Крали Марко и еднодневките

Стоица АРГИЛАШКИ

Статистиката за индустриалното производство в Европейски съюз отбелязва рязко влошаване през ноември миналата година. Като прибавим гоненията на бежанците от държава в държава, както и затворените вътрешни граници, нещата не изглеждат никак добре. Специалистите ще кажат обаче дали на общия фон има някакво знамение в балканския феномен на регистрираният от България „солиден индустриален растеж” (по данни на Евростат).

Какво е „прихванала”, засякла като процеси у нас най-голямата европейска статистическа служба? На първо място, добър ръст на ноемврийското индустриално производство с 0,8% спрямо октомври 2015-а, когато също сме регистрирали повишение с 0,3 процентни пункта. Припомням, че през юли и август бяхме „хлътнали” доста надълбоко с трайна тенденция към застой. По този показател (индустриално производство) България е на трето място в ЕС след Гърция и Словакия. Вече започвам да разбирам изхвърлянето на премиера за 4.5% растеж през 2016 г., защото Началството обикновено крие зад шегите си послания от рода на „Казвам ти дъще, сещай се снахо”. Което не означава, че мърмори като свекърва, това по-скоро е артистично отношение към симптоматиката в икономиката на управляваната от него държава. Очевидно е, че сме способни на Крали Марковски подскоци, напук на общовалидни тенденции и състояния в Европа. Всъщност, феноменът Гърция (!) и България сигурно има свое логическо обяснение, или просто статистиката на европейската служба греши. Възможно е и това, но да греши два месеца по един и същ начин - това е почти невъзможно. На годишна база производството в България се е ускорило до 1,7% (спрямо ноември 2014-а) след растеж с 1,2% през октомври. Така българската индустрия нараства на същата тази годишна база за тринадесети пореден месец, след като е била за последно в негативен спад през октомври 2014 г.

Усещането за стабилност, за която премиерът толкова често говори, очевидно дава резултати. И сякаш е по-добре да имаме функционираща държавност, с всичките „за” и „против” кабинета „Борисов2”, отколкото да сме в спиралата на безплодни избори, чрез които засега поне не можем да нарушим очерталите се позиции. На върха на пирамидата е относително силната партия ГЕРБ, следват рехавите формации на колаборационистите в подчинено положение на ГЕРБ + опозиция с разцентровани щабове и междуособни войни, които обещават появата на нови, еднодневни политически субекти в обективната перспектива на собствената им безперспективност. Или засилване още на позициите на ГЕРБ. За съжаление, няма как да изнасяме „политика”, защото в тази „индустрия” със сигурност, и като едното нищо, може и да сме отличници в Европа.