0
Какво е да си на снимачната площадка, редом до звезди като Джери Брукхаймър и Габриел Гарко? Да пиеш кафе до актьори от всякакви националности и между другото да конструираш собствен автомобил? Ако ви звучи невъзможно това да го направи един човек, то определено ще ви опровергая – казва се Валентин Дойчинов. По принцип е от Кюстендил, живее между Сливен и Поморие, а междувременно кръстосва страната на длъж и шир, за да участва в ретро паради. Запознах се с него на Ретро парада в Русе тази година, където неговото участие беше паметно – показа автомобил-уникат на SKODA и буквално смая всички посетители. Но той си е такъв – човешки уникат, шарен отвътре, пълен с щури идеи и енергия на 15-годишно хлапе.
Вальо бързо скъсява дистанцията и докато се усетя, вече ми разказва поредната завладяваща история. Опасявам се, че трябва някой да седне и да побере всичките му шеметни приключения в книга, а защо не и във филм, който със сигурност ще се превърне в хит.
Любовта към ретро автомобилите
Любовта му към ретро автомобилите е предшествана от любовта изобщо към колите. Бил е едва 4-5 годишен, когато се пробвал да подкара бащиния автомобил. Преди да проговори, е имитирал бръмчене на кола…С две думи Валентин Дойчинов и автомобилите са неразривно свързани.
„В детските ми спомени се е запечатал един автомобил – „Аdler“ от 1937 г., кабриолет, който баща ми беше купил от човек, който пък го влачил към ДСО „Вторични суровини“. Имаше такова предприятие по времето на „онзи строй“, в което са погинали стотици, а може би и хиляди „ветерани“ – леки, лекотоварни и товарни автомобили и автобуси. Та, стоеше си той – Адлерът, кротко в двора ни, а аз не разбрах кога и как се „разболях“ по тая „пущина“, както казваше дядо ми. С няколко думи – вирусът „ретро автомобили“ си го нося от дете, та до днес. Не че съм пораснал – но това е друга тема. Този вирус е поливалентен – в него има страсти, емоции, любов и…още нещо. Но за него няма открита ваксина. Аз и не търся такава – отдавна престанах да се боря с диагнозата колекционер. И обичам автомобилите, защото са построени от агрегати, възли и механизми в една система. Система, която ме балансира някак си в безсистемния ни и безсмислен свят“, увлекателно разказва Вальо.
После описва възраждането на още и още ретро автомобили, докато не стигаме до „черешката на тортата“, според него.
„Шедьовърът от 1928 г. – „BUICK Master Six“ – лимузина с невероятен комфорт. Лимузина, с каквато се е гордял небезизвестният Ал Капоне. В интерес на истината, Капоне е имал много сериозен авто парк, сред който екземпляр от притежавания от мен модел. Не за друго, а защото е изпреварил времето си по мощност и комфорт. През 1928 г., когато „FORD“ модел „А“ е струвал 350-380 $, то въпросният модел на BUICK е струвал 2225,00 $!!! Автомобил за хора от „висшата“ класа, за аристократи и банкери, за принцеси и екзотични красавици. Невероятен за времето си лукс, тапицерия в royal red и злато, щори и удобства, които ще ви изненадат. 4+1 места“, обяснява Валентин Дойчинов, а аз започвам не само да харесвам света на ретро автомобилите, но и да разбирам какво чудо на човешкия ум са тези возила.
Кино индустрията
Все пак успявам да върна нишката на нашия разговор към съвремието ни. Питам го как така един българин успява да стигне до световните кинопродукции.
„Само през миналата година два мои автомобила участваха във филми на компанията „Уолт Дисни“. В продукцията имаше 30 автомобила, 10 от които български, а от тях 2 са мои, което обяснява качеството, което предлагам. От моя сайт организаторите по транспорта на филмово студио „Бояна“ разбрали за моите автомобили. Нямам провален кадър заради моя кола“, обяснява ми колекционерът на ретро возила.
А че на снимачната площадка е прелюбопитно и интересно, няма никакво съмнение. Вальо вижда абсолютно целия процес на заснемането – от подреждането на декора, гримирането, до същинския процес на заснемане. Гледа с възхита актьорите, режисьорската работа, взаимоотношенията с всички звена по веригата. И е категоричен, че е много трудна работа, която изисква максимален професионализъм и самообладание от всички. Един ако не си свърши работата, проваля цялата продукция. Естествено има и смешни моменти.
На снимачната площадка
„А, комични ситуации – много. Това просто трябва да се преживее. Примерно сега се сещам за един момент при заснемането на италиански сериал, в който участваше звездата Габриел Гарко. Неговата партньорка в един от кадрите трябваше да кара сама моя автомобил. Но тази хубавица никога не беше сядала зад волана на автомобил с ръчни скорости. Беше шофирала само коли автоматици. Аз влязох в ролята на инструктор. Първо я учих какво е скоростна кутия, добре че беше схватливо момичето и бързо разбра какво трябва да прави. Сцената беше заснета благополучно. Друго интересно – в моите автомобили има статисти. Аз също съм статист, обличат ме, гримират ме. В един от филмите бях шофьор на един мафиот, а на лицето ми по сценарий трябваше да има страхотен белег. Гримьорите го рисуваха няколко часа на лицето ми, което е непосилно за мен. Реших, че на следващия ден няма да мога да изтърпя отново 5 часа гримиране и затова се договорих се с един приятел, който се съгласи стоически да изтърпи седенето на едно място, че и след това искаше да се прибере у дома, за да изплаши жена си, но не му позволиха“ , връща лентата назад Вальо.
Друг куриозен момент бил при снимките на мегапродукцията на Disney у нас, наречена „Young Woman and the Sea“, където продуцент е самият Джери Брукхаймър - създател на филмови шедьоври като “Карибски пирати”, „Армагедон“, “От местопрестъплението” и много други. Звездният състав във филма, сниман в България, включва Дейзи Ридли, Стивън Греъм, Кристофър Екълстън. Това е филм за Труди Едерле, първата жена, преплувала 34 км от Ламанша, преодолявайки студената вода, медузи и силна умора в продължение на 14 часа и 34 минути. Тя постига по-кратко време от петимата мъже, преплували водите между Франция и Англия преди това, и поставя рекорд, ненадминат след нея в продължение на 81 години.
Снимките на продукцията били основно край Варна, Каварна и Шабла. Та Вальо тъкмо хапвал в една от почивките по време на снимачния процес, когато почти до него застанал мъж с шапка, който не бил от актьорския състав. Той попитал свой колега кой е този мъж, при което събеседникът му отговорил:
„ – Вальо, ти шегуваш ли се?! Това е Джери Брукхаймър!“. След това дни наред се шегували с него.
Харизмата на Валентин Дойчинов е голяма и затова не му спестявам въпроса дали се е влюбвал на снимачната площадка. И тогава той през смях ми разказа за една такава ситуация, когато са снимали индийски филм. Когато вижда главната актриса, направо е зашеметен – тя била по-красива дори от Моника Белучи, която той обожава. Не можел да откъсне поглед от нея. Един ден влязъл да пие кафе в паузата между снимките и в заведението бил само той, когато изведнъж вратата се отворила и вътре влязла самата прелест – главната актриса във филма. Погледнала го, усмихнала му се. Абе направо флиртувала! Вальо се огледал наоколо – нямало никой! Той бил толкова скован от напрежение, че нищо не могъл да й каже. Впоследствие той споделил с бармана какво е преживял.
- Често се случва и с други, човече – казал барманът.
- С други мъже ли? – попитал Вальо.
- Не, с други актриси, просто не са излезли от ролята. Погледите към теб, всъщност са част от погледите й към главния герой във филма. Просто не е била излязла от роля - пълен крах за мен, признава Валентин.“
Така Вальо Дойчинов осъзнава страшната холивудска действителност – че нищо не е такова, каквото изглежда всъщност. Смеем се, докато разказва цялата история. А междувременно го моля да ми каже що за човек е той, как вижда самия себе си отстрани.
„Наивен до глупост съм, непоправим почитател на ретро автомобилите. Седейки в киноцентъра, знам, че това е декор от 30-те години на 20 век. Но всичко ме връща в онова време, в което аз лично имам чувството, че съм живял. Сега сме във времето на конфекцията. Тогава, когато погледнеш, че една кола е BUICK, знаеш че е точно така. Сега трябва да погледнеш кой е производителят на дадена кола, за да се убедиш, че е от тази марка. Докато съм на снимачната площадка, минавам покрай хлебарница, месарницата от 30-те години. Виждам лимонадата с касетките – страхотно усещане. Честно казано, бих искал да живея точно в това време, усещането не може да се опише. Имам една мечта – искам да направя свой кът в дома си, в който да разположа един автомобил от 30-те, грамофон, столове, абсолютно всичко да е от тази епоха.“
Основава ретро клуб „Туида Класик“ в Сливен
Валентин Дойчинов е основател на ретро клуба „Туида Класик“- Сливен и всяка година организира ретро паради в града, които се превръщат в истински празници за местните хора. Казва, че им трябват качествени хора, ентусиасти и много сърцати. „Защото пречките при реставрацията е като взаимоотношенията между хората. Не можеш да влезеш с взлом, има технология, има процедури, за да стигнеш до сърцето на автомобила. Започваш примерно с двигателя, но в момента няма правилните сегменти. Звъниш, четеш, търсиш части по целия свят. Междувременно почваш ходова част или друго нещо. Затова аз използвам следната максима – никога не се концентрирам само в една точка. Трябва комплексно да се подходи. Първият автомобил OPEL OLYMPIA го възстановявах близо 3 години. В момента имам 20 ретро коли, като най-любимите ми са FORD модел А и BUICK - и двата от 1928 година. Да уточня обаче, че фордът е реплика на модел А от 1928 година. На мен доста от колегите ми се подиграваха, когато купувах реплики. Обаче е голямо удобство - паля тая реплика и тръгвам за Русе – никакъв проблем, забавлявам се на ретро парада и се прибирам обратно. Такова нещо с оригинала не може да се случи, защото не отговаря на критериите за безопасност. Репликата носи духа на онова време и комфорта на съвременните автомобили. Това ми харесва.“
Как се конструира автомобил в днешно време?
За себе си Вальо твърди, че е саморасляк – никой не му е попречил да бъде себе си. „Всички опити да ме сложат в правила и рамки бяха неуспешни. Откакто се помня, аз се занимавам с автомобили. Това ме направи дисциплиниран. И още нещо интересно – запознавайки се с технологията на производство на автомобили, аз проектирах и построих модел на автомобил FORD, Model „Т“ от 1915 година. Направих автомобила така, че в рамките на половин час може да бъде преустроен от двуместен, на четириместен или на товарен пикап. Все още не съм видял в интернет, конструкция, която да наподобява моята идея. Засега автомобилните компании нямат интерес към реплики на ретро автомобили. А концепцията е уникална защото шасито е на съвременен автомобил SKODA TAZ 1203 и върху нея съм построил опаковката на тази реплика. Като тя би могла да мине пред камера в трите си различни варианта.“, обяснява Дойчинов.
Естествено, стигаме и до темата за съвременните коли. Всички ги имаме, разчитаме на тях. Но Вальо твърди, че те не го интересуват въобще. За него те са просто средство за придвижване, част от ежедневните потребности. Докато ретро колите събират всичката му любов с цялата богата палитра и обем на тази дума.
Непокорник по душа
Казва, че и след 50 години ще е жизнен, енергичен, непораснал. „Луда глава съм. Такъв ще си остана. Непокорник по душа. Винаги съм се идентифицирал с героите от моето детство. На бала си отидох с дочените дрехи от техникума. Ей така, напук на суетата на другите! Не харесвам хората конфекция, както и стадния принцип на живот“, споделя Вальо Дойчинов и прихва от смях, като си спомня погледа на своите родители, когато го видели „изтипосан“ на балната вечер с дочените гащи.
„Обичам малките неща в живота. Но бих искал светът да има по-добра организация. Чаках тази демокрация да се случи в България, но уви, може да не я дочакам. Да живея системно в безсистемния свят. Правилата са система, която ни прави хармонични“, откровено казва Валентин Дойчинов.
Поглеждам часовника си. Изобщо не съм разбрала кога са минали час и половина! Чудя се как може един човек да е събрал у себе си поне три живота, и то изживени по най-лудия и нестандартен начин?! Може би точно за такива хора древните римляни са казвали: „Дойдох, видях, победих!“
Напиши коментар