0
Русенецът Жоро Неделчев преди броени дни представи в родния си град четвъртия брой на списание „Биограф”. Пред отбрана аудитория в книжарница „Хеликон” той отговори изчерпателно на всички въпроси, свързани с изданието. Наш репортер разговаря с Неделчев на светски теми – за вечния „плейбой”, за сериозни, жълти и литуратурни издания, за попфолк, за жени, за митове, за красотата, и за Русе.
След „Моят живот в „Плейбой”, готвите ли нещо ново за почитателите на този жанр? Сега пиша втората книга, която обобщава събитията, които са се случвали след списание „Плейбой”. Все пак аз тогава бях редактор и на други мъжки списания, има много други неща за разказване, повече отколкото в плейбойските години. Но тъй като сега съм редакционен директор на едно голямо списание, каквото е „Биограф”, това ми поглъща много от енергията и времето. За книгата, която ще се казва „Приключения из българската еротика”, все не ми остава време да я довърша. Ситуацията просто е такава, че в България еротичният жанр малко или много се компрометира. Не по моя вина, надявам се. Просто навлязоха много хора от типа на Митьо Пищова, Христо Сираков, д-р Енчев… с тези реклами „Благодаря Ви, д-р Енчев!”. Създаде се едно усещане у хората, че това е нещо лошо, неморално, че всички момичета, които се изявяват в тези списания, са непременно златотърсачки с лош морал. Във всичките тези приказки може би има много логика и много истина, но аз го отдавам и на кризата, и на това, че хората нямат пари. По принцип мъжът читател е много по-пестелив. Ако той трябва да спести от нещо в месечния си бюджет, първото, което той ще направи, е да не си купи едно списание, както е правил досега. Женските списания не са ударени от тази криза. Една жена може да се лиши от всичко друго, но не и да се грижи за външния си вид и от информацията как външният й вид да бъде добър. От тази гледна точка женската индустрия, козметика и мода не са в такава криза, както е при секторите, които рекламират в мъжките списания – алкохол, нощен живот, цигари, автомобили, компютри, телефони. Всичко това е в много сериозна криза. От тази гледна точка моите проекти, свързани с еротиката, са в замразено състояние. Нека се знае, че не съм се отказал. Смятам, че съм човек, който разбира от тези неща и има какво още много да даде, но не му е дошло времето. Значи не се дистанцирате от имиджа на плейбой… В никакъв случай. Само че сега се занимавам с такова сериозно списание, което не е само мое дело и го подчертавам дебело, а е продукт на редакционен съвет, съставен от едни от най-опитните журналисти в България. Моята функция като редакционен директор е повече координация. В ерата на интернет не виждате ли криза в печатните издания? Със сигурност има такава. И точно затова еротичните списания пострадаха най-много. Мъжете лесно намират заместител на този тип информация в интернет. В литературни списания като „Биограф” не е така. При тях, макар да звучи парадоксално, кризата дори има положителен ефект, защото тогава човек започва да преценява по-добре за какво си дава парите. Спира да купува толкова много книги, колкото е купувал преди, спира да си купува толкова списания, колкото си е купувал преди, спира да ходи и на кино. Тогава за 7 лева ние се появяваме и му даваме нещо, с което той може да си прекара много добре. Едно такова списание се превръща в спасителен пояс за него. Защо избягахте от жълтите вестници? В никакъв случай не съм избягал от тях и не се срамувам от това. Пиша всяка седмица коментари във вестник „Уикенд” – не само по телевизионни теми, но и по политически. Аз съм от хората, които твърдят, че за всяко нещо, дори и за това да правиш популярна преса, се иска акъл и работливост. Не е възможно всеки да яхне тази идея и да каже - аз ще направя един вестник, ще оплюя всички и от това ще стана милионер. Не, не става така. Хората не са толкова глупави да си дават парите, за да ги лъжат. А тенденция ли е, че в момeнта жълтата преса като че ли изземва функциите на сериозната? Да, защото в сериозната преса не се работи достатъчно добре. А че и самата нация има нужда от жълтата преса, и че ние като цяло явно сме хора по-примитивни, това никой не може да го отрече. По същата логика мога да защитя и попфолка. Аз не съм против попфолка и твърдя, че когато хората живеят в полумизерия, в полускотско състояние, не може да са възвишени. Не всички хора имат такъв център като Русе. Да, аз когато се движа сред тия сгради – не мога да слушам чалга. Но хората не живеят в центъра на Русе, за съжаление. Те живеят в крайни мизерни квартали като „Люлин”, „Обеля”, „Надежда”, в „Дружба” и „Чародейка”. Този човек когато се прибира в своя стар апартамент, в мизерния вход, където няма дори ток и асансьорът не работи, той със сигурност не може да си пусне Рахманинов… А защо трябва да си пусне една скъпо облечена или съблечена певица? Защото тя по някакъв начин комуникира с него на неговото примитивно ниво. Текстовете на попфолк певицата са посветени на ежедневието на момичетата, които слушат тази музика. Ако слушаме една песен на Дони и Нети, или на Ирина Флорин, или на Мария Илиева, които са алтернативата, ще видим, че в тях не съществува животът. Една ученичка на 18 години не може да се припознае в поезията на Ирина Флорин – „аз съм само цвят лилав”. Затова няма защо да се сърдят, че не ги слушат толкова много. Аз съм сигурен, че в другите държави попмузиката е много по-прицелена към нормалния човек. А сега има един елит, който се е капсулирал в София, ходи на театър, не излиза от ул. „Раковска”, слуша си определена изтънчена музика и презира целия останал народ, който живее по съвсем друг начин. Така до никъде няма да я докараме. Какво трябва да се промени? Според мен трябва да сме комерсиални и постепенно, слизайки на тяхното ниво, да почнем да ги възвисяваме. Тази година попфолкът е един, догодина ще е друг, след това изведнъж започват да навлизат джаз или електронни мотиви, и изведнъж след пет години този човек е започнал да харесва нещо по-добро. Между другото попфолк певиците са много добре облечени може би защото имат пари, правят скъпи клипове, работят с по-добри режисьори, въобще вървят напред. Според мен всеки успех е закономерен. Понеже стана въпрос за попфолк, за д-р Енчев, за силикон… все още мит ли е, че българката е една от най-красивите жени в света? Мисля, че не е мит. И една от причините за това е, че сме миксирана етнически нация. Второто логично обяснение е, че във всички държави от близкия източен блок, които продължават да са в криза, красотата на жената излиза на преден план като някакъв вид оцеляване. Докато в едно задоволено общество по една или друга причина хората не се стремят да извадят най-доброто от себе си. Затова в Англия, в Германия, във Франция може да се видят много по-запуснати момичета, които нито спазват диети, нито се стремят да се обличат добре. Защото те нямат нужда от нищо и не се стремят към нищо. Смятат, че могат така да си вегетират. Тази разглезеност на младото поколение е голям проблем за развитите общества. В Англия това лято опустошиха градовете си просто от скука или защото смятат, че така е модерно. А тук нас кризата ни кара да се стремим да даваме повече от себе си в желанието си да бъдем забелязани и да постигнем нещо, което смятам, че е хубаво. Кажете нещо по-конкретно и за русенките… В книгата, която пиша, има специална глава за това къде в България се намират най-еротичните и сексапилни жени. Смятам, че русенките са едни от най-красивите, но и сред най-консервативните. За добро или за лошо. В моята работа това е лошо, тъй като те не използват този потенциал. В същото време като цяло е хубаво, че тук се усеща аристократизъм. Русе е един европейски град и хората са решили, че трябва да живеят по европейски начин. Не държат на всяка цена да се изтъкват, няма я тази болезнена амбиция, която я има например в една старозагорка или пловдивчанка. Тук близостта до Европа кара хората да са много по-изтънчени.Въпросите зададе Мария ИВАНОВА
Напиши коментар