София през 1958 г. Пише книга за Трещеник и Добринище в Рила и Пирин. Издава брошура, посветена на Юношеския Туристически Съюз и като добър автор и непосредствен организатор, разказва за основаването и развитието на уникалната за Европа и света ученическа организация. Умира на 15 юни 1969 година в София.
Няколко години преди смъртта си посещава Швейцария. Там се среща със скъпи приятели от младостта - писателят Стефан Попов и съпругата му, русенката Тина Маринович, Добромир Цонев, син на проф. Беню Цонев. Спомени за минали години, хора и събития споделят старите приятели. Решават да поставят паметен знак в чест на Крум Новаков-Кумата, български алпинист, загинал в Алпите. Посещават лобното му място. Хелмут Брокс споделя, че цялата си енергия и професионализъм е отдал на минното дело и алпинизма в България, но сърцето си е оставил в родния си град Русе, на брега на Дунава.
Щрихи
“ЮТС и Брокс са бразди, които няма да бъдат заличени от времето..." - Иван Иванов, редактор в сп. "Млад турист";
„Хелмут Брокс е най-звънкото ехо на туристическото дело в планините на България." - Дянко Чолаков;
„За нашите жизнерадостни младежки години, за бодростта и вярата, която ни вдъхна ЮТС, благодарим на теб, чичо Брокс." - Живко Радучев - председател на ЮТС през 1938 г. и почетен член на БТС.
През 2009 г. благодарните перничани поставят барелеф с неговия образ на сградата на Минно-спасителната служба, изработен от скулптора Радослав Симеонов.
Диана Коларова
Напиши коментар