Асен Василев: На опашката сме на Балканите по минимални заплати, но финансовият министър не е магьосник

Снимка: архив

"Финансовият министър не е магьосник. За да се намерят средства, те трябва да бъдат взети отнякъде другаде. Те не излизат от въздуха." Така финансовият министър Асен Василев отговори на журналистически въпрос относно искането на синдикатите за повече средства в държавния бюджет за увеличение на възнагражденията в структури и агенции в бюджетната сфера. Коментара си той направи след края на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на което бяха обсъдени проектите за Закон за държавния бюджет за 2024 г., Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 г. и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г., предава БТА.

По време на дебата синдикатите коментираха, че има очаквания за допълнителни пари за възнаграждения. Вчера от Конфедерацията на независимите синдикати в България посочиха, че искат още между 600 и 700 милиона допълнително за заплати. От синдиката считат, че има недофинансиране на работещи в здравеопазването, образованието, земеделието и градския транспорт.

Пред журналисти след края на НСТС Асен Василев коментира още, че въпреки че минималната работна заплата (МРЗ) в България ще стане 933 лв. от 1 януари 2024 г., то тя ще остане най-ниска в региона

"В Черна гора тази година минималната заплата е 1042 лв., а в Северна Македония е 946 лв. сега, в Сърбия тя е 1070 лв. Това са държави с по-малък БВП на глава от населението у нас , а в Румъния е 1296 лв. От всички наши съседи държави ние сме на опашката. Длъжни сме да не позволяваме да се оформят гета с ниско заплащане, некачествен труд и изоставени региони, защото това се случва и в развити страни, ако ножицата в доходите се отвори", обясни Василев, цитиран от БНТ.

По рано днес социалните партньори не постигнаха единодушно съгласие по проекта за държавен бюджет за 2024 г. 

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) коментираха по време на заседанието, че виждат отстъпление от заявката за реформи и това е причина организацията да се въздържи от подкрепа на законопроекта за държавен бюджет. Българската стопанска камара също се въздържа от подкрепа. От Българската търговско-промишлена палата изразиха позиция, че са склонни да подкрепят проекта. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България се въздържаха като цяло от подкрепа, макар че има неща, които иначе одобряват. Съюзът за стопанска инициатива не подкрепи законопроекта за държавен бюджет.

От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) подкрепят проекта, но под условие. Като направи уточнението, че не е извиване на ръце, президентът на синдиката Пламен Димитров каза, че работещите в няколко сектора са готови за протестни действия. Той посочи очакванията за ръст на възнагражденията в някои сектори като земеделието и транспорта. От Конфедерацията на труда "Подкрепа" подкрепят проекта на държавен бюджет.   

Обсъдени бяха и проектите за бюджети на Здравната каса както и на ДОО.

След проведения Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) имаше редица бележки, които бяха направени по бюджетите. Част от тези бележки трябва да бъдат обсъдени от Министерския съвет (МС), който да се проведе в петък, за да бъдат приети окончателните варианти на бюджетите,  заяви Василев, цитиран от БТА.

По думите му очакванията са до 22 декември да бъде приет проектът за държавен бюджет за 2024 г., както и проектите на бюджети на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване.

Бюджетите са разчетени при правилата, които да позволят на България да влезе в еврозоната от 1 януари 2025 г. Както стана ясно и на самата дискусия, има предвидени значителни увеличения в минималната работна заплата до 933 лева. Пенсиите трайно се увеличават с 11% по швейцарското правило. Има значителни увеличения в разходите за образование, над един млрд. лева увеличение в разходите за здравеопазване, както и в последната версия на бюджета е запазена рекордната капиталова програма от малко под 10 млрд. лева, обобщи министърът на финансите след днешните дискусии между социалните партньори.

Василев припомни, че държавният бюджет за 2024 г. е разчетен при макрорамка от 3,2% растеж, 4,8% средногодишна инфлация и среден ръст на доходите от 11%.

По искане на партиите в Народното събрание капиталовата програма ще бъде разделена на две приложения. Едното е за инвестиции в общините и другото за инвестиции в национални приоритетни проекти. "Това е първа стъпка към истинско капиталово бюджетиране", заяви Василев.

Запазват се редица политики. Няма промяна в данъчните ставки. Продължава политиката от 2021-ва година за запазването на данъчния кредит за отглеждане на дете, който е 6000 лева на дете.

Учителската заплата се формира на база 125 на сто от средната заплата.

Запазват се всички програми за инвестиции в детски градини и ремонти на училища. Предвиждат се 80 млн. лева за учебници, 93 млн. лв увеличение на средства за храна и издръжка на ученици, 50 млн. лева за спортни площадки и физкултурни салони. 38,4 млн. за академичния състав. 6 млн. се отпускат за стипендии. 100 млн. за Софийския университет "Свети Климент Охридски". В здравеопазването са предвидени 68 млн. за повишаване на заплатите в Спешна помощ и РЗИ-тата, съобщава БНТ.

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори