0
Крум Гергицов е драматург и театровед с над половин век опит в театралната сфера. Носител на „Специално отличие“ от Съюза на артистите в България за 50 години творческа дейност, връчено му неотдавна от театроведа Деница Езекиева по време на конкурса за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“ в Русенския драматичен театър.
Гергицов е завършил НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ със специалност „Театрознание“ в класа на проф. Любомир Тенев. От 1976 г. е драматург на Русенския драматичен театър, бил е негов директор и заместник-директор, както и директор на Държавния куклен театър в Русе (1980–1988). Активно публикува театрална критика, участва в журита на национални фестивали и е носител на Награда „Русе“ за сценични изкуства (2009). От 2018 г. преподава в НУИ „Проф. В. Стоянов“ в Русе.
Да преминеш през пет десетилетия в българския театър – от преди промените до съвременния сценичен пулс, да останеш верен на мисията си, да пишеш, да уважаваш, да водиш и да вдъхновяваш – това не е само професионален път, а дело на отдаден живот. Такъв е пътят на театроведа, критика и драматурга Крум Гергицов, който миналия месец бе отличен от Съюза на артистите в България за своята 50-годишна творческа дейност.
В едно от редките и дълбоко лични интервюта, Гергицов ни допуска до философията си за театъра, критиката и човешкото достойнство. „Критиката трябва да пази твореца – дори когато го коригира“, казва той. А театърът, според него, ще устои на всичко – ако го обичаме истински.
Театроведът Деница Езекиева връчва „Специално отличие“ от Съюза на артистите в България на Крум Гергицов
***
- Г-н Гергицов, съвсем скоро бяхте отличен от Съюза на артистите в България по повод 50 години от Вашата творческа дейност. Какво означава за Вас това отличие точно сега?
– Първо бях изненадан и ми стана много приятно. Член съм на Съюза на артистите в България още от ранните ми професионални години. Някои колеги, като се пенсионират, се отказват от членството – аз не се отказах. Това отличие е специално, още повече, че ми беше връчено от Деница Езекиева, селекционер на конкурса за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“. Получих и много поздравления в социалните мрежи от колеги и приятели – това ми стопли сърцето.
Да уважаваш труда на твореца
„Уважавай труда на твореца. Намери подходящия тон и начин да поднесеш критиката.“
- Ако се върнете към първия си ден в Русенския театър през 1976 година, какво бихте казали на онзи млад човек, който сте били тогава?
Бих му казал: обичай театъра и уважавай неговите творци, отнасяй се с респект към сътвореното от тях. Нашият преподавател по театрознание, професор Любомир Тенев, ни учеше: „Когато пишете за творец, не бъдете високомерни. Уважавайте труда му. Намерете подходящия тон и начин да поднесете критиката“. Това ми остана верую: „Запази достойнството на човека. Не го обиждай.“ Дори когато съм имал критични бележки, винаги съм ги поднасял с уважение и деликатност. Прави ми впечатление, че днес някои млади критици са безапелационни. А критиката трябва да е вътре в текста – не като директно изречение: „Този спектакъл не става.“
Ролята на драматурга – повече от писане
„Мисията на драматурга е да съблюдава за вкус, критерий и естетика.“
- Вие сте не само театрален критик, но и драматург. Разкажете ни повече за тази страна на професията.
Много хора мислят, че драматургът пише пиеси, но в театъра той има по-широка функция. Драматургът-театровед участва в подбора на репертоара, работи съвместно с режисьора по тълкуване на текста, следи репетиции, подготвя рекламни материали и се занимава с историята на театъра. За съжаление в последните години тази длъжност залиня, малко са останалите професионалисти драматурзи – най-вече в София. Счита се, че те вече не са необходими в театъра, а се усеща нуждата от тях. Днес тази специалност е трансформирана в театрален мениджмънт, но съществената ѝ мисия е да съблюдава за вкус, критерий и естетика.
Театърът преди и след 1989 година
„Театърът устоя на всичко – и на идеологии, и на технологии.“
- Как се промени българският театър през тези 50 години? Какво остана непроменено?
Промените са динамични. Преди 1989 г. творците бяха ограничени, имаше „спуснати“ изисквания за репертоара – партийни директиви, пропорции между българска, руска и чужда драматургия, трябваше да се спазват изискванията по линия на идеологията на дадена пиеса. След промените тези ограничения отпаднаха, появиха се алтернативни театри, сценичната свобода се разшири, творците вече имат много по-голяма възможност за изява. Театърът запази живеца си. Театърът устоя на всичко – и на идеологии, и на технологии.
Театърът е повече от сцена – това е живот
- Почти целият Ви професионален път е преминал в Русенския театър. Какво го прави толкова специален за вас?
Животът така се подреди. Съпругата ми е от Русе, аз – от Плевен. След разпределението реших да остана тук. Натурализирах се, семейството ми бе тук. Имал съм предложения и от други театри, но винаги Русе надделяваше, най-вече поради факта, че семейството ми е тук.
„Да си директор означава да намираш баланс между художествения критерий и финансовата обезпеченост – трудна мисия.“
- Били сте и директор и заместник-директор на театъра. Какво ви научи тази административна роля?
Научи ме, че да си директор е изключително трудно – да намираш баланс между художествения критерий и финансовата обезпеченост. Признавам, че в чисто финансовата част не успях да се проявя – за това се изискват специфични качества. Осем години бях директор и на кукления театър. Но в творческите дейности винагисъм бил по-силен.
- Как се оцелява в театъра?
„Младите често бързат да се прославят, бързат да изгреят. А театърът иска характер, отдаденост и търпение.“
- Какви качества са нужни днес на един млад творец, за да устои в професията?
Преди всичко – характер и отдаденост. Театърът е много красиво, но напрегнато изкуство. Зад сцената има его, завист, мнителност, егоцентризъм, конкуренция, суета – и ти трябва да устоиш. На сцената виждаме само парада, поклоните, но зад кулисите не е толкова лесно. Младите творци често бързат да се прославят, бързат да изгреят. Затова и много млади актьори предпочитат да останат в София, където наистина има повече възможности за изява и реализация. Но уважението към предишните поколения и реалистичната самооценка са важни. В нашето поколение това беше морален код.
Послания към следващите
„Рецензията не е философски трактат – тя трябва да бъде мост към публиката, не бариера.“
- Какво бихте пожелали на младите театроведи и драматурзи?
Да пишат така, че зрителят да пожелае да гледа спектакъла още докато чете рецензията. Някои критици използват прекалено абстрактен и претенциозен език, пишат твърде енигматично, натоварени с много терминология. Искат да зашеметят читателя със своите професионални познания, а в същото време зрителят не разбира за какво става дума. Забравят, че това не е философски трактат – това е жив театър. Рецензията трябва да бъде мост към публиката, а не бариера. И да помнят: уважавай твореца.
- Как изглежда „театралното дълголетие“ – какво го прави възможно?
Хората искат да гледат жив театър, въпреки всички нови технологии. Киното, телевизията, интернет – всички предсказваха края на театъра. Но не познаха. Нито една технология не може да замени усещането от преживяването да гледаш живо изкуство. Театърът оцелява именно заради това - защото е живо изкуство.
- И накрая, какво бихте оставили като послание към тези, които ще вървят по Вашите стъпки?
– Обичайте театъра. Бъдете предани на изкуството. Пазете чувството си за реалност. И знайте къде се
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Напиши коментар