0
След книгата на Стилиян Чилингиров за читалищата в България, двутомника с историята на читалищното дело у нас, издаден през 70-те години, на бял свят се появи и третият най-голям труд по тази тема - енциклопедия „Възрожденските читалища“. Премиерата й бе в Плевен, а за домакин на представянето избрано най-старото читалище в града - „Съгласие 1869“.
Енциклопедията е уникална по своя характер и отразява миналото и настоящето на читалищните организации, възникнали в периода от 1856 г. до началото на Първата световна война, каза при представянето Маргарита Лазарова, секретар на читалище „Съгласие“. Повече за самата книга и нейното създаване разказаха Боян Ангелов – основен неин инициатор, вдъхновител и изпълнител, и писателят Христо Ганов – член на редакционния екип.
„На първо място искам да подчертая, че всички материали в енциклопедията са ни изпратени от читалищата в страната и нито един не е редактиран. Затова казвам, че тази енциклопедия е общо дело, а не на редакционния екип“, заяви Боян Ангелов. Той обясни, че повод за отпечатването на книгата е желанието да се разкрие във възможно най-концентриран вид ролята и значението на читалищните организации за съхраняване на българската национална идентичност и на гражданското общество у нас през годините назад. "В борбата за отстояване на националната идентичност към българските училища и църкви се приобщават и читалищата. Въпреки че триединството на тези институции е несъмнено, погрешно е да се мисли, че читалищата са функция на църковните или училищните настоятелства по места, независимо от обстоятелството, че често пъти читалищни деятели са именно видните местни духовни лица или учители. Читалищата съхраняват своя светски характер; те притежават ясно разписани устави, точно и конкретно формулирани цели и задачи, собствени вътрешни механизми за избор на ръководства и контролни органи, наличие на собствен печат и т.н. Често пъти читалищата са възниквали било в църковните преддверия, било в училищата. Това още веднъж потвърждава триединството на религиозните, просветителските, образователните, културните и духовните цели, които са си поставяли те във връзка с българската национална еманципация, но показва същевременно и отликите между тях, наложили отделното им структуриране и организиране", каза още главният редактор и автор на предговора Боян Ангелов. В енциклопедията са включени не само читалищата и дейците на територията на днешна България, а и онези, които са възниквали и действали през епохата на Възраждането в българските етнически предели, от която днес са откъснати големи територии. Кратки статии разказват за читалищното дело по места, за първите читалищни дейци и председатели на настоятелства, отделено е място и за съвременните читалищни дейци.
На срещата днес по един екземпляр от енциклопедията получиха всички читалища в Плевенско.
Напиши коментар