0
Напоследък често се взирам с болни очи в черно-бяла снимка, правена през 50-те години на миналия век – на нея се виждат черковни кубета в дъното на голям площад в много голям град. Този град е всичко друго, но не и място, което си прилича с други мегаполиси. Централният му площад излъчва нещо кремъчно, вероятно заради това там го наричат „Сърцето на Русия“. И още по-вероятно, те са го именували така и по ред другипричини, които ние не можем да знаем, защото сме българи, а не руснаци.
Не влагам и милиграм русофилско раболепие в туй, което съм намислил да Ви предложа днес в 6-однева. Ако ви се вижда нефелно и подвеждащо написаното дотук, потърсете в интернет снимка на Червения площад - ракурси и изгледи всякакви. И докато гледате, не се заблуждавайте, че можете да провидите каквото и да е отвъд познатите напоследък внушения – за и против Русия, за и против войната в Украйна, изобщо – много и всякакви „за“ и „против“.
Черковните кубета на Кремъл в "сирището" на северните хоризонти са силуети на Ортодоксалната ортодоксалност. На непрекъсваемата ѝ орбита от православие, която не признава родство на кръвта и каквато и да е верска близост. Силуетите от много площади в Русия са отвъд реалността на разума, когато става дума за единоначалие/първенство на имперската държавност. Тя е моделирана да се възпроизвежда в изпитания на духа, и на предела - дори отвъд него - на физическите възможности на своите поданици.
В имперската ортодоксалност няма място за прошка, за каквото и да е прошение/молба или милост. Там, както казваше Солженицин, мир на праха му, преумората на масите е без значение, когато става дума за изконни руски територии, "прекроявани" някога от неговите палачи - болшевиките, за да ги приема светът такива, каквито са - дълбоко анархистични и еклектично-последователни в манията си за величие. Либералният свят никога няма да прости на мужиците това, което те направиха във Втората световна война. Тук изобщо не става дума за признателност. И когато варягите посегнаха да "прекрояват" сегашния си модел, да търсят великоруските си ширини, дълбочини и височини, Украйна се превърна за руснаците в аватар на колективния запад...
След дълго чакания телефонен разговор между Доналд Тръмп и Владимир Путин мирът за пореден път е лицемерна химера.
А в Русчук, Малката Виена, на стария площад „Свобода“ се мержелеят нови/стари общински данъци, понеже актуализираният вариант на налозите пропадна в съда. Опозицията в местния парламент седистанцира от сегашната администрация - била подведена презюридическата експертиза на кметския екип. Старейшините-опозиционерисе извиниха на целокупното гражданство за наивитета да гласуватданъчния шок.
Нищо не стана ясно от пререканията в поредната общинска сесия, докато в небето над Парка на възрожденците всяка неделя продължават да звънтят черковните камбани от църквата – аватар, копие, или по-скоро сполучлива реплика на стария храм „Всех святих“, съборен от комунягите, за да го има Пантеона. Камбаните на новата черква са специален дар от руската патриаршия на Русчук за възкресения с волни дарения ДомЪ Божий. Бях на освещаването му. В навалицата от VIP-персони успях да целуна ръка на Негово светейшество, блажено напусналия мирските ни обиталища, обичния български патриарх Неофит. В архивите на „Бряг“ сигурно има мой репортаж от него ден. Тогаз ръката на духовния пастир целуваха актуалните градоначалници, както и най-дълго управлявалият премиер-министър от демократичните времена – Бойко Борисов. Камбаните още не бяха закачени в камбанарията.
И в крайна сметка, какво всъщност ни казаха от Москва и от зелената морава пред Белия дом най-високопоставените „телефонисти“ на планетата? Потърсете отговор за себе си, а не в медиите. Вгледайте се куражлийската в следващата седмица – без аватарите от миналото, които бавно, но сигурно могат да ни превърнат в…силуети.
Напиши коментар