0
НАРОДЪТ хубаво го е казал: „Когато се прекатури колата, пътища много“. Тази фраза пасва на всякакви ситуации, в които човек не е взел правилните решения. Не е бил последователен в изборите си. Надценявал е възможностите си, подценявал е другите около себе си. Вариантите в семантиката са много… Отвъд всичко това са празните приказки–лакърдията, обещанията, увещанията, че за общата болка – нали е обща – лекарство винаги се намира, ако не с ефективно, поне с приспивно действие. Така всяко поредно правителство прехвърля топката на предходните. Екстремно и на пожар, с възгорчива доза популизъм актуалните властници – леви, десни, ляво-дясно-праволинейно-криволинейни и какви ли не още през последните 30 и кусур години управляват България по пътищата на безпътицата. И ни тормозят с мантрата, че виновни за безизходицата няма, и излизане от нея също скоро няма да има, защото „дупката“ в бюджета е 18 млрд. лв. и ни липсва финансова „мазнина“. Нали сте забелязали, че винаги след смяна на властта и демократични избори (ние сме „рекордьори“ и в това отношение!) сме въвлечени във важни приоритети – наднационални, интернационални, общоевропейски и евроатлантически, както е модерно напоследък да ни баламосват. И колко по-добре е, ако внезапна трагедия или потреса от безхаберието на институциите бъдат бързо забравени, заметени под килима, неглижирани и парфюмирани с доза популизъм, аристократизъм и непукизъм…Така е всеки път, когато в навечерието на големи празници ни зашемети (това през последните години сякаш е неписано правило) поредната катастрофа на пътя, за да възроптаем целокупно от загубата на нелепо затрит човешки живот. Да се организираме – колко пъти вече?! – в безсмислени масовки с още по–безсмислени лозунги и обръщения към Нищото. Защото Нищото е високо в (без)облачния си натюрморт, потопено в цветовете на дъгата и щастието. И всичко обрамчено от „здравината“ на поредната (не)коалиция/сглобка/уйдурма*, легитимно възпроизведени в резултат на откровено фалшифициран вот (Конституционният съд вече го призна, макар и с половин уста). Подобни управленски конструкции наподобяват ритуалния танц на африкански шамани, свикнали да моделират човешката енергия и страховете на невежите чрез вуду магии, свръхестествени явления и заклинания – напоследък такива филмчета изобилстват в Тик-ток и другите социални мрежи.
СРЕЩУ нас е изправен неразгадаем хамелеон. Ненаситният му търбух за пари, влияние и надмощие на всяка цена са пагубни за всички. Защо са толкова плачевни, уважаеми по-първи българи от всички цветове на политическата дъга, видимите резултати по пътищата, построени през последните три декади с пари от семейството на богатите – там, където искате да сме първи и равни с най– богатите братовчеди в ЕС. И дали на гащници като нас ще разрешат най–после да подредим в трезорите си истински, европейски пари, да разкодираме прангите на окования от Валутния борд български лев, „недохранен“ заради хилавата ни икономика; да чуем най – после истинския звънтеж на €- то. Да, това са страхотни приоритети, които, ако са толкова и непременно важни, моля ви, нека да не ги материализираме в ужасяващите „траншеи“ на неуправляема война по пътищата. Възвишено е, че сте решили да пуснете неидентифицирани автомобили с идентифицирани пазители. Да шпионират, докато караме колите си. Това е гениален, демократичен подход! Разбира се, че водачите – всички в общия кюп! – сме виновни за туй безобразие в европейското многообразие. Кой друг да е виновен, ако не мицелът, дето не осигурява достатъчно въздух на гъбеното семе – да се възпроизвежда в още по-качествени управленски гъби, в „плантации“ от подкупни некадърници и добре отгледани хрантутници, завзели народната нива, където общото е общо, но нашето винаги е наше.
ДЪРЖАВАТА България е в (само)убийствен нокдаун. Съпротивлявам се, докато го пиша. България прилича на Италия от 60-те и 70-те години на миналия век. Тази прилика беше спомената в предаване по БНР-то – „Политически некоректно“ – гостуващ анализатор, цитирам по памет, каза, че организираната престъпност у нас, както някога в Италия, вече управлява целия обществено – политически живот. И още един медиен пример от национална телевизия, в която три пъти седмично пъшкат ергени пред томителния взор на отегчени търсачки на мъже – в новинарска емисия репортерка съобщи: „ Държавата е готова за ваксинация, но липсват …ваксини“ ...?! Дали пък не ни е „пипнал“ държавнически/репортерски менингит? И ако това е диагнозата,сякаш е време да интервенираме** с истинско лекарство.
Пламѣн Калиновъ®
* изразите са на български политици
** интервени
Напиши коментар