0
Свилен Максимов е роден в Русе преди 49 години. Баща му – журналистът Румен Максимов, е известен в миналото спортист, майстор на спорта по вдигане на тежести, а майка му, покойната Стефка Генадиева е художничка. Семейството има две деца – дъщеря и син. За по- малкият Свилен съдбата е отрекла друго поприще – бизнесът, който още доста млад го изстреля сред най-успешните предприемачи в Русе.
Доскоро Свилен Максимов беше известен като собственик на един от големите доставчици на телекомуникационни услуги в Северна България „Нетуъркс – България“, с добре развита мрежа в Русе, Разград, Силистра, Шумен, Монтана, Търговище, Ловеч. През последните години компанията влезе и на софийския пазар.
През лятото на миналата година Максимов продаде целия си телекомуникационен бизнес на Vivacom – България, част от империята на United Group.
Днес кара електрическа Тесла, има и малко двуместно самолетче, държи го на летището в Щръклево и всяка седмица лети с него из цяла България, понякога дори по два-три пъти в седмицата. Най-далече, казва, че стигал л до Полша, до UK и Холандия също. От снимките се вижда, че в небето често са двамата с дъщеря си, 13-годишната София.
Къде е сега Свилен Максимов, по-свободно ли е ежедневието му, след като се освободи от бизнеса с Networks и в какво е решил да влага парите си от голямата сделка? С тези въпроси реши да се обърне към него вестник „Бряг“. Междувременно в последния месец името му се забърка в скандал с местните в Червена вода, в дъното на който отново се оказа неукротимият предприемачески дух на русенеца, и разговорът стана неотложен. Телефонът му обаче продължаваше да показва обичайното съобщение: „В момента не мога да говоря, изпратете съобщение“. А когато все пак срещата се осъществи, по време на цялото интервю „умният досадник“ не спря да цъка и да разсейва събеседника ми.
Господин Максимов, защо все така не си свободен? С какво се занимаваш сега, след като продаде бизнеса си на Виваком?
Много хубав въпрос… Защо, наистина, след като продаде бизнес за толкова милиони, плати си всичко към държавата като физическо лице, Свилен Максимов пак не е свободен…
За колко милиона става дума все пак?
Шест милиона и половина лева данъци платих на държавата като физическо лице, защото като юридически субект отдавна спрях да броя колко милиони лева данъци съм плащал.
Сделката на „Нетуъркс – България“ с Виваком мина съвсем на бяло, както се казва , за нея се произнесе Комисията за конкуренция, имаше и обжалване от страна на конкуренти…
Защо не я продадох през офшорни фирми, това ли искаше да ме попиташ? Да, можех напълно законно да я извадя в офшорни фирми, както прави всеки, който продава някакъв голям бизнес. Много просто става: собствеността на дружеството, което ще продаваш, се прехърля на офшорна компания примерно в Кипър или Сейшелите, след което, като се продаде това дружество, цялата продажна цена отива в офшорното дружество, където данъците са нула процента и всичките пари, които си взел от продажбата, си остават за теб. Това е напълно законно, държа да подчертая. А Свилен Максимов, с целия си акъл, избра да си продаде компанията като физическо лице и да плати 6,5 милиона данъци на държавата - няма такъв аналог досега поне в Русе. За България е знам…
Май вече съжаляваш, че „ с всичкия си акъл“ избра да си продадеш компанията по този начин…
Не, не съжалявам. Така съм преценил, така съм направил. Единственото нещо, за което се притеснявам, е как ще бъдат похарчени моите пари. Но вярвам, че държавата ще намери начин да ги оползотвори по правилния начин. Защото аз държа те да не бъдат изнесени в сакове чрез инхаус поръчки, както сме чували, че става…
За какво би искали да бъдат похарчени парите, които плати като данък от сделката?
Това, което бих искал да видя, е тези пари да отидат за инфраструктура, за детски градини и за училища. Ако някой ме пита изобщо, но за съжаление в закона няма такова предписание. Големият проблем е, че от магистрали пари се крадат лесно, а от училища по-трудно. Това е причината в образователната система да се инвестира малко.
Защо не ги построиха досега тия магистрали тогава…
Как защо не ги построиха? Защото парите са откраднати, аз току-що това казвам, парите са заделени и са откраднати, 60 милиона в чували бяха изнесени, има блестящи примери за това.
С какво се занимаш сега, след като си получи парите и си плати данъците?
Занимавам се с моя бизнес парк “НетСолар“. В него привличам инвеститори, които искат да правят нещо, давам им евтина земя, евтин ток, евтини консумативи и хората могат веднага да започнат да развиват бизнеса си. В частност е и този бетонов възел, за който предполагам ще ме питаш…
Ще те питам, да, защото той нашумя с протестите на хората от Червена вода. Имат ли основание да се тревожат?
Всъщност, бетоновият възел не го изграждам аз, той е на инвеститор, който дойде, сключи договор с бизнес парка и иска си развива бизнеса човекът. Но навсякъде се спряга Свилен Максимов и „НетСолар“. А „Нетсолар“ просто е отдал земята под наем на друга фирма - „АС Бетон“. Аз правя бизнес парк, в който ще има зелена енергия, където ще се развива производство, ще има складове за продукцията, включително хладилни халета.
В този бизнес парк свой собствен бизнес ще развиваш ли, или само ще отдаваш под наем?
Да, Ще развивам. Първо, самият парк е моят бизнес, второ - там има солари, трето ще има овощна градина и хладилни халета, в които ще се съхранява продукцията от овощните дървета. Това е моето лично производство, от там нататък вече ще има наематели, които ще ми бъдат на мен съседи. Соларите са мои, аз съм ги направил и те ще осигуряват енергия на всички останали клиенти на бизнес парка.
Колко голям е този бизнес парк, на каква площ е разположен?
Земята е 250 декара, тя е моя, аз съм я купувал отдавна. Тя вече е УПИ, с промишлено предназначение и в момента работим по изграждането на довеждащата инфраструктура, тоест ще направим път, за да не минават камионите през селото и да дразнят хората. Има поне два варианта за шосейна връзка - единия вариант е да се излезе на пътя Русе- Кубрат, а другият на пътя Русе -Варна. Евентуално ще има и ЖП връзка, тъй като най-близката линия минава на 100 м. Мястото е страхотно, добре позиционирано, излиза се точно на магистралата.
Кога узря у теб тази идея - когато продаде „Нетуъркс“ или още преди това? И защо избра точно Червена вода?
Още преди да продам „Нетуъркс“, това си беше едното от нещата, които исках да направя. Живея в Червена вода поне от 15 години в къща, която купих навремето от една жена и я преустроих. Това си е моето място, сам съм си го намерил, не е свързано с роднини или нещо друго.
Кажи ми твоят бизнес парк какъв ще бъде, в сравнение с другите подобни места в Русе – Индустриялния парк, Свободна зона?
Най-голямата и най-съществената разлика е, че бизнес парковете в Русе са направени и се правят за големи фирми - Монтюпе, Вите аутомотив и др. А бизнес паркът в Червена вода е за малък и среден бизнес. Нашите обекти започват от 150 кв. метра, място за един сервиз, дето се вика. Потенциални клиенти ще бъдат автосервизчета, малки магазинчета, интернет магазини, складови бази за търговия със зеленчуци и плодове, малки производители на бутикови мебели. В момента преговарям с трима човека, които имат малко производство на мебели, много хубави, дизайнерски. Ето тези хора са малък бизнес, това са нашите контрагенти. Аз им осигурявам на място ток, вода, инфраструктура, включително мотокари и техника. Хората да могат да си наемат мотокарчета от мен, за да си товарят продукцията.
Има ли вече наематели в бизнес парка?
Вече има четирима наематели,тия хора ги приемам като мое семейство, осигурявам им всичко, каквото им трябва - мотокарчета, машини. Хубавото е, че единият помага на другия и аз помагам на всички. Като добри съседи сме си.
Смяташ ли това да бъде твоят бизнес в дългосрочен план или пак ще го продадеш?
Нищо не се знае, когато цената е подходяща, всичко е за продаване.
От къде е този бизнес нюх у теб? Баща ти е журналист, колеги бяхме, майка ти - художничка, познавах я…
Не знам, представа нямам. Но помня, че на 13 години миех коли и продавах чехли, един приятел ги носеше от Турция и аз ходех по центъра, виках и продавах. Такива бяха времената тогава 1992 -3-та година.
Заговори за детството си, искам да те върна да ми разкажеш малко за себе си?
Нали ти казах, от 13-годишен се ориентирах към бизнеса - първо миех стъкла на една бензиностанция, после продавах разни неща, след това заминах в чужбина, след това започнах коли да продавам. След колите направих „Нетуъкс“. Това беше 2000 година. Иначе съм завършил Английската гимназия, след това започнах да следвам в Русенския университет електроника и информатика. На третата година се изместих в Австрия, където специализирах КСТ в Линц. След което се върнах в България, започнах да се занимавам с „Нетуъркс“ и учих, за да си довърша университета.
Много хора те познават и от дискотеките като диджей?
О, да. Това беше между другото. През цялото време от 90-те години между едното и другото съм бил и диджей. „Нетуъркс“ започна през 2000-та година като магазинче за компютри в Първо общежитие в Русенския университет, тогава фирмата ми се казваше ЕТ „Айс“, защото DJ Ice ми беше псевдонимът. Когато отворих магазинчето, помещението беше голямо два на три метра. Там сглобявах компютрите и имах нужда от бърз интернет за тях. Тогава нямаше кабелен интернет аз посредством един модем и сателит си пуснах бърз интернет. Това бързо се разчу из общежитието и хората започнаха да идват и да искат да ги вържа към мен. И аз на тоя пуснах интернет, на оня пуснах интернет - така малко по малко почнахме в Първо общежитие, после Шесто захранихме, после останалите общежития. Сред това пуснахме интернет на първите жилищни блокове с кабели по въздуха и така…
Кога всъщност почувства, че фирмата ти е станала голяма?
Не помня, много бързо се развиха нещата, нямах време да мисля - аз просто изпълнявах заявки и те, нещата, се случиха.
По едно време бяхте много боен екип с едни твои съдружници Митака и Емилиян?
Да, това са хората, които са построили фирмата редом с мен. С тях правихме Зона Networx парти тук, на центъра. Винаги са ни привличали социалните дейности за града, било ни е интересно да правим нещо такова.
Кога остана сам във фирмата и тогава ли узря за мисълта, че може да я продадеш?
От 2014-та - 2015 година съм сам, но реших да продавам, когато получих предложението от Vivacom, през 2020 – 21-ва започнаха преговорите.
Как стават сделките с големи фирми - ти ли предлагаш или те първо?
Те дойдоха при мен, предложиха, аз им казах каква цена искам
и почнаха пазарлъците. Но бяха коректни партньори, доста коректно подходиха и аз се постарах да съм коректен с тях.
Кои всъщност са собствениците на Vivacom?
Собствениците на Vivacom са United Group, което е фонд от капитали много капитали, набрани от много места. Не мога да кажа точно къде са регистрирани, може би в Сърбия, със сигурност има има и в UK _(Великобритания – б.а. ). Хората си мислят, че нещо е насочено към конкретен човек, но почти никога не е така. Огромни структури, много мениджъри - кой е реалният собственик, никой не може да каже.
В тези фондове собствеността е винаги много размита, с много хора, с много бордове, с много надзорници и т.н. United Group са собственици и на Нова телевизия.
Понеже спомена Нова телевизия – какво стана с другия ти бизнес, може ли да те смятам още за колега издател? За телевизия TVN става дума…
За телевизията за съжаление нямам време. По принцип няма нито време, нито хора, които да развиват нещата. В телевизията трябва да гориш, аз имам голям мерак за телевизия, но нямам време. И за съжаление журналистиката е неблагодарна професия, това го установихме много пъти…
След продажбата на „Нетуъркс“, остана ли ти още някакъв афинитет към интернет бизнеса? Неслучайно задавам този въпрос - след сделката с друг русенски телеком, който се е продал наскоро, пак се заговори, че Свилен Максимов стои зад нея…
Не, интернет вече не. Моята цел е енергетиката, Giga charger - изграждане на зарядни станции за електроавтомобили. Това са бъдещите ми планове. А хората винаги обичат да има някаква конспирация… Много ясно, че не съм замесен в това. Познавам ги хората - и едната, и другата страна. И телевизия „Делта“ познавам, и купувачът Исмаил от с. Смирненски познавам. Но това е, дотолкова.
Има ли вече достатъчно електромобили, които да бъдат клиенти за тези зарядни станци?
В момента не, но тепърва ще има. Взехме лиценз и за търговец на електроенергия, който се казва Networx Energy, в момента го регистрираме. Това е третият ми нов бизнес, който ще продава ток на хората. До вчера сме продавали интернет, днес вече ще продаваме ток.
Networx Energy ще доставя ток на хората за бита и на фирмите. Замисълът при нас е следният: за да можем да дадем на хората по ниска цена на тока, ние ще инсталираме батерии - не много големи, слагат се на стената вкъщи или офиса. Networx Energy намира евтин ток, зареждаме батерията с този евтин ток, след което го продаваме на клиента с 10% до 20% по- ниска цена. Това е възможно, тъй като във всеки час от денонощието електроенергията струва различно, тя е най-скъпа вечер и е най-евтина, когато има слънце и излишък от енергия.
Къде другаде се прилага този метод?
Този модел засега го няма никъде в Европа и по света с изключение на Холандия; и в Америка компанията „Тесла“ правят нещо подобно.
А ти как го измисли – по американски или холадски модел?
Хибридно е, просто съм си го мислил. Направихме го в „НетСолак“ и се сетих, че мога този модел да го правя навсякъде. По абсолютно същия начин, както тръгнах с „Нетуъркс“ - направих интернет за себе си и после други хора дойдоха да питат и да искат.
Кога ще започне да действа Network Energy?
Буквално от есента ще имаме първите си клиенти и ще започнем да слагаме първите батерии. Най-подходящи за тях са малки магазинчета, фризьорски салони и други услуги, които са притеснени от високите цени на тока. Те ще бъдат основният наш клиент. Имаме вече кандидати от няколко хранителни магазини.
Нашите събеседници обикновено ги питаме и за личния живот. Твоят се свързва с трагично събитие, което не само ти и семейството ти, целият град преживя – бруталното убийство на Виктория, твоята бивша съпруга и майка на детето ти. Вече минаха почти седем години от тогава, много работи се изприказваха, за теб лично изясниха ли се нещата?
Да, според мен, истината излезе наяве. Отначало си мислехме, че е някакво покушение, но всъщност после стана ясна истината и за съжаление тя е брутална и прозаична. Всеки може да стане жертва на такова насилие…
Ти като нейн бивш съпруг си били един от първите заподозрени за убийството, това смути ли те?
Точно така, бях сред заподозрените, което е напълно нормално - ненормално би било, ако не се разглеждаше такъв вариант. Но аз тогава бях толкова шокиран, че чак по-късно разбрах, че съм бил заподозрян. Разследващите си свършиха работата професионално…
Какво се случва с теб сега в личен план?
Продължавам напред. Имам една прекрасна дъщеря - спомен от Виктория, вече имам и още едно дете, момче на седем месеца, Тони се казва.
Коя е майката на Тони, къде се намерихте?
Най-обикновено момиче, което не обича публичността. Тихо, готино момиче. Работеше известно време в моята фирма, запознахме се и ето че вече имаме дете.
Как смяташ, че се развива Русе през последните години? Всички чуваме, че сме зле, но ето, че ти - и след тази крупна продажба - избра да развиваш още бизнес в този район?
Смятам, че ще се развиваме по два начина: ако държавата осъзнае, че трябва да инвестира повече в образование, нещата, макар и бавно, ще тръгнат да се оправят. Другият начин е, ако продължим по старому - за съжаление нещата ще отиват на по-зле, хората ще изпростяват, ще стават все по-необразовани, все по-злобни и все по-бедни. Ако някой си мисли, че ще дойде някой месия да ни оправи, това няма как да стане, бърз начин няма. Единственият начин да се оправим, е бавният, чрез образование на подрастващите още от първите години. И да се дадат повече права на учителите - да могат да му пляскат един шамар на детето, ако се лигави, и после цялото общество да не се нахвърля срещу тях за този шамар… Съжалявам, може на някого да му прозвучи брутално, но около нас в момента е пълно със свръх загрижени родители и резултатът е такъв: децата не могат да четат, не могат да пишат и всички са в tiktok.
Странно е, че един човек от твоето поколение го казва… Така обикновено говорят по-възрастните, те са радетели за по-твърдата ръка, защото така е било по тяхното време в училище.
Аз съм на 49 години, почти целият ми живот е минал в сегашното време, но аз мисля така. Защото виждаме какъв е резултатът в момента от свръх загриженото родителство. То произвежда това в момента - децата не умеят да се трудят, разглезени са масово, искат да получават, не са склонни да дават. Колкото и лошо да прозвучи, това е реалността и това е причината да сме на това положение в момента…
А какви са очакванията ти за твоите деца, как ги виждаш в бъдеще?
Вече казах, че децата трябва да се глезят по-малко, за да израснат по-здрави характери. Да се има повече доверие на учителите. По отношение на моите деца досега съм го правил със София (Тони е още малък) и виждам, че резултатът е добър.
Интересува ли те политиката?
Не, определено не, това е едно място, където не искам да влизам. Там ако вляза, ще ме схрускат и ще ме изплюят точно за няколко месеца. За мен политиката е храносмилателна система - или те схрускват набързо и те изплюват, защото не ставаш, или те изцеждат, смилат те бавно и излизаш…, досещаш се къде. Не искам да съм храната за тази храносмилателна система! Моята работа е да създавам успешни бизнеси, да отварям работни места за хората, да генерирам продукт, да продавам и и да си плащам данъците. Както направих с „Нетуъркс“. Считам, че така ще съм най-успешен и най-полезен на обществото.
Интервюто е публикувано във в. "Бряг"
Напиши коментар