0
Атаката срещу подземното ядрено съоръжение на Иран във Фордо с най-мощните американски противобункерни бомби GBU-57 поставя редица сериозни въпроси за бъдещето на сигурността в региона и на глобално ниво. Това заяви в ефира на NOVA журналистът и анализатор към Атлантическия съвет на САЩ Руслан Трад.
GBU-57 – нова глава във военните технологии
„Това е една от най-мощните бомби по принцип и най-мощната противобункерна бомба. Тежи над 13 тона и е проектирана да пробива сериозни подземни структури като тази във Фордо“, обясни Трад. По думите му оръжието досега е било тествано само в невоенни условия, а настоящият удар е първата известна реална употреба на този тип боеприпас.
Въпреки силата на атаката, според Трад остава неясно дали тя е успяла да унищожи съоръжението. „Нямаме потвърждение по нито един канал – нито разузнавателен, нито официален, нито от място. Единственото, което виждаме, са кадри от около 13 километра разстояние и стълб от дим, което доказва, че нещо се е случило – но не и каква е реалната щета“.
Опасност от разпадане на режима
Според Трад, действията на САЩ могат да имат много по-дългосрочни и тревожни последици. „С тази операция се повдигат много въпроси, най-вече свързани с международната сигурност. Целият договор за неразпространение на ядрено оръжие е на ръба да пропадне“.
Той припомни, че иранската ядрена програма има дълбоки корени. „Тази идея не идва със свалянето на шаха през 1979 г., а още от 70-те години – с цел да осигури защита на страната. Ядреното оръжие се възприема като гаранция, че една държава няма да бъде нападната – както видяхме в случая с Украйна“.
Китай, Русия и Северна Корея – тройната опора на Иран
По думите на Трад иранската ядрена инфраструктура е изградена с помощта на Северна Корея, която има опит в подобни тайни и устойчиви съоръжения. „Руснаци и до днес имат свои инженери на терен в Иран. А китайски самолети продължават да кацат в Техеран, без да е ясно какво доставят“.
„Може да е електроника, може да са компоненти за въоръжение. Китай е официален съюзник – те имат споразумение за отбранително сътрудничество, също като Русия“, заяви той.
Колко близо е Иран до ядрената бомба?
Според данни преди ударите, на Иран са били нужни около три месеца, за да завърши своята програма. „Тук не става дума само за класическата ядрена бомба. Има и други типове оръжия – с ядрени носители и снаряди. Програмата е значително напреднала“, смята Трад.
Турция – мълчалива, но ключова роля
По отношение на Турция Трад подчерта, че страната играе двойнствена роля. „Натовски самолети от Малатия извършват разузнавателна дейност около Иран. Турция не коментира, но оставя отворен дипломатически коридор“.
Според Руслан Трад обаче дипломацията в момента е в дълбока сянка: „Към момента дипломатическите опции са практически замразени.“
Рискове от ескалация, терор и икономически сътресения
„Иран има изградена мрежа от съюзници, включително в Европа“, предупреди анализаторът. „Ако реши да отговори – не само с военни средства, но и с терористични действия, това ще има последствия за много региони“.
Особено уязвим е транспортният коридор през Ормузкия проток. „Иран е стратегически разположен. Ако реши да удари енергийна инфраструктура – включително тази в Азербайджан, Европа ще усети ефекта веднага“.
По отношение на цените на горивата, Трад бе предпазлив, но реалистичен: „Различни оценки сочат възможно увеличение с 13%, но всичко зависи от хода на конфликта“.
Европа – далечна, но не защитена
Макар че Европа не е пряко ангажирана в удара, тя не е извън обхвата на конфликта. „Британски и френски сили са подпомагали Израел. Има риск Европа да стане съпътстваща жертва, защото конфликтът вече излиза от своето корито. Имаме активен конфликт в Газа, проблеми в Сирия, Ливан, Иран. Това е поредица от свързани кризи“, посочи Трад.
Военният експерт от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” Ивайло Иванов смята, че има три варианта за отговор от страна на Иран.
„Първата е поразяване на американски бази в региона, втората - символичен отговор, третата - Техеран да пренебрегне удара, с идеята, че на Тръмп ще му е трудно да обоснове допълнителни удари. Няма съмнение, че режимът на Хаменей не желае директен сблъсък със САЩ. Не знаем къде се намира обогатеният уран на Иран, може да не направят ядрена, а „мръсна бомба”. Без сухопътна операция няма как иранският режим да бъде сменен. Може обаче да се стигне до радикализация на режима”, коментира той.
Според бившия заместник-министър на отбраната и експерт по международна сигурност Румен Кънчев САЩ трябва да изяснят стратегическата си рамка по отношение на Иран - дали целят смяна на режима, или само да възпрат ядрената програма.
„Засега Щатите твърдят, че не са във война с Иран, а само искат да спрат програмата. Намесват се обаче нови фактори - външният министър е в Москва, за да иска помощ. Ако САЩ поискат да сменят режима, тогава Китай и Русия ще вземат отношение, за да предотвратят това, тъй като имат сключени договори. Те могат да помогнат на Иран по много начини - например чрез разузнаване. Режимът е много силен, той е авторитарен и в момента няма политически субект вътре в Иран, който да вземе и да задържи властта, а тя да бъде ориентирана към прозападна позиция. Корпусът на революционната армия е напълно предан на аятолаха. Най-добрият сценарий е постепенна деескалация, не е добра идея да се търси унищожаване на режима в Иран”, заяви Кънчев.
Според бившия зам.-външен министър Милен Керемедчиев Иран изчерпва възможностите си за отговор, конфликтът върви към дипломатическа фаза.
Керемедчиев смята, че в момента възможностите на Иран да отговори директно на Израел и САЩ значително намаляват. Причината е системната загуба на инфраструктура и оръжейни възможности: „Ако на 13 май за първите 3 часа бяха изстреляни над 150 ракети, то вчера – след удара на САЩ над ядрените обекти – Иран отговори само с 20 ракети“.
Това, по думите му, показва отслабване на ракетния капацитет на Техеран. Израелските удари целенасочено поразяват военните възможности на Иран: „Възможността за масиран ракетен отговор явно намалява именно заради постоянните атаки, които Израел извършва срещу тези възможности“
Затварянето на Ормузкия проток – по-скоро пропаганден ход
Коментари предизвика и решението на иранския парламент, който препоръча на правителството да затвори Ормузкия пролив – ключова точка за световната енергийна търговия. Керемедчиев е скептичен: „Проливът не минава през териториалните води на Иран, а на Оман. Ако ирански кораби навлязат, това би означавало обявяване на война“.
Освен геополитическите рискове, на терен вече присъстват сериозни военни сили на Запада:„САЩ са разположили два самолетоносача, Великобритания – най-големия си – 'Кралица Елизабет'. Отговорът би бил изключително сериозен“.
Иран би могъл да опита да удря танкери с ракети, но това би засегнало най-вече съюзника му Китай: „50% от доставките на петрол и 18% от газа за Китай минават оттам. А също и собственият износ“
Енергиен риск и за Европа
Иранският натиск върху търговията през Ормуз би се усетил и в Европа, където доставки от региона придобиват все по-голяма важност след намаляването на руския газ и петрол: „18% от доставките на петрол и 15% от газа за ЕС минават през Ормузкия пролив. Това не е малко“. Все пак Керемедчиев подчертава, че ЕС има алтернатива: „Европа може да се обърне към САЩ за втечнен газ и нефт, ако се наложи“.
Режимът в Иран под икономически и социален натиск
Вътрешната ситуация в Иран се влошава драматично, разказа Керемедчиев, позовавайки се на лични източници: „Мои приятели иранци ми казват, че в момента в страната е много тежко – хората теглят масово пари, магазините се изпразват, има страх и паника“. Той прогнозира евентуален социален взрив след края на военните действия: „Много е възможно да има сериозни протести и опит за смяна на режима“.
Но предупреждава и за риска от дестабилизация: „Свалянето на режима не трябва да доведе до либийски или иракски сценарий. Едно е духовен водач, друго е армейски генерал с власт – това би комбинирало фундаментализъм с милитаризация“.
Прогноза: Иран ще бъде тласнат към преговори
Керемедчиев очаква дипломатически ходове: „Иран ще бъде принуден да започне разговори, защото виждаме намаляващи възможности за военен отговор“. Той уточни, че Иран може временно да разчита на своите прокси групи като хутите и милиции в Ирак, но директната конфронтация отслабва: „По-скоро Иран се тласка към преговори със сила, отколкото към трайни военни действия“.
Потенциална терористична заплаха и за България
Отговор на конфликта може да има и под формата на терористични атаки, предупреди Керемедчиев: „Ислямският фундаментализъм може да избухне навсякъде – дори видяхме атака срещу църква в Сирия. Спящите клетки могат да бъдат активирани“.
Той апелира към повишено внимание у нас: „Израелски, еврейски и американски обекти в България могат да се окажат потенциални цели. Смятам, че МВР реагира адекватно“.
Според него свикването на Консултативен съвет по национална сигурност би било разумна и навременна стъпка.
Напиши коментар