0
Днес църквата чества празника Рождество на свети Йоан Предтеча и паметта на свети Никита Ремесиански.
Днес е един от празниците през годината, посветени на свети Йоан Кръстител и Предтеча на Иисус Христос. Нарича се Еньовден (името Еньо е производно от "Йоан" през "Яни"). На този ден той е роден. Според евангелието от Лука това станало шест месеца преди Рождество Христово. Неговите родители, свещеник Захария и Елисавета, дълго нямали деца и горещо се молели Бог да ги дари с рожба. Един ден архангел Гавриил известил на Захария, че молитвите им са чути и ще имат син, когото ще нарекат Йоан.
Захария не можел да повярва. Затова му било казано, че ще онемее и няма да може да говори, докато обещаното от Бог не се сбъдне. Когато се родило детето, по еврейския обичай, на осмия ден след раждането му то било наречено с името Йоан. Едва тогава Захария проговорил и благодарил на Бог. А на детето казал: "Ти ще вървиш пред лицето на Господ, за да приготвиш Неговите пътища и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им".
Когато Йоан пораснал, за известно време се уединил в пустинята и с пост, и молитва се подготвил за служението си. Сетне започнал да проповядва покаяние и да кръщава хората в река Йордан в знак на очистване на греховете. Той свидетелствал на всички и за Иисус, като идващия Спасител на света. А Христос го нарича "най-велик сред родените от жена".
Еньовден е и един от важните празници в българския народен календар, като има различни местни наименования – Яневден (Софийско), Иванден (Струга), Ивъндън (Охрид), Иван Бильобер или Иван Брулню (Великотърновско).
Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова много от поверията и обичаите са свързани с представите за „пътя на небесното светило“ и култа към него. Основно място в обичаите заема фигурата на свети Еньо. Празникът има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи.
Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка (пренасочването му от чужди – към свои).
Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.
Има забрана за жътва - вярва се, че този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи (да жъне).
Традиционно Еньовден е смятан за предвестник на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Освен това съществува и поверие, че здравословното състояние на човека през годината може да се познае по сянката му (въз основа на дължината и разположението ѝ) точно по изгрев – човекът трябва да се обърне с лице към Слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Ако се отразява цяла, човекът ще бъде здрав през годината, ако се очертае наполовина – ще боледува. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома (неомъжвана млада жена) първа го види – ще има пари и ще се радва на добро здраве цялата година.
Митологичните представи за Слънцето сутринта на Еньовден са, че преди да поеме дългия си земен път (в тях то е живо свръхестествено същество, което обикаля около Земята или преминава над нея и под нея и така се случват денят и нощта), спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано, за да се прости със света, който няма да види до догодина (защото всъщност не е точно едно, а Слънцата се сменят, в течение на годишните времена), а в нощта срещу празника водата става лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова традиционно се препоръчва, преди изгрев, измиване в течаща вода или да се отъркалване в росата за здраве.
За лечение и гадаене при залез слънце (на самия Еньовден) се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване“). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Жените – баячки, магьосници, природолечителки, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да бъдат „77 и половина“ – за всички болести и за болестта без име.
Имен ден празнуват много хора, чиито имена могат да се считат за производни на Еньо, на прототипите на образа му и на свързваните с него ритуали или чието причисляване в тази категория е на основата на етимологично свързване със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“: Енчо, Еньо, Яна, Яница, Яни, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки.
Днес християните честват и паметта на свети Никита. Той живял през IV век и бил родом от област Илирик. Получил високо образование и приел християнството. След време, благодарение на добродетелите си, бил избран за епископ на град Ремесиана (днес Бела паланка, Пиротско, в Сърбия). Като местен жител той проповядвал християнската вяра на даки и траки, според древни източници дори покръстил бесите. Тази негова успешна дейност е описана и високо оценена от съвременниците му. Свети Никита починал в началото на V век.
Източници: БТА, Уикипедия
Напиши коментар