0
На входната врата стоеше мъж на средна възраст, необръснат, с очила, измачкана дънкова риза и фотоапарат, провесен на гърдите.
– Вие ли сте майката на Светослав от четвърти клас? Госпожа Милкова?
– Да, какво има?
– Само Вашето детенце отказва да си направи албум по случай завършването на четвърти клас! Това е спомен. Струва само осемдесет лева?! Те са малки абитуриенти. Нека им дадем техния празник…
– Вижте, имам и голяма дъщеря, финансово сме затруднени…
– Ами това е чудесно. Тя в кой клас е?
– В седми.
– Ами ще направим и на нея албумче. За два албума ще Ви направя отстъпка. Два за сто и петдесет.
– Благодаря, но няма нужда.
– Госпожо Милкова, Вие не знаете какво пропускате! – изопна се лицето на фотографа. – След някоя и друга година детенцето ще завърши училище, ще навлезе в живота… Времето лети. Един ден ще има нужда от помощ за нещо. Кой ще му помогне? Албумът. Ще видим, че някой от техния клас е станал я общински съветник, я кмет, може и заместник-министър, защото те заместниците са много… Няма начин и професор да няма от техния клас, те също са много… Е, ще отиде при съученика си и готово. Магистрат може да има от този клас, може да му се наложи да го ползва, хора сме, всичко се случва… Лекар сигурно ще има. Друго си е да има кой да ти дава болнични, когато искаш да си обереш лозето или да идеш на екскурзия някъде, нали? Електротехник може да има, да ти оправи я пералня, я печка… Те най са кът, техниците.
Този албум е билет към доброто бъдеще на Вашия Светослав, госпожо. Не убивайте бъдещето на детето…
– Добре, добре, убедихте ме – прекъсна жената фотографа, а той се усмихна широко и каза:
– Чудесно. Личи, че сте интелигентна жена. Петдесет лева капаро само ми дайте. Фактура няма да Ви давам, защото сме свои хора. На един фронт работим, за бъдещето на децата…
Автор: Валери КАКАЧЕВ
Напиши коментар