Характерът на русенеца - противоречие между минало и настояще

Явор Димитров е известен русенски общественик от близкото минало, председател на ОС и кандидат за кмет на Русе. В последните години работи по основната си специалност - консултант по комунални дейности в различни градове на България. 

Настоящото изследване е писано от автора през 2006 г. За първи път е публикувано във в."  Бряг" през септември 2024 г.

Характерът на русенеца*

Четвърта част 

„Душата на един град е неговият център” – надпис върху фреска на стената на сграда в центъра на Русе

Втората водеща следа в разгадаването на русенския характер е заключена в про­тиво­речието между минало и настояще, между величието на древността и слабостта на реалното време, между грандиозния натиск, който символът на историята оказва върху русенеца, и крехкостта на съвременните му плещи и нозе. Несъвпадение, раждащо комп­лекс за непълно­ценност и изригващо протуберанси на местен шовинизъм, но и някакво арис­тократично при­мирение за славна и героична „жертва” на историята. Усещане за криза, леку­вано с тихо отчаяние...

Кризата прави доминан­тна потребността от оцеляване на индивида, което кара общ­ността да се десоциализира: “да се спасяваме поединично”. Раз­падат се социалните връзки, губят се престижни позиции, сетивността се изостря. Появяват се типични за русенеца със­тояния като подозрителност, изменчивост, “хлъзгавост”, интригантщина, присмехулност, по­длост, несговорчивост. Главна черта в общностния градски дух става

не толкова да се спе­чели на всяка цена, а по-скоро да не се загуби, или пък да се попречи на другия да спече­ли.

Индивидуализмът отстъпва на отчетливо изра­зено егалитарно поведение: „след като сме в криза, всички трябва да страдаме еднакво”, а от­там до всеобщия скептицизъм и завистта крачката е много малка. Спо­ме­нът за буржоазното минало, в процес на “помръкване”, и за престижа, който и градът, и биз­несът са имали преди, подхранва трескавите усилия за възста­новяване на статуквото – но не в посока да се спо­соб­ства за съз­да­ване на благоприятен лока­лен климат, в който местните да успеят.

Притчата за успех чрез постоянство, за целенасоче­ни дълготрайни усилия, които да увенчаят удовлетво­рителни в житейски план постижения, не би била добре приета тук. Нито пък лесно изтърпян успехът на довчерашния редови, равен нам човек. В крайна сметка противоречието кара хората да имат изострена нагласа да напра­вят нещо ве­лико, да надскочат ръста си. Това ги кара лесно да приемат обещания, гъделичка­щи самолю­бието им и ги превръща в лесно манипулируеми. Търси се по-скоро “вна­сяне” на модел или бизнес, който да възвър­не изгубените позиции на града, но не какъв да е, а само от най-висока, до степен на невъз­мо­жност, марка.

„Затуй все търсим да се афишираме като Център – я на Пла­нов район, я на долното те­чение на Дунав, я на нобелистите в България, или пък, например, на Тежкото машиност­ро­ене (понастоящем на модерното алуминолеене) и на Транспортната логистика. Щяхме да правим най-новият увеселителен парк в Югоизточна Европа (със су­пер­скоростно влакче). Щяхме да правим тунел под Дунава, лобирахме и за тунел под Шипка. А не можахме да задържим Макдоналдс, изгонихме Шишеджам, не можахме да привлечем Билла, нито пък Практикер или Мосю Бриколаж. Големият бизнес не тури темели в Русе. Едва напоследък тук отвориха врати Технополис и Техномаркет, заговори се и за Индустриален парк, за Монтюпе. Едва наскоро по улиците светнаха лампи, и само преди няколко години поне главните улици на града получиха и прилична асфалтова настилка.”[1]

Също така изменчиви са електоралните настроения на русенеца

Както през 1991 г. се гласува масово за СДС, така през 1995 се гласува за БСП; през 2001 в Русе бе отбелязан един от най-високите проценти за НДСВ в страната, а през 2005 коалиция Атака получи в Русе най-високия си национален резултат.

Градската атмосфера на застой и униние подтиква общ­ността да припознае полити­чес­кия лидер или търсения кандидат като “герой”, който да “спаси” града: водач, герой, обединителна фигура, която да интегрира градската само­лич­ност, да удовлетвори стреме­жи­те на града по-скоро за завръщане на старата слава, отколкото за развитие напред. Затова наблюдаваната национална тенденция за рух­ване на „политическото” намира още по-ясни измерители тук, изразени в непризнаване на политическото говорене – „те само обещават”, съпротива срещу строго партийни кандидати, и  желание за реванш срещу установеното. Така двамата последни кмета – Д.Калчев и Е.Николова градяха имиджа си по-скоро като град­ски лидери, а не като партийно принадлежни дейци.

Интерес биха представлявали настоящите светогледни нагласи на живеещите в Ру­се, за чието разкриване са правени множество социологически проучвания. На въпроса “Ка­къв град е Русе?” масовият отговор на местните хора е: “Най-европей­ският град в България”. Старата слава, със спо­мени за грандиозни на­чинания, катастрофира в рехавото настояще, което никак не пред­лага подобни възможности. Сегашното състояние на града  се свързва с упадък: “бяло петно за бизнеса”, “интересите заобикалят Русе”, “софиян­ци пак ни провалят”, “нищо интересно не става в града”, “селянията ни завладява”. Екологичният проблем вече не е така значим за Русе, но градът се чувства изоставен, със затихващи функции.

Анкета:

Какво е първото, което ви идва на­ум, когато се каже русенец?

В началото на месец април 2006 зададох на няколко жители на града въпроса: „Какво е първото, което ви идва на­ум, когато се каже русенец?“ Прочитът на отговорите провокира лю­бо­питни заключения за самооценката на русенеца. Ето как отговориха  23-ма русенци, чиито имена са посочени с инициали, но професиите им са реални.

М.Х., тренинг мениджър, заявява: „самонадеян и големеещ се, прави се на велик”;

Ч.Е., предприемач, живеещ в чужбина: „без размах, примирен”;

В.А., консултант (не е русенец): „затворен в общността си – с големи идеи, но нераз­бран, затова търси прикритие в общността си”;

П.П., бизнесмен, Б.К., счетоводител: „европеец”;

Г.Х., търговски представител: „свит”;

С.П., архитект, общественик: „егоцентричен еснаф, самоизтъкващ се: ние, русенци”;

В.В., общественик: „самонадеян, но консервативен, не приема външни хора”;

Д.Я., мениджър: „консервативен, но с чувство за изключителност – високо IQ; град с история, в който хората не си знаят историята, но се думкат в гърдите”;

Б.П., лекар: „тарикат на дребно; човек с големи претенции, но го мързи”;

Т.Т. и Т.М., държавни служители: „дребнав, държи се за сигурното, назидателен”;

Р.М., журналист: „романтик-утопист”;

Д.Д., общественик: „самодостатъчен, отшелнически настроен, многознайко-философ и съдник-моралист, завистлив”;

Я.Д., мениджър: „град, в който никой не вярва на никого, защото всеки има своя соб­ствена теория за нещата; русенецът е човек с високомерна изключителност”;

А.Т., бизнесмен: „самопотиснат, консервативен, затворен, домошар, битовист”;

Д.Й., PR специалист: „позьори, консервативни отворковци, задръстени”;

Е.И., политик: „от всички русенецът най-много обича да говори за концепции, визии, той има готово решение за всяка ситуация”;

С.А., предприемач: „отличава се с търпимост; добър индивидуалист, но отвратителен колективист – не вирее в група и не може да прави глутница; страх го е да не се изложи”;

С.К., бизнесмен: „когато правиш бизнес с русенец, трябва да го убедиш, че няма да загуби, за разлика от например, пловдивчанин, когото трябва да убедиш, че ще спечели”;

В.Н., адвокат, общественик: „близнат от бога човек, най-интелигентен в България, с най-голям потенциал, но – инертен, с нагласа някой да реши въпросите извън него, липса на борбеност: когато не щеш да се сбориш за себе си, се уповаваш или на бога, или на държава­та; на Русе му трябва значимо научно откритие, направено в Русенския университет, което би възвърнало самочувствието му и да даде измерима стойност на потенциала му”;

Е.Б., развойна дейност, общественик: „град на знанието, но – повече мислител, по-малко човек на действието”;

М.М., художник: „непровинциалист, но тоталитарно страхлив; неудовлетворим и веч­но търсещ – ‘отсъствайки си спомням, търся, но уви’; ‘харесвам ти вярата, русенецо”;

Б.С.. лекар, писател: „основно са  два типажа – много умни и селски тарикати – ес­те­ст­вено, вторите са повече. Умрат да не се прекарат, консервативни, не са предприемчиви; как­­вото направи един, понеже са и завистливи, всички се втурват точно това да правят и се зат­риват един друг, мързи ги, девизът е с по малко блъскане, много да изкарат – тип „Един да доде, отрежи му главата”. Тук не можеш да разчиташ на никой. Приятелствата и чистите нормални отношения са рядкост – другаде  не е така. Всички са користни до спукване, раз­би­ра се, има и изключения, но ние говорим за масовия случай. Не са искрени, отчуждението е като в Ню Йорк, дървени фило­со­фи, калдъръм тарикати, скептици от най лошия тип. Ти му тикаш късмета в ръцете, той те бие с тях... Западното влияние от Виена плюс „соца” са се сре­щнали и са дали ужасен плод. Се­ля­ните от селата, дошли през индустриализацията са  раз­казали играта на европейския  дух. Същевременно, като в Румъния, има и хай класа – но тя живее твърде капсулирано. Болшинството от старата аристокрация не можа да даде отпе­ча­тък – то беше изритано от новите богаташи. Интелигенцията, скована от маразъм, се разбяга. Нищо свястно не може да вирее в тази среда... Русенец – една ужасна диагноза. Ние сме един ужасно поразен от емоционалната чума[2] град”.

[1] Дворов, Д., Статия в Петъчен вестник, Русе, 22 ноември 2005

*Монографията е писана от автора през 2006 г. с изследователска цел, публикувана е във в. Бряг за първи път

0 Коментара

Коментирай

Напиши коментар

Затвори Изпрати