Д-р Йоанна Маринова от военната мисия в Мали: Спасихме живота на местен жител след катастрофа точно пред базата ни

Специално за БРЯГНЮЗ от Мисията на Европейския съюз в Мали – интервю с военния лекар лейтенат д-р Йоанна Маринова

Военномедицинска академия (ВМА) изпрати на 30 юни т.г. пореден екип на мисия в Мали за следващите 4 месеца. Национален командир на 27-мия военномедицински екип е родом от гр. Бяла - лейтенант д-р Йоанна Маринова, за която това е и първа мисия зад граница. „За мен е чест да съм командир на първия изцяло дамски екип в Мали. Много се вълнуваме, заредени сме с много позитивни емоции и сме готови да дадем всичко от себе си, за да представим достойно България и ВМА“, коментира на заминаване лейтенант д-р Йоанна Маринова. Тя е израснала в семейство на медицински работници. Баща й д-p Πлaмeн Mapинoв е бил дългoгoдишен нaчaлниĸ нa xиpypгиятa в Бeлeнcĸaтa бoлницa. Участвал е в над 400 лапароскопски интервенции в България и във Великобритания. Майка й Дарина Маринова е мeдицинcĸa cecтpa oт УMБAЛ „Meдиĸa“-Pyce, тя е първата сестра в Ковид отделението на болницата, а сега на Маринова е вменена отговорността за ваксинационната кампания на лечебното заведение.

И двамата родители присъствали на тръжественото изпращане на дъщеря си в София.

- Йоанна, защо приехте предизвикателството и риска да станете военен лекар?

- Обичам предизвикателствата. Винаги преди да взема някакво решение, първо се вслушвам в сърцето си. Такъв беше и случаят с решението ми да стана военен лекар. Никога не съм се задълбочавала в мрачни мисли за възможните рискове. Разбира се, риск има винаги, но удовлетворението от работата ми е незаменимо. Това удовлетворение ми дава голям смисъл. Да си военен лекар освен всичко друго, за мен е и въпрос на чест и отговорност.

- Как реагираха родителите Ви на желанието да сложите пагони?

- Родителите ми са невероятни хора, винаги са ме подкрепяли абсолютно безрезервно в изборите ми и са ми давали онази вяра, която ти дава криле, за да повярваш в себе си. На тях дължа много наистина.

- Какво в професията на баща Ви и майка Ви така Ви привлече, че облякохте бялата престилка?

- Може би тук е моментът да спомена, че баща ми също е бил военен лекар, той е коремен хирург, а майка ми е реанимационна сестра. Не мога да кажа, че нещо конкретно ме е привлякло в професията, може да звучи малко странно, но аз просто не познавам друго. Когато бях дете, се налагаше доста често да оставам в болницата, докато те работеха заедно на повикване (понеже бяха 15 години в един операционен екип). За мен стана някак много естествено да продължа по този път. Баща ми казва, че, за да си добър лекар, първо трябва да си добър човек. Пътят не е лек и не е за всеки, но, повярвайте ми, струва си всяка една жертва.

- Кои Ваши качества ще Ви помогнат да вземете животоспасяващо решение, ако се наложи, по време на мисията? В живота си имали ли сте ситуации, в които Вашите бързи реакции са предотвратили проблем?

- В критични ситуации се старая да действам методично и отвъд емоциите, доколкото е възможно. Паниката само влошава нещата в такива моменти. По време на мисията в Мали имахме ситуация, в която аз и екипът ми бяхме повикани да окажем помощ на местен жител, който беше тежко ранен след катастрофа точно пред базата ни. Ние бяхме най-близкият медицински екип на мястото на инцидента и оказахме първа помощ минути след подаване на сигнала. Пациентът беше в травматичен шок след тежка кръвозагуба, с непроходим дихателен път и в първия момент мислехме, че няма да оцелее. Но след нашата намеса пострадалият дойде в съзнание, след което бе транспортиран от местна линейка до най-близката болница. В работата ми в психиатричната клиника на ВМА често се налага да реагирам бързо и хладнокръвно, особено при работа с психотични и агресивни пациенти или при паценти с висок суициден риск. В някои ситуации просто нямаш шанс за втори опит и запазването на самообладание е ключов фактор.

- Вие се обучавахте във ВМА точно по време на ковид кризата. Кои ситуации от ежедневието Ви там предизвикаха най-силни емоции у Вас?

- Работих 8 месеца като лекар в COVID-отделение във ВМА, имах удоволствието да работя с колегите от Инфекциозна клиника, това беше безценен за мен клиничен и житейски опит.

Една от най-силните емоции от този период изпитах в ситуациите, когато пациент ме попита дали ще оживее, както и когато пациентка загуби съпруга си след 40 години брак. Още помня страха и надеждата в очите им. Но това е част от живота – за да познаваме радостта, трябва да познаваме и болката... Нашата задача като лекари е да даваме най-доброто от себе си, да бъдем съвестни и съпричастни и да пазим човешкото и земното у нас.

- Лекарите, от които се възхищавате и искате да следвате?

- На първо място е баща ми. Първо, защото ми е баща, и след това - защото винаги ми е бил голям пример за добър човек и за голям професионалист. Той винаги ми е казвал, че с труд и постоянство всичко е възможно. Сега виждам на практика какво е имал предвид. След това са колегите от моята клиника – моят началник полк. доц. Дилков, менторът на специализацията ми д-р Петров, както и д-р Въндев и д-р Силяновски. Те са специалисти на много високо ниво в психиатрията и за мен са безценни техните опит, знания и пример. Освен това са много земни хора с големи сърца.

- Като бъдещ психиатър, според Вас кои промени в психиката на хората са най-тревожни, откакто ковид вирусът стана наше ежедневие?

- Много са интересни всички фази, през които преминахме психически по време на пандемичната обстановка. От пълно отрицание на съществуването на вируса до тревожност, паника, страх от смъртта, обсесивност, депресия и презапасяване. Интересно ми е да наблюдавам колко трудно се адаптирахме към новите правила и промени в живота ни след COVID-19. От друга страна е изумително колко бързо човек може да се върне към стария си начин на живот, сякаш нищо не се е случило... За мен лично най-осезаемата промяна е във вътрешното ми чувство на свобода, особено по отношение на пътуването извън страната.

- Как се чувствате в Мали, кое е най-любопитното Ви преживяване досега?

- Мисията в Мали, в която служа в момента, е тренировъчна мисия на Европейския съюз за подобряване силите за сигурност на малийската армия. Аз и екипът ми се чувстваме много добре тук, общуваме с военнослужещи от всички нации в Европа. Опит като този е безценен. Едно от най-интересните преживявания са упражненията по защита на базата при нападение – тогава се разиграват сценарии с масови жертви, осъществява се медицински триаж, както и се извършват всички спешни медицински интервенции преди да се пристъпи към медицинската евакуация. Обстановката е динамична и всеки ден се случва нещо различно.