0
„Юкали - страната на нашите желания” - един изненадващ, модерен и различен камерен концерт
Песенният рецитал на Владислава Гарвалова и Божена Петрова и музиката на (не)познатия Курт Вайл - контрапункт на господството на изкуството – дъвка, което от дълго време залива театралните и музикалните сцени
Задължителният увод - обяснение, който дължа на драгия читател, почива върху два принципа, с чиято помощ би могло да се разбере защо биха били любопитни следващите редове. А те са: „Човек не само с хляб живее” и „Човек не само с разум живее”. Статията се явява като естествената реакция срещу господството на изкуството – дъвка, което от дълго време залива театралните и музикалните сцени. Да се съди за изкуството по социалното му въздействие, е все едно да се оценява коня по чула, или да се изучава човек по неговата сянка. Социалният ефект от изкуството е нещо несвойствено и чуждо на естетическата му същност. И тук веднага се сещам за разликата между „не харесвам” и „не разбирам”, т.е. има съществена разлика между това, кое „не е популярно”, и това, кое е „непопулярно”.
И така, на 22 октомври русенските меломани преживяха един прелюбопитен концерт със заглавие „Юкали - страната на нашите желания”. На фона на комерсиалните музикални изяви, които пълнят залите, изведнъж - предложение за супер модалност в мислене, възприемане, и то без задължителната „митология на ежедневието”, както би казал Роланд Бард (френски есеист, литературен критик, семиотик и философ). Солистката на Русенската опера Владислава Гарвалова и пианистката Божена Петрова предложиха на своите почитатели един изненадващ, модерен и различен камерен концерт. Амбициозната програма включваше основно музика от Новото време, която започва с Дебюси (1862-1918), след това Рихард Щраус (1864-1949), Жорж Бизе (1838-1875), Франсис Пуленк (1899-1963) и основно Курт Вайл (1900- 1950). Искрени адмирации за двете изпълнителки, поели предизвикателството да представят тази не много позната и трудна музика.
Рискът в стил „Класика и съвременност“
предизвика и моето желание да пиша за това музикално събитие, което смело мога да нарека „Проекция във времето”. Но има и още две причини: Интересната и отдавна не изпълнявана музика на XX век в Русе от една страна, и 100 г. от рождението на Никола Боздуганов от друга. Споменавам го, защото преди години в Русе (и не само) имаше професионална критика. Актьорът, певецът, музикантът, излизайки на сцената носи предварителните обстоятелства, ако ги е осъзнал, които оформят музикалния или драматичния образ, поведение и изобщо цялостното му сценично присъствие. Та актьорът, с колкото и силно его да е, не може да си бъде самодостатъчен. Винаги има нужда от едно „Ти” за съпоставяне, едно странично професионално око и ухо за обратна връзка. И ако бачо Кольо, както му викахме ние, музикантите, гледа отнякъде - сигурно поклаща доволно глава. Неговата професионална оценка липсва сега.
В тези дни на скандали в театрите и като цяло между „производителите” на изкуство, изпълнителки на подобна музика като
Владислава и Божена спокойно могат да се нарекат конструкторки на утопии.
Лично аз, като привърженик на нетрадиционната смисленост, отидох с нескрит интерес, за да чуя тази толкова сложна музика за тълкуване, музициране и разбиране. Няма да навлизам в подробности за всяка от песните, една от които на Пуленк познавам съвсем отблизо (участва преди две години в мой спектакъл – опера от Пуленк върху три негови произведения). Но ще си позволя да пиша за Курт Вайл, който мога да кажа, че русенци не познават като композитор. Единствено е представян в Русе с „Възход и падение на град Махагони” в русенския театър (1978-79) – първа постановка за България на режисьора с европейска известност Димитър Гочев.
Композиторът
Курт Вайл е една открояваща се личност в историята на музикалното изкуство на XIX век,
за съжаление малко позната у нас. Силната музика, синтезираща елементи от джаза, съчетана с цинизма и социалната критика в текста, са феномен в културния живот на Европа между двете световни войни.
Разбира се, няма как да пропусна интересната връзка Вайл –Брехт, които „модернизират” пародията. Тук ще спомена познатите опери на Курт Вайл „Опера за три гроша” (1928), която е обявена за първия политически мюзикъл, създаден доста преди „Моята прекрасна лейди” на Шоу – Лоу и „Уестсайдска история” на Бърнстейн. Резултатното сътрудничество между двамата с техния стремеж към „унищожаване, разбиване на сценичната илюзия” продължава и в операта „Възход и падение на град Махагони”.
Песните от Курт Вайл, които прозвучаха в изпълнение на Владислава Гарвалова и Божена Петрова, са: „Юкали” – песента, дала заглавието на концерта; „Говори ми за любов”, „Приятел в нощният влак”, „Аз самата съм непозната за себе си”, „Песента от кафявите острови”, „Мак Ножа“ – със специалното участие на Петър Костов, и „Колко дълго още?”. Музиката на песните е вдъхновена от изкуството на кабарето, джаза и популярни немски песни. „Юкали“, изпята проникновено от Гарвалова, е танго-хабанера, създадена като инструментална пиеса, а текстът е добавен по-късно. Песента става известна в изпълнение на канадската оперна дива Тереза Стратас, определена за най-великата Травиата на всички времена. Суинг класиката „Мack the knife“ (Мак Ножа) , превърнала се в във вечен джазов хит, (чийто герой е вдъхновен от мрачния Хийтклиф от романа „Брулени хълмове“ на Емили Бронте) бе музикалната изненада на концерта. Песента предизвика вдъхновените аплодисменти и одобрението на публиката от
прекрасното изпълнение на Петър Костов и неговата житейска и творческа дуетна половинка Владислава Гарвалова.
Лиричният емоционален заряд на концерта бе допълван със стихове в изпълнение на оперната певица Андреана Николова.
В целия облик на програмата, единствено изненадващо за мен бе присъствието на „Ноктюрно“ от Бизе, издържано в стила на XIX век, въпреки много доброто изпълнение на Божена Петрова, както и талантливото участие на ученичката на Андреана Николова – Мария Стефанова, под съпровода на Албена Стоянова. Двете изпълниха песен на Габриел Форе (1845 – 1924) „Au bord du l'eau”.
Песенният рецитал на сонатната двойка Владислава Гарвалова - Божена Петрова и артистичният акцент в програмата в лицето на тенора Петър Костов предизвикаха истински възторг в залата.
Бих пожелала на русенската публика да следи и се интересува от подобни изяви, като провокира сетивата и вкуса си към истински стойностните неща в изкуството.
Напиши коментар