Министърът на транспорта и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството предприемат спешни мерки за приключване на дейността за ОВОС по проект "FAST Danube“ и за подготовка на инвестиционното намерение за изпълнение на дейностите по проекта. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
Проект „FAST Danube“ се финансира от Механизма за свързване на Европа 2014-2020. Бенефициенти по проекта са Речна администрация за Долен Дунав - Галац (AFDJ), Румъния и Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав" (ИАППД), България.
Основната цел на проекта е да се подобрят условията за корабоплаване и да се повиши безопасността на трафика в общия участък на Дунав между България и Румъния, като се увеличи броят на дните в годината, в които реката е плавателна, от 280 до 340. Очаква се това да доведе до увеличаване на трафика на превозваните стоки с 20%.
С решението се възлага също оказването на подкрепа на Министерството на транспорта и съобщенията и ИА „Проучване и поддържане на р. Дунав" при подготовката от българска страна на проекта за реализиране на инженерните мерки за подобряване на корабоплаването по р. Дунав. Проектът се планира да бъде подаден за финансиране по Механизма за свързване на Европа 2021-2027 г., като крайният срок за кандидатстване е 31.01.2024 г.
Представлява ли проектът опасност за околната среда?
Инж. Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ изказа своите опасения преди време пред БНР:
"Сега искат да подобрят условията за корабоплаване по река Дунав, тъй като в момента тя не дава възможност да се корабоплава целогодишно в българския и румънския участък на реката. При маловодие става плитка и корабите спират. Дунав е важен транспортен коридор. Сиреч – целта е много добра. Проектът Fast Danube иска да постави на някои по-тесни места технически съоръжения – нови буни, шеврони – малко да забавят скоростта на реката и да вдигнат нивото.
Най-лошото обаче е, че искат да копаят в най-плитките участъци, за да ги удълбочат. Това е опасно, защото може да доведе до доста неприятни последици. Винаги когато удълбочаваш една река, това означава, че притоците ѝ ще започнат да се вкопават, нивото на подземните реки в района се очаква да спадне. А пък голяма част от населените места по Дунавското крайбрежие се водоснабдява с вода от кладенци в терасите на реката – вкл. и град Лом.
Освен това никой в момента не знае какво съдържат дънните утайки в тези участъци. Знаем, че река Дунав като цяло е доста замърсена. И като започнат да копаят по дъното, не се знае какви неща ще се вдигнат и ще започнат да текат надолу по реката. Това може да доведе до избиване на голяма част от живота в реката. Когато удълбочиш коритото на реката, тя се оттегля от бреговете.
Цялото протежение на река Дунав в българския участък е защитена зона от Натура 2000 с приоритетни видове и местообитания за опазване в рамките на ЕС.
Най-опасното, според нашата организация, е, че има райони, където ще се удълбочава коритото на реката в най-голямото свлачище на България."
Напиши коментар