0
Изпитвам истинско удоволствие да споделя, че в деветия фестивален ден един звезден концерт направи поредното музикално чудо. Екзалтираната публика, препълнила до краен предел Голямата зала на Доходното здание и „предвкусваща“ предстоящата емоция, бе притаила дъх. Интересът се оказа небивал към програмата за вечерта –изключително само Бетовен! Това бе концертът, който първи бе разпродаден. И как няма да е така, когато на сцената бяха събрани само истински звезди – първият ни оркестър – Софийската филхармония, неподражаемият диригент Емил Табаков и гениалният цигулар Светлин Русев.
Имаше и още една звезда – цигулката Страдивариус Baron Wittgenstein,
която блестеше с уникалния си звук в своята премиера на русенска сцена. Едно бижу, което Светлин получи от българската държава миналата година. И както каза самият той на предварителната пресконференция: „При мен е от 29 октомври и още сме в процес на опознаване. Оставила е ярък почерк на хората, които са свирили с тази цигулка. Сред тях е Джон Кориляно – баща, който е бил концертмайстор. На Минчо Минчев му е отнело година и половина да се сприятели с цигулката, свирил е с нея цели 47 години. Процесът на опознаване е дълъг и безкраен, изключително интересен, изключително отговорен, обогатяващ, труден“.
Още с появата си на сцената двамата изключителни музиканти бяха посрещнати с бурни аплодисменти. Нашите съграждани са любими на русенци и всяка година ни радват с безкрайния си талант. Изборът на маестро Табаков за музикалните шедьоври в програмата не е случаен. От една страна публиката обича Лудвиг ван Бетовен и чистата класика, а от друга – тази година се навършват 255 години от рождението на великия композитор.
Първото изпълнение за вечерта бе на Концерт за цигулка и оркестър, ре мажор, оп. 61. „Това е едно от най-великите неща, писани изобщо през всички епохи в музиката“- сподели диригентът.
Светлин Русев: Концертът за цигулка на Бетовен е като изкачване на Еверест
„Една изключително чиста музика, в която няма място за никакви ефекти и изпълнителите са много ограничени спрямо текста – има едни чисти ноти, които изглеждат не толкова сложни, но наистина е най-трудният концерт. Колкото повече се вглъбявам и задълбавам в тези ноти, толкова повече си давам сметка, че един човешки живот не стига – толкова гениална е тази музика. За последните пет години може би съм го свирил само два пъти“, каза на пресконференцията талантливият цигулар
Концертът заема уникално място в историята на музиката и е единственият завършен концерт на Бетовен. В този жанр е напълно нов за времето си в своята симфонична структура и романтична широта. Но само как го изсвири Светлин Русев!... Абсолютното съвършенство! Великолепен израз на чувствата, на интимните вълнения, на безкрайните пориви! Уникалният звук на цигулката и виртуозният Светлин сякаш бяха едно цяло! Повелителят на Страдивариус впечатлява със своята забележителна зрялост и дълбочина на свирене, поставя своята брилянтна техника и отдадена музикалност изцяло в услуга на партитурата. А взаимодействието между оркестъра и солиста създаде една завладяваща интензивност, в която ансамбълът и Светлин бяха в диалог, абсолютно равнопоставени. Публиката беше толкова вдъхновена, енергията, вибрациите създадоха невероятна атмосфера в залата, а за аплодисментите просто не намирам думи! Залата изригна, беше щастлива, но и Светлин Русев бе щастлив – истински, неподправено! И подари на своя град три биса – виртуозни изпълнения от Петър Христосков и Николо Паганини.
Във втората част на концерта прозвуча
Седмата симфония на Бетовен - най-мелодичната и най-оптимистична творба на композитора.
Чайковски определя финала като „вакханалия на звуци, поредица картини, изпълнени с всеотдайно веселие, щастие и доволство от живота.”. Гениалната творба в първите си изпълнения изобщо не е била забелязана. Лудвиг ван Бетовен пише своята Симфония №7, оп.92, ла минор, когато неговото заболяване се влошава и той почти изцяло е загубил слуха си. И въпреки това симфонията е толкова жизнерадостна.
Поразителната ритмична основна тема на първата част, когато „танцуват“ флейтите, или нежната прочувствена втора част Allegretto, ускоряващото темпо и ярък оптимизъм в следващите две части – всичко това доведе зрителите до екстаз. Оркестърът се справи блестящо, с висок професионализъм.
След коронната кода на финала от публиката се чуваха викове „браво“ от поне двадесетина гласа. Оглушителни аплодисменти. Нестихващи. И толкова много любов към нашия диригент и към софийските гости.
Маестро Емил Табаков дирижира брилянтния оркестър на Софийските филхармоници с удивителна отдаденост без партитура. С ръцете си само маестрото създава истинска музикална магия. За диригент от неговата класа знаем, че е без значение дали ще е на пулта на Русенския симфоничен оркестър или Фестивалния, или дори на друг в чужбина, той ще го превърне в инструмент за вдъхновение с необикновено въздействие.
Беше наистина прекрасно да гледаш, да слушаш и да съпреживяваш вълнението и красотата от тази неземна музика на великия Бетовен.
.
Снимки: Петър Стаменков
Напиши коментар