Русенецът Деян Неделчев беше отново в България в началото на декември. Както е известно, той работи и живее от дълги години в чужбина, но се прибира често у нас, където има различни изяви. В края на 2011-а година Неделчев беше в Плевен, за да запише нов клип към последното си парче. В него участие като танцьорка взема и свищовлийката Десислава Секулова, която е близка приятелка с шоумена и музикант. С русенеца тя е направила интервю специално за читателите на „Бряг Медиа Груп”.
- Може ли да се представите накратко?
- Аз съм Деян Неделчев. Пея от 3-годишна възраст. Роден съм на 16.01.1964 г., козирог, асцедент – овен. Аз съм първият български изпълнител, който е издал албум със световноизвестната звукозаписна компания “PolyGram” в Южна Африка, Йоханесбург. Когато емигрирах през 1997 г. и живях 2 години и половина там, издадох моя пореден десети албум „Grande Amore” (“Голяма любов”), един от най-хубавите ми албуми.
- Ще ни разкажете ли за други важни Ваши проекти и постижения?
- Имам страхотно много награди от български и международни фестивали. Някои от тях мога да спомена: Голямата награда „Златният Орфей” 1993 г. с песента „Посвещение” на Хайгашот Агасян и Недялко Йорданов; същата година – първа награда на „Златният Орфей” за композитор; на следващата година - 1994, спечелих отново първа награда на „Златният Орфей” за песента „Къде си ти” на Хайгашот Агасян и втора награда за песента „Подай ръка” на Александър Миладинов, която беше изпята от мен заедно с Маргарита Хранова, брат ми Бойко Неделчев и група „Черно и бяло”.
Имам 3 награди от Египет, Кайро: 1995 – осма награда; 1996 – с моя брат втора награда; 1997 – четвърта награда пак от Кайро. В Австралия спечелих почетна награда за народната песен „Злато моме”, от Щатите – за песните „Над 100 вражди” и „На Елвис” от композитора А. Косев в дует с Маргарита Хранова.
Издал съм 11 албума, другото - сингли и сборни неща. Издадох един страхотен албум с двама италианци през 1993 година, когато бях на работа в Италия. Работил съм с най-известните български композитори от старото поколение и от по-новото, като Тончо Русев, Хайгашот Агасян, Пламен Велинов, Красимир Гюлмезов, Андрей Петков, сега с едно младо момче Камен Конов и с най-големите поети: Евтим Евтимов, Христо Фотев, Недялко Йорданов, Маргарита Петкова… много са. Правил съм много дуети с много мои колеги, над 25 дуета с най-различни певци, като Орлин Горанов, Ваня Костова, Росица Ганева, Венета Рангелова, Петя Буюклиева, Мими Иванова, моят брат Бойко, Маргарита Хранова и с много млади певци. Обичам да експериментирам и да съм нов, да не стоя на едно място.
- С какво са свързани бъдещите Ви музикални проекти?
- В края на тази година излиза моят пореден нов весел хит „Пътешествие из Азия” с Иван, Адрей и Деян, една песен, която посвещавам на двамата шоумени Иван и Андрей. Много весел клип. Испанската версия на моя голям хит „В гората” ще излезе в началото на следващата година като клип. В края на годината ще видите и видеото на най-новата ми песен „Your Life Is So Good” на младия Крис Мастър (Камен Конов) от Ловеч, едно много талантливо момче, с което мисля да работя и в бъдеще. През април възнамерявам да дойда в България да издам пак нов хит и да издам и новия си албум. Вече почти събрах всички песни за последните четири години и имам материал за нов албум.
- Как се зароди идеята за новото Ви парче с Крис Мастър?
- Това момче ми писа по интернет, във фейсбук ме намери и ми изпрати неговите идеи, които много ми харесаха. Срещнах се с него лятото в Слънчев бряг, дори щяхме да правим друга песен, не тази, която сега направихме, но той е работил в Англия през последните два месеца и там се е зародила идеята за тази песен. Слушал е последните клубни тенденции в този стил електропоп и ми предложи първо да направим тази песен, после ще правим и други неща. Много ми хареса това, че той мисли по нов начин. Аз винаги подавам ръка на млади хора, стига да са талантливи.
- Какво Ви мотивира да продължавате напред, въпреки трудностите?
- Трудности има и винаги ще има при всеки човек. Ние живеем в едно трудно време, говорим за България. По принцип има и световна криза, но трудности винаги ще ни съпътстват. Важното е да не се отчайваме, да вървим напред и да се развиваме. Животът е едно голямо училище. Едно разочарование би те научило на много неща и в никакъв случай човек не трябва да се отказва от мечтите си, той трябва да вярва, да продължава напред независимо какво ще стане в бъдеще. Трябва да вярваш, да си позитивен. Нищо не е в състояние да ме отчая и да ме откаже от мечтите ми, от професията ми. От 3-годишен пея и продължавам да правя музиката си разнородна – сериозна, весела и т.н. Само напред, това е…
- Това ли бихте посъветвали младите хора, които нямат смелостта да следват мечтите си?
- Да, разбира се. Всеки човек, няма значение на каква възраст. За мен духовността е много важна, да си богат духовно, а не колко липосукции си направил… Това са глупости, това са неща, които преминават. Важното е какъв човек си, какво си оставил зад себе си и как се държиш с хората, да не си злобен, да не си завистлив, да правиш това, което искаш, стига да го можеш. В никакъв случай не трябва да се отказваш от мечтите си и трябва да се вярва много, да вярваш в това, което ни е създало.
- Напоследък възникнаха много спорове около конкурса „Евровизия”. Какво е мнението Ви за него?
- По принцип това е един политически конкурс. Смятам, че това са нагласени неща, там с SMS-ите всичко става. През последните години съм виждал следното: съветските републики гласуват за тях, югославските републики гласуват за тях, скандинавските - за тях, за нас няма кой да гласува дори и да ни е хубава песента. Може и да не сме подготвени чак толкова много, но зле не сме. Е, не сме на супер европейско ниво. Ето, едни румънци “O-Zone” пробиха с една песен през 2004 г. и сега вървят напред и напред. Имат вече певци, които са подписали договори със звукозаписни къщи в Америка, като тази Ина и т.н. Много са. Български певци са били известни по времето на соцлагера - Емил Димитров с „Моя страна” стана световноизвестен. Саманта Фокс е пяла „Моя страна” на английски език. Но сега имаме криза в българската музика и не само.
- Бихте ли участвали в „Евровизия”?
- Бих участвал. Аз съм участвал през 2006 г., стигнах до полуфинал, но си изгубих гласа, пях с вирус. Тази година мислех отново да участвам, направих песен, но тъй като бях в чужбина, на Карибските острови, не успях да запиша песента като готов продукт. Дадох я само като демо и не можах да участвам, но догодина мисля да дам песен. Просто аз съм за участието, дали ще победя, дали няма да победя, дали ще премина – няма значение, важното е да участвам, защото все пак това е реклама, а рекламата е нужна на всеки.
Въпросите зададе Десислава Секулова
Напиши коментар