0
В два симфонични концерта Държавна опера - Русе поднесе на публиката вълшебни вечери, в които музиката разказва истории, рисува картини и докосва сърцето - Симфоничения концерт в зала Филхармония, посветен на празника на величествената река Дунав, и вторият - на 17 юли, с творби на Бетовен и Прокофиев.
И в двете събития Оркестърът на Дъжавна опера – Русе бе воден от индийско-американския диригент с международна кариера, който живее и твори в Берлин и Лос Анджелис - Укки Сачедина. Като гост-диригент той е имал привилегията да работи с оркестри в цяла Европа и Съединените щати. Укки е бил асистент-диригент на Камерния оркестър на Лос Анджелис и на Хайме Мартин.
В момента е под наставничеството на маестро Максим Ешкенази, Йорма Панула и Маркус Щенц. Обучавал се е и при Пааво Ярви. Укки е бил гост в програмите на Българското национално радио и телевизия. Представян е в предаването на NPR „From the Top“, както и в „Young Artist Showcase“ по WXQR в Ню Йорк и в изданието New York Concert Review. В момента Укки учи във Висшето училище за музика „Ханс Айслер“ в Берлин.
Преди това завършва дирижиране в училище „Колбърн“ при Максим Ешкенази. Там дебютира като диригент на 16-годишна възраст с изпълнение на „Апалачка пролет“ от Арън Копланд с камерен оркестър, който сам основава. През 2022 и 2023 г. печели два пъти наградата на фондация McBeth „Млади звезди на бъдещето“ от South Coast Symphony.
Той беше любезен да отговори на въпросите на ПР на Държавна опера – Русе Диана Димитрова специално за в. „Бряг“.
***
- Маестро Сачедина, какво Ви вдъхнови да започнете да се занимавате с класическо симфонично дирижиране? Това е нелека професия, а също голямо предизвикателство и отговорност.
Страстта ми към музиката започна рано, разпалена от емоционалната дълбочина и разказването на истории в оркестровите произведения. Дирижирането на “Aпалачка пролет”на 16-годишна възраст със собствен камерен оркестър беше ключов момент – той ми показа силата на воденето на музиканти, които създават единна визия. Ученето с ментори като маестро Максим Ешкенази и Йорма Панула допълнително подхрани желанието ми да оформям музиката чрез дирижиране.
- Какви са Вашите виждания за бъдещето на класическата симфонична музика и развитието на жанра в съвременния свят, който става все по-динамичен и забързан? Ще успеем ли да я съхраним?
Класическата симфонична музика остава жизненоважна форма на изкуство, способна да свързва разнообразна публика чрез своята емоционална универсалност. Нейното бъдеще е в съчетаването на традицията с иновациите – програмиране на произведения, като тези на Сибелиус и Дебюси, редом с нови композиции, приемане на разнообразни гласове и използване на технологии за подобряване на достъпността. Ангажирането на по-младата публика чрез образование и динамични изпълнения, напр. на фестивали, е ключово за еволюцията на класическата музика.
- Какви похвати използвате, за да поддържате комуникация и координация между всички групи в оркестъра по време на концерт и те да звучат като един организъм?
Като диригент, моята работа е да говоря с ръцете си! Приоритизирам изграждането на доверие с оркестъра по време на репетициите, като осигурявам взаимно разбиране на фразирането и идеите. Със солиста е като да свириш камерна музика с взаимно даване и вземане за още по-възнаграждаващ резултат.
- Вие вече сте дирижирали в България. По какво се различава публиката у нас от тази в други страни?
Българската публика, особено в Русе, е дълбоко признателна и емоционално ангажирана, отразявайки богатото музикално наследство на страната. Моят опит от турнето в България през 2022-23 г. говори за публика, която е внимателна и отзивчива, често оставаща за дискусии след концерта. В сравнение с американската или немската публика, българите носят уникална топлина и ентусиазъм, създавайки интимна връзка с музиката.
- Кои са основните разлики, които откривате в класическото симфонично дирижиране в различните страни и култури?
Имам щастието да дирижирам на 3 континента - Европа, Северна Америка и Азия. Разбира се, с различните страни и езици идва и различна култура. Има и различни стилове на свирене. Културата на класическата музика през 21-ви век обаче е всъщност култура, която надхвърля географските граници и дори езика!
- Какъв е Вашият подход към интерпретацията на класически симфонични произведения? Колко важно е да останем верни на традицията и какво място бихте използвали за експериментиране?
Целта ми е да почета намерението на композитора, като същевременно внеса свежа перспектива. В Първата симфония на Сибелиус например подчертавам нейната скандинавска интензивност и структурна яснота, като се позовавам на обучението си с финландски диригенти. Традицията е ориентир, но експериментирането – като например подчертаването на ритмичната жизненост – поддържа музиката жива за съвременната публика.
- За публиката би било интересно да разбере как се подготвяте за репетициите? Какви са Вашите методи за работа с оркестъра и солистите?
В оркестровото изпълнение, за разлика от камерната или соловата музика, едновременно се случват много сложни елементи. Подготовката за репетиция включва разбиране на тези сложни елементи и определяне на това, което според мен е най-важната музикална идея, която се случва във всеки даден момент. Със солиста често трябва да сме още по-свързани и да знаем точно какви са идеите на другия.
- Много често публиката се пита каква е ролята на човека, който размахва ръце пред оркестъра. В този ред на мисли, каква е функцията на взаимодействието между диригента и оркестъра за създаването на музикално въздействие по време на изпълнение?
Диригентът насочва енергията на оркестъра като проводник на електричество, като отправя въздействието на музиката директно към публиката. Това в голяма степен е в услуга на музикантите и партитурата, защото именно чрез тяхната артистичност музиката оживява. Заедно ние създаваме изпълнение, което пленява и трогва слушателите.
- Има ли класически симфонични произведения, които бихте искали да дирижирате, но все още не сте имали тази възможност?
Бих искал да дирижирам „Дафнис и Хлое“ от Равел заради пищната ѝ оркестрация и яркия разказ, които биха ме предизвикали да оформя импресионистичните ѝ цветове и динамични контрасти. Също така, „Пролетно тайнство“ на Стравински ме очарова със своята ритмична интензивност и революционен дух, в съответствие с интереса ми към смели, трансформиращи произведения.
- Ако можехте да дирижирате симфонично произведение или опера, от който и да е исторически период, коя епоха бихте избрали и защо?
Моите отговори и на двата въпроса биха били началото на 20-ти век! Както споменах по-рано, очарован съм от „Пролетно тайнство“ и „Дафнис и Хлое“. В операта харесвам както новаторската интензивност на Вагнер и Щраус, така и възвишените мелодии на Пучини.
- Ако можехте да „съживите“ композитор и да работите с него днес, кой би бил той и как бихте се адаптирали към неговия стил?
Много съм запален по Сибелиус, защото това е музика на здраве и сила, която възвисява духа и свързва човека с природата. Намираме вътрешен мир далеч от тревожността на другите композитори и по-близо до мира на източните религии. Бих бил любопитен да знам какво мисли той за оркестрите днес и какви са съветите му към интерпретаторите на неговата музика.
- A какво мислите относно концепцията за „съвременна опера“? Новите технологии и модерните изпълнителски елементи врагове ли са или съюзници на класическата симфонична музика?
Съвременната опера съживява жанра, като смесва модерни повествования с традиционното вокално майсторство. Технологии като дигиталните проекции са съюзници, когато усилват драмата, но те трябва да осветяват, а не да затъмняват емоционалното ядро на музиката, за да запазят вечната сила на операта.
Напиши коментар