0
Как е създадена Вселената? Кога е избухнал Големият Взрив? Защо в телата ни има частици от различни звезди? Тези и много други въпроси задава журналистката Валентина Стоева на младия астрофизик инж. Недислав Веселинов – доктор по физика, създател, управител и главен инженер-проектант на Софийския планетариум.
 и екипът на „Фотоника“.jpg)
Недислав Веселинов е на 39 години и е първият българин, който се дипломира с отличие в специалността „Самолетостроене” в Московския авиационен институт, с държавна стипендия. По време на обучението си е придобил и летателна подготовка - пилотирал е няколко вида самолети. Имал е дори шанса да лети като втори пилот заедно с героя на РФ, летец - изпитателя Юрий Ващук, който е тествал всички самолети на Сухой, включително и новия изтребител Т-50 ПАК ФА. Преди това Недислав завършва физика, със специализация астрофизика, в СУ ”Св. Климент Охридски”. Има участия и награди от редица международни конкурси и конференции.
Докторската му дисертацията е по планетарна авиация. Неговите страсти са Космоса, авиацията и хибридните високотехнологични проекти. Създаденото от него Експериментално конструкторско бюро “Фотоника” произвежда планетариуми, авиосимулатори, корпуси за дронове и др.
Когато имате среща с физик, който ви говори за законите на физиката и Менделеевата таблица, си представяте много скучен разговор. Но не и с Недислав Веселинов. Той е толкова интердисциплинарен, че при него всяка формула звучи като музика, дори Менделеевата таблица е интересна приказка за раждането на звездите. Неди ни води към магичното, вълшебното , врата след врата, пренасяйки ни в един свят на звезди, логика и поставяне на повече въпроси, отколкото търсене на правилния отговор.
В този наш нетрадиционен разговор, в който освен за наука ще стане дума и за понятия като бог и душа, Неди често споменава баща си Светослав Веселинов, който е бил преподавател във Физическия факултет на Софийски университет „Св.Климент Охридски”. Връща се към съкровените разговори, които често са водили по между си баща и син.
- Може ли да те наричам Неди и да си говорим на ти? Познавам те отдавна.
Разбира се!
- Веднъж те попитах “Вярваш ли в Бог?” и ти ми каза: “Вярвам, но не по начина, по който ти си представяш”. Има ли създател на Вселената?
Има! Както всичко друго, и тя си има създател. Просто ние не го познаваме. Представи си как ние, хората , се разхождаме в парковете. Там има птичи къщички. Ние ги създаваме тези птичи къщички. Но осъзнават ли птиците, че ние сме ги създали? За тях са нещо, което съществува в природата. Тези птичи къщички са факт и те си седят там. Те могат да кажат, че ги е сътворило някакво митично същество. Те не знаят, че ги е създал човекът и не знаят как е станало това. Същите сме и ние. Живеем в някаква голяма клетка за птици, нещо я е създало, но ние нямаме възприятията, чувствата, не можем да разберем как е станало това. Все едно на човек от Древен Египет да му покажеш електрическа лампа. Той ще бъде потресен, защото не може да си представи такива неща. Това са философски въпроси и са лично мое мнение и интерпретация, не мога да твърдя, че е истина. Всеки възприема Бог по свой си начин.
През лятото бях в Атон. Като говорих с останалите послушници, разбрах, че всеки възприема Бог по свой си начин. Но е много трудно да се отговори от научна гледна точка. Проблемът е, че тя разполага с определен инструментариум. Това различава науката от философията. Ние може да измерим нещо, да го наблюдаваме, да го анализираме, но ако нямаме инструментариум да опишем едно явление, това вече не е научен, а философски въпрос. Много хора обвиняват науката, че е тесногръда. Но тя не е , защото може да работи само с инструментариума, който има. И от там нататък тя не може да се изкаже компетентно по някои въпроси, например за този - има ли или няма Бог.
- Но когато аз ти задавам въпроси, искам да знам твоето мнение. Не винаги искам научни отговори. Вселената една ли е? Няколко ли са?
За Вселената не знаем дали е една, дали има още. Тя е общо понятие за всичко, което виждаме. Какво има зад нея - не знаем. Все едно ние с теб сега да се обърнем към планината Витоша и да кажем, че това е светът, но само на базата на полезрението ни. Макар че зад Витоша има село Кладница, град Перник и така нататък. Ние не можем да ги видим оттук, от това място. Същото е и с Вселената. Има някакво ограничение, до което виждаме. Нататък не знаем какво се случва. Най-вероятно има нещо - просто ние не можем да го видим.
- Знам, че в човешкото тяло има частици от други звезди. Така ли е? От кои звезди? Как са дошли?
Да, да, така е, в човешкото тяло има частици от други звезди. Споделям с теб водещата теория за произхода на Вселената - не е единствената, но е най-вероятната. Това е теорията за Големия взрив. Първите моменти от историята на Вселената се отнасят до така наречения нуклеинов синтез. Това е процесът на създаването на ядрата, на атомите, които имаме от Менделеевата таблица. Тогава се образуват първите ядра - водород, хелий, литий, берилий. Съвсем, съвсем първите ядра. И той завършва с най-тежкото, което се е образувало в този момент, на първичния нуклеинов синтез, на атомния синтез: това е желязото. Тоест при създаването на Вселената се образуват първите 26 химични елемента от Менделеевата таблица. До желязото се образуват всякакви атоми, не е имало по-тежки елементи от него. След това се създават първите звезди. Процесът продължава милиард и половина години, докато започнат да се появяват първите Свръхнови звезди, тези, които избухват. С лъчението си те променят материята. Започват да се създават по-тежките атоми. Всичко, което е след желязото в Менделеевата таблица, се създава точно при такива взривове на звезди. Затова в кръвта ни има магнезий, цинк... Тези химични елементи са с произход от новите звезди.
- Трудно разбирам това, което ми казваш. Значи всичко до желязото е създадено с избухването на Големия взрив?
Създават се първите звезди. Те са от водород и хелий. Водород, който преминава в хелий. Постепенно тези звезди започват да избухват. Създава се материята. В цялата Вселена, всичко, което гледаш в Менделеевата таблица до желязото, е съществувало. Той е един от ранните елементи в химическата таблица. Всичко след него до Уран е следствие от Свръхновите звезди. Те гръмват с много голяма енергия и облъчват материята. И всички тези по-тежки елементи започват да създават планети и спътници от материята. Същата материя, от която сме създадени и ние, хората. Действително сме внуци на звездите, философски погледнато. Възрастта на първичните елементи до желязото е 13 милиарда и 700 милиона години.
- Аз не мога да си представя количеството 13 милиарда години!
Е, това е Космосът. Той е толкова огромен, че не може да си го представим. Процесът на термоядрен синтез при някои звезди води до създаването на желязо. Желязото е 26 номер в Менделеевата таблица. Всичко след него - кобалт, мед, цинк, цирконий - всичко това е създадено след желязото. В нашите тела имаме от всички тези елементи. Имаме и много желязо в кръвта. Желязото е много важен елемент, затова липсата на желязо е голям проблем за човешкото тяло.
- Значи ние сме създадени в Космоса? Но ние сме личности!
Ти поставяш въпроса за живота и смъртта. Ние идваме от звездите. Имаме някаква роля тук. Създава се някаква личност. Нали така? После човек умира, разпада се. Но тази материя пак се реорганизира. Животът е такъв. Ти виждаш, че през зимата листата на дърветата падат. През пролетта се раждат нови листа. Загива личността. Но материята никъде не може да изчезне. Материята се превръща в нещо ново. Животът се преражда по този начин.
Ние търсим много сложни обяснения как човек се преражда. А обяснението е реално пред нас. Материята изменя статута си. Проблемът на хората и страхът от смъртта идва от това, че човек е егоист. Материята не се губи. Тя в земята ще нахрани тревичките, ще пораснат дръвчета. Просто се променя структурата й. Тези градивни елементи, от които е изградена материята, не загиват. Просто си отива личността. Аз смятам, че страхът от смъртта е повече при хора, които се обръщат към егото си. Силно его. “Какво тук значи някаква си личност”, пише Вапцаров в стихотворението си “Борбата е безмилостно жестока”. Да, загива една личност, конкретна, но материята продължва да съществува, преражда се в нови форми. Единствено личността изчезва, но животът се запазва.
- Дали не сме вечни души във временни тела?
Не мога да ти кажа. От гледна точка на науката не мога да ти кажа. Но от философска гледна точка съм си мислил за душата. Добре - животът на Вселената е 13 милиарда и 700 милиона години. Нашият среден живот, да кажем, е 100 години. Питам се: какъв е шансът от тези 13 милиарда и 700 милиона години аз, с моя промеждутък от 100 години, да се намърдам в този момент. Разбираш ли? Ако приемем, че душата загива, тогава през тия 13 милиарда и 700 милиона години без 100 години, душата няма да я има. Да не е жива! Какъв е шансът точно в този момент, в който се намирам, да е жива душата. Нищожен е шансът. 100 към 13 милиарда и 700 милиона години, шансът е нищожен. Едно към 130 милиона да кажем! Много малък шанс...
- Тоест душата живее?
Мисля, че душата си живее и се прехвърля от едно състояние в друго… Но от научна гледна точка не мога да ти го обясня.
- Аз питам за твоята философия.
Мисля, че душата се прехвърля от състояние в състояние, като енергията. Енергията не изчезва и не се губи. Тя просто променя състоянието си. Смятам, че такова нещо става с душата.
Ще ти споделя едно друго наблюдение... Като всеки човек, съм имал периоди на спадове, на скокове, на минуси, на плюсове. Откакто тате почина, се появи един Фактор на късмет. Ние така го наричаме, но не го наблюдавам само аз, дори колегите ми ще потвърдят. Тате почина на 23-ти декември 2011 година, аз нямах работа и бях студент в специалност „Самолетостроене“ - първи курс, в Русия, при второто си висше образование. Много трудно бе да си намеря работа. Но два месеца след неговата смърт аз вече работех. Някакъв невероятен късмет! Основах фирма „Фотоника“ през 2020 г. Година след като я създадохме, бях убеден, че ще фалираме. Но не стана. В последния момент се появиха пари, спечелихме клиент! Идеята за Софийския планетариум беше много по-простичка. Там трябваше да се съберат едни трийсет хиляди лева по първоначален план. Бях организирал момчетата да работят pro bono. Прожекционната система трябваше да ни излезе около две хиляди лева - много по-опростена от тази, която имаме в момента. Мислех, че ще фалираме. И точно в такива моменти се появява късметът - или печелим проект, или конкурс, или нов клиент!
Отворихме Софийския планетариум. Вече започваме да влагаме в производството на нови планетариуми. В Шумен открихме втория. Постоянно има някакви разходи, скъпо е да направиш такова съоръжение. Ние не сме мощна фирма, имаме стабилни доходи, но не са големи. И се получава така, че винаги, когато тръгнат да спират парите, се появява или клиент, или проект , а с тях идват и средствата. Даже си говорихме с момчетата от екипа, че започваме да разчитаме на този късмет. Казвам им, че трябва да се уповаваме на себе си, тъй като късметът или е от Бог, или може би идва от баща ми. Защото откакто той почина, започнаха да се появяват тези и странни, и радостни събития.
- Той ти помага?!
Да, да! Ще ти дам още един пример. Главният проблем пред фирмата е, че искаме да станем част от Европейския пазар. Българският е много малък и общините бавно събират средства за продукти като нашия. За нас е жизнено важно да продаваме планетариуми, защото имаме да връщаме още доста заеми. Освен това целим да разширим бизнеса. Има много стажанти, които желаят да останат да работят при нас. Ние искаме да си ги вземем при нас, но засега е трудно да им осигурим заплати. Затова големият проблем, над който работим последната година, е как да излезем на Европейския пазар. Само изглежда постижимо, че пазарите са отворени, но не са. За мен това се оказа изненадващо, защото техническият проблем да построим планетариума се оказа по-лесен, отколкото да излезем на пазара.
- Естествено. Винаги е така в бизнеса. Пазарът е най-важният, но и най-трудният!
И ето, сега се появи възможност- в Бремен, Германия, има едно много голямо изложение. Казва се SPACE TECH EXPO EUROPE, от 19 до 21 ноевмри, 2024 г., на което организаторите ни поканиха и ни дадоха 42 кв. метра площ. Това е огромна площ! Забележи - Airbus Defence имат 48 кв. м. Цели държави са с павилиони, много по-малки от нашата площ .
- И ти мислиш, че има външна сила, която ти помага. Това баща ти ли е?
Статистически това е невъзможно без намесата на баща ми. Знам, че звучи безумно за човек на точните науки като мен, и все пак помощта идва в последния момент. И се случва!
Следва
Източник в. Бряг"
Интервюто е написано специално за в."Бряг"
Напиши коментар