0
„Ако не се реши проблемът с финансирането от тук нататък на Бюрото за социално обслужване в Плевен, което се ползва вече десет години от възрастни с увреждания на двигателната система, този наш втори дом може да затвори врати. Помогнете това да не се случи. За къщата на ул. ”Даскал Димо” 18, в която се събираме и където намираме помощ и разбиране на нашите проблеми, се дадоха много пари, за да бъде тя адаптирана съобразно изискванията за нашите заболявания. Не може с лека ръка да се затрие нещо, създадено с много труд и любов.”
С този сигнал ни се обадиха няколко инвалиди от Плевен с увреждания на двигателната система, сравнително млади хора, които ползват услугите на центъра - Марин Диков, Светлана Гошева, Красимир Петров, Николай Дженев и др. Те твърдят, че са свикнали вече да се събират в този център, тук търсят компетентна помощ, включително и техническа - за помощните средства, с които ползват за придвижването си. Хлопването на вратите на тази специално адаптирана за тях къща е напълно реална перспектива, и то в недалечно бъдеще.
Основателни ли са страховете на тези хора?
Отговор на този въпрос потърсихме от Надежда Вълчева, ръководител на бюрото за всичките тези десет години, откакто то съществува.
Напълно основателни са тези страхове, каза тя. Досега са ни финансирали с ограничени суми от Националния център за социална рехабилитация, чието структурно звено сме. Но постепенно оттам парите намаляха, в последните месеци имаме само за наем на къщата и за консумативи. Малко време получавахме ограничени средства от фирмите, които предоставят помощни средства за хората с увреждания, на които ние бяхме като посредник. За съжаление тази ниша се зае постепенно от други организации и фирми, с които ни е трудно да се преборим. Аз заплата не съм получавала от пет месеца, работя на доброволни начала. Техникът на количките – също. Не можем да изоставим хората, които са свикнали и ни търсят, защото са в беда. И няма друго място в Плевен, където да се съберат. Ние не ги събираме само да изпият по едно кафе или само на раздумка. В продължение на тези десет години тук създадохме ателие за художествени занаяти, имахме много срещи, здравни беседи, изложби от творби на хората, които ползват центъра. Всяка сряда се събират тук и това разчупва тежкото им ежедневие. Помага и на близките им, защото с тези посещения при нас те не са блокирани задължително вкъщи през цялото време. И след всичко това сега сме пред дилемата да бъде затворена къщата, да се настанят тук разни фирми, защото имотът е държавен. За да не стане това, има само два пътя - да се потърсят пари от държавата и да преминем както други социални институции на твърдо финансиране като държавно делегирана дейност. Ако това не стане, община Плевен може да потърси средства и да ни помогне, както това прави с клубовете на пенсионера и с още едно-две такива социални звена, каквито сме ние.
Защо чак сега, когато ножът е опрял до кокала, от плевенското бюро
са се сетили да търсят изход от ужасната ситуация, след като има спасителни варианти?
Според Надежда Вълчева не е чакано със скръстени ръце, известно е било, че този момент ще дойде, защото по този начин са били вече закрити постепенно бюрата, аналогични на нашето, в Бургас, в Стара Загора, в Добрич, в Шумен. Най-приемлив според нея е вариантът бюрото да премине на държавно делегирано финансиране. За да стане това обаче, трябва да има решение на Общинския съвет, и то придружено с цял куп документи, да бъде изпратено с искане за отпускане на необходимите средства до социалното министерство.
Всичко това вече бе направено, твърди Надежда Вълчева. Аз подготвих проекторешението, което мина през съответната комисия и накрая общинските съветници в Плевен на едно от своите заседания през 2010 година го гласуваха като решение. После всичко бе изпратено нагоре. Идеята беше до края на годината да се получи становище от министерството и през 2011 година да имаме финансиране. Но... нямахме. Нямаше и никакъв отговор на нашето искане, за да се види защо ни е отказано. И досега чакаме.
А бюрото догодина ще бъде юбиляр – ще стане на десет години. Открито е на 2 декември 2002 година, като в него са реализирани много проекти и програми, насочени към хората с увреждания. То се създава с личната инициатива на Вълчева, която се среща с председателя на Националния център в София, като предлага и Плевен да бъде включен в мрежата от бюра в страната. Областната администрация тогава отпуска къщата, макар и не безвъзмездно. Тя е в плачевен вид и тогава Националният център за социална рехабилитация дава над 10 000 лв. за пълен ремонт и адаптация на сградата за хора с увреждания и трудно придвижване - с рампа за количките, със специални тоалетни, с оборудване, което позволява срещи и прояви, свързани със заболяванията на посетителите, които са над 20 души. Надежда Вълчева спомена обаче, че бюрото не се е затворило само в рамките на своите компетенции, както е било при създаването си .
- В Плевен, добави тя, вече създадено т.нар. МС общество, това са хората, страдащи от жестокото заболяване множествена склероза. Те няма къде да се събират. Помолиха ме да идват при нас. И бюрото им отвори вратите си, без да им иска нищо. Тук вече те се срещат един път седмично, но ако имаме сигурно финансиране, ще можем да пригодим приземния си етаж в зала за психотерапия, защото при тях работи психоложка. Между другото и тя е поела тази мисия също на доброволни начала. Пребиваването тук на тези болни ще е помощ и за близките им, които могат да докарват в бюрото и да ги оставят под наблюдението на специалисти дори до обяд.
Работата е ясна. Всичко опира до пари и до разбиране на проблема.
Какво ще предприемат от бюрото от тук нататък пред угрозата да бъдат изгонени от къщата?
Чакам да се успокоят нещата в новата общинска администрация, откровена бе Надежда Вълчева, и веднага ще подновя своите искания по познатия вече път. Пак ще подновим предложението си за държавно финансиране, пак ще настояваме Общинският съвет да вземе решение и да го изпратим в министерството. Надявам се на добро отношение и разбиране от новите общински съветници. И от новия кмет д-р Димитър Стойков, който също идва от социалната сфера. Ако това не стане, ще се мъчим да пробием стената поне с втория вариант – да ни финансират от общината. Още повече, че не се нуждаем от много пари.
За колко пари в края на краищата става дума?
Необходими са пари за консумативите на къщата, които не са големи. Ако се запази сегашният наем, той е 300 лв. на месец. Ще са необходими пари и за заплатите на трима специалисти - един социален работник, кинезитерапевт, психолог – може и на половин щат да са. С такова искане Вълчева ще влезе при новия кмет или при новия финансист. И ще настоява да се направи всичко възможно, за да не останат тези хора без вече извоювана и утвърдена социална грижа.
Още по темата
В Плевен вече има друга къща, създадена от Националния център за социална рехабилитация
Тя обаче, за разлика от бюрото, е със сигурно финансиране
Създаването и първоначалното финансиране на Бюрото за социално обслужване в Плевен не е единственото добро дело на Националния център за социална рехабилитация. Той между другото е първата неправителствена организация в България, която се занимава с хората с увреждания, затова получава известна държавна субсидия. По инициатива на Центъра преди няколко години започва изпълнението на едногодишна програма в Плевен. За нея организацията отпуска безвъзмездно около 100 000 лв. С тях в квартал „Стара гара” е реставрирана къща, в която са настанени 10 младежи от домове за деца с увреждания. Ако не е била тази къща и тази програма, десетте деца е трябвало да бъдат преместени в домове за възрастни с увреждания. А те попадат в една среда, която е много близка до семейната. И при едни сравнително нормални условия за живот. Сега къщата е пълна с деца, те работят. През тази една година, когато действа програмата, три месеца са били необходими за ремонта на къщата, останалите девет са били за издирването и събирането на младежите, за обучението на персонала. След както минава годината, се задейства механизмът за сигурна издръжка на тази социална институция и тя преминава към държавата, с делегиран бюджет. Така всеки месец пристигат парите, което освен всичко друго е и една сигурност за хората, настанени в къщата, и за работещите там, а не паника всеки месец. Ето такъв механизъм иска Надежда Вълчева да се приложи и към Бюрото за социално обслужване в Плевен, което е застрашено да бъде закрито заради безпаричие. А това ще е престъпление към една група от хора, които най-малко го заслужават.
Напиши коментар