0
Името на Никола Кръстев остава знаково във вече 64-годишната история на Кукления театър в Русе. Той е вдъхновителят, създателят , административният организатор на този театър, който има официална рождена дата – 15 февруари 1960 г. Благодарение на неговите усилия и най-вече възрожденски ентусиазъм /точна дума!/ близо петгодишната дейност на самодейния куклен състав към Дома на транспортните работници, създаден през 1954 г., прераства през 1960 г. в професионален състав.
Така се увенчават с успешен завършек усилията на Кръстев да създаде професионален куклен театър в своя роден град. В новоучредената трупа влизат много от членовете на бившия самодеен състав като артистистите Емилия Топалова, Атанас Карамаждраков, Лидия Александрова, Елга Топалова, Георги Минчев, Бранимир Даскалов, художникът Цветко Цветков. По-късно те получават и актьорско звание. Никола Кръстев става първият директор.
Първата постановка
е пиеса от самия него „Патилата на Скок-Подскок“, на която той е и режисьор - премиера 13 март 1960 г.. Следват години на организационно и творческо развитие на театъра, което до 1966 г. се извършва под ръководството на Кръстев. Той става автор и на още няколко пиеси, както и режисьор на първите спектакли. За кратък период от време Русенският куклен театър се превръща в един от авторитетните куклени състави в България, като особено плодотворен и знаменателен е периодът на 70-те години.
През 1980 г. Никола Кръстев отново се завърна в своя театър , вече като заместник-директор, и така той завърши своята професионална кариера в своя любим театрален дом. Сякаш съдбата го възнагради да завърши своя творчески път там, където е отдаде своята младост и горене на кукления театър в Русе.
Никола Кръстев е роден на 11 октомври 1924 г. в Русе в семейството на театрални служители. Първоначално постъпва като актьор в състава на Русенския драматичен театър в периода 1945 – 1954 г. Но през 1954 г. го напуска и започва да ръководи самодеен куклен състав. Интересът на децата към представленията раждат у Кръстев
амбицията да създаде именно професионален куклен театър в Русе
От дистанцията на времето , в тогавашните представления е имало много наивитет, професионална нестабилност и неопитно водене на куклата зад паравана. Но е имало удивителен ентусиазъм, имало горене и себеотрицание на хора, желаещи неистово да се утвърди едно ново изкуство в Русе.
През есента на 1966 г. в състава се вливат и първите възпитаници на Театралната академия , завършили специалността „Актьорско изкуство за куклен театър“ – актрисите Мария Матеева, Дойчина Синигерска и Емилия Цветкова.
Никола Кръстев боготвореше кукленото изкуство. Първите години написа няколко пиеси за неговата сцена, режисираше ги. След края на неговото директорство през 1966 г., той се включва също като директор във формирането на Шуменския куклен театър. Той притежаваше и нюх за новото, съвременно - актуалното в развитието на кукления театър. До края на живота си запази основното в своята дейност- възрожденски патос, боготворене и безпределна любов към децата и малкия зрител.
Работих с него от 1980 до 1986 г. в Кукления театър: аз като директор, а той – заместник-директор, и съм се учил от него именно на това
благоговеене и почит към малкия зрител,
на вникване в детската душевност и умение да се запали тя за магията на театъра.
След пенсионирането си през 1987 г. Кръстев се отдаде на друга страст – написа пространна история на кукления театър в Русе , под заглавие „Куклите оживяват в спомени“. Летопис на появата и развитието на кукленото изкуство в Русе за периода 1929-1998 г.“ /1999 г./. През 2010 г. излезе своеобразно продължение на този летопис, озаглавен „По-трудния път към сърцата на малките зрители“ , обхващащ периода 1960-2010“. Имах честта да бъда редактор и на двете книги. Спомням си
с какъв трепет и скрупульозност към фактите той пишеше своите книги.
Така, че в негово лице Русенският куклен театър отдавна има своя написана голяма история. През 2004 г. историкът и журналистът Росен Кожухаров издаде книга за живота на Никола Кръстев – „В плен на малките зрители“.
Приживе Никола Кръстев можеше да възкликне и с гордост да заяви - „Моят куклен театър!“. И това да прозвучи не като самохвалство, а като израз на всеодайната любов и отдаденост на сътвореното от него – създаването на Русенския куклен театър. Това го превръща в една от значимите личности в историята на културата и изкуството на град Русе.
Напиши коментар