0
Днес тържествено отбелязваме 138 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя. По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември 1885 г., като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.
Но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността от арестуване на организаторите, комитетът решава да ускори начинанието. Представители на БТЦРК заминават за Чирпан, Сливен и други градове на областта, за да поведат бунтовнически групи към Пловдив.
На 5 септември е вдигнато въстание в Чирпан, където съединистите установяват собствено управление. Чирпанската чета тръгва за Пловдив, но е застигната и разбита от войскова част при село Калфата. Независимо от това четата успява да се съвземе и присъедини към тази на голямоконарци и заедно да настъпят към Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети начело с Продан Тишков – Чардафон и Ангел Чолаков, които достигат областния център през нощта и на следващия ден.
При вестта за размириците в областта източнорумелийските власти се допитват до руския консул в Пловдив дали да обявят самѝ Съединението. След като получава отрицателен отговор, правителството разпорежда арестуване на заговорниците и съсредоточава полицейски части в Пловдив.
Военните обаче не се подчиняват на заповедите на директора на милицията генерал Август фон Дригалски. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич и членовете на областното управление. Кръстевич не оказва съпротива с думите: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!”.
С прокламация е обявено Временно правителство с председател д-р Георги Странски, което провъзгласява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Във временното правителство и подготовката на Съединението участва и майор Сава Муткуров, родом от Търново. Той и Димитър Ризов на нарочна среща в Шумен уведомяват княз Александър I Батенберг за подготвяното дело и получават съгласието му.
На 8 септември княз Батенберг с манифест, издаден в старата българска столица Търново, утвърждава съединението на двете български области в една държава и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Подкрепата на княза за святото дело е решаваща и без нея то не би имало успех, въпреки силната народна воля.
Най-категорично против Съединението на Княжество България и Източна Румелия се обявява Русия, която дори отзовава офицерите си от България и лишава княз Александър I Батенберг от званието генерал.
Съединението е защитено от българските войници и пълководци в Сръбско-българската война от 2 ноември до 7 декември 1885 г. Победата им е оповестена в европейския печат с думите ”капитаните победиха генералите“. Успехът във войната е основна предпоставка за международното признание на Съединението на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) и подписването на Българо-турската спогодба през 1886 г.
След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 - 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885).
Денят се отбелязва като празник с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г. За разлика от други години сега в някои общини няма да има тържества в знак на съпричастност с пострадалите от водното бедствие вчера.
Премиерът акад. Николай Денков ще поднесе венец и ще се включи в честването на 138-ата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия пред мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг, съобщиха от правителствената пресслужба.
В програмата за празничното честване на годишнината ще участват Националната гвардейска част, вокалната формация "Български гласове" с диригент Йосиф Герджиков и актрисата Силвия Лулчева. Слово ще произнесе проф. д.и.н. Веселин Янчев, съобщиха от пресцентъра на общината. Церемонията започва в 11.00 часа.
В 20.30 ч. на площад "Съединение" в Пловдив държавният глава Румен Радев трябваше да участва в тържествената проверка-заря, но по-късно стана известно, че кметът на Пловдив отменя част от тържествата в знак на съпричастност с бедстващите по Черноморието.
Напиши коментар