0
Към момента няма пряка заплаха за България от конфликта в Близкия изток. Повишава се обаче рискът от увеличаване на миграционни потоци и възможността за извършване на терористични атаки заради рязкото влошаване на средата за сигурност. Това заяви президентът Румен Радев след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност.
Темата на извънредното заседание беше "Рискове и заплахи пред националната сигурност в контекста на конфликтите в Близкия изток и необходимостта от предприемане на мерки".
В заседанието на КСНС взеха участие представители на всички парламентарно представени политически сили. Сред участниците бяха служебният премиер Димитър Главчев и председателят на Народното събрание Рая Назарян, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков, служебният министър на финансите Людмила Петкова, заместник-министърът на външните работи Елена Шекерлетова, ръководителите на службите за сигурност и други.
Държавният глава посочи, че са стигнали до тези изводи на базата на данните от службите за сигурност. Той изтъкна, че трябва да продължат усилията за евакуацията на българските граждани от Близкия изток, както и за освобождаването на сънародниците ни от екипажа на кораба "Галакси лийдър".
Всички участници са били загрижени от ескалацията на въоръжените сблъсъци и тежката хуманитарна криза в региона. Присъединяват се към призивите на международната общност към деескалация и недопускането на въвличането на други страни.
С оглед развитието на обстановката в Близкия изток КСНС отправя следните препоръки към изпълнителната власт:
- Първо, да продължи прилагането и при необходимост - да се засилят предприетите превантивни мерки за недопускане на терористични актове на територията на страната, както и срещу дипломатическите ни представителства и българските военнослужещи в мисии и операции зад граница.
- Второ, да продължат усилията за евакуация на българските граждани от региона на конфликтите.
- Трето, да се набележат и при необходимост - да се приложат допълнителни мерки за охрана на държавната граница и за противодействие на засилен миграционен натиск.
- Четвърто, да се засили сътрудничеството със сродни служби за сигурност за осигуряване на своевременен и всеобхватен мониторинг на средата за сигурност с цел противодействие на терористични заплахи.
- Пето, да се извърши преглед и при необходимост - да се актуализира Националният план за противодействие на тероризма, както и съответните планове, изготвени от държавните и местни органи.
- Шесто, да се оценят икономическите рискове пред страната, да се извърши преглед на стратегическите резерви и при необходимост - те да се попълнят.
Само един член на КСНС е гласувал "против" препоръките, каза Радев и допълни: "Искам ясно да заявя, че това са критични, непосредствени аварийни мерки в резултат на възникналата ситуация с усложняване на средата за сигурност. Ние трябва да си даваме сметка, това разгледахме подробно, в какъв регион се намираме и какво можем да очакваме като тенденции в развитието на средата на сигурност. На север е Украйна, на юг е Близкият изток, на запад - Западните Балкани, на изток от нас е Кавказ. Ние сме в центъра на този по-широк регион на нестабилност".
По думите му гарантиране на сигурност в свят с голяма динамика на геополитическите процеси е основна задача на държавното ръководство и изисква усилие за развитие на всички елементи от системата за националната сигурност – службите, МВнР, Министерство на отбраната, въоръжени сили и дори отбранителната индустрия.
Той допълни, че на първо място това са службите за сигурност, на което разчитаме за навременна информация и алармиране при потенциални заплахи, но тези служби оперират в условия на кадрови дефицит, високопоставени специалисти напускат заради по-привлекателни условия в гражданския сектор. Оборудването, с което те разполагат е остаряло или липсва такова, а в същото време те трябва да осигуряват изпреварваща информация и да предприемат изпреварващи действия срещу враждебни структури, които към момента разполагат с доста по-високо технологично ниво на оборудване, каза Румен Радев. Подобни изводи са направили на заседанието на КСНС и за дипломатическата ни служба.
МВР също си има своите проблеми, свързани с подготовката на кадрите и оборудването, и това се отнася с особена сила за охраната на държавната ни граница, добави президентът. Той каза, че бяха предприети важни стъпки за кадровото обезпечаване на полицията, но в същото време по важни участъци от границата ни с Турция, все още липсва оградно съоръжение, липсва и видеонаблюдение.
По отношение на въоръжените сили президентът отбеляза, че много пъти на заседания на КСНС е поставян въпросът за отлива на личен състав от въоръжените сили. Държавният глава припомни, че при проведените заседание на съвета през 2017 г., 2018 г., 2022 г. и 2023 г. са приемани едни и същи изводи за необходимостта от действия за пресичане на „тревожния“ отлив от въоръжените сили, тяхното окомплектоване и издигане на престижа на военната професия.
„Когато съпоставихме какво сме искали да постигнем и какви са реалните цифри статистиката изобщо не е в нашата полза“, посочи Радев, като добави, че общият недокомплект на армията през 2018 г. е бил 19.9% , а тази година е вече 22% , докато на офицерите е бил 19%, а вече в 26%. Държавният глава отбеляза, че най-тревожното е заетостта на места от курсанти във висшите училища. По думите му през 2018 г. е имало 80% заетост, тази година само 47% са заети от обявените места за курсанти и добави, че този процент ще намалее драстично, докато те завършват.
Президентът обяви, че всички участници в съвета са изразили мнение, че трябва да се преосмисли отношението към националната сигурност, като се налага смяна на подхода. Според държавния глава не е панацея увеличението на заплатите в армията, а са необходими ясни, дългосрочни политики, така че да се привличат млади хора с качества и да се задържат с мотивация и перспектива за професионално и кариерно развитие.
Радев посочи, че е нужно и преосмисляне на отношението към модернизацията на българската армия, като фокусът бъде не само върху големите проекти, но и върху по-малките нискобюджетни, които са гарантират информационно превъзходство и асиметрично предимство. Той обясни, че това са – дронове, системи за разузнаване, комуникация, наблюдение и други. Виждаме какво става в Украйна и как с дрон за $1000 се унищожава танк за 5 млн., каза Радев.
Държавният глава съобщи, че по време на заседанието е обсъден и чл. 59 от Конституцията на Република България, в който ал. 1 гласи, че защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин, а ал. 2 казва, че подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон, а такъв закон няма.
„Ние се обединихме да работим за в бъдеще в направлението изпълнителната власт и най-вече законодателят да изработят и приемат такъв закон, като решат каква ще бъде формата на този закон, така че да дадат възможност на всеки български гражданин да изпълни своите конституционни задължения, така както е записано в нашата Конституция“, каза президентът Радев.
Присъстващите са обсъдили и тенденцията за повишаване на БВП за отбрана в НАТО. "Ние отиваме на 2,5% за отбрана, трябва сериозна преценка как ние ще стигнем до този процент, без да ощетяваме станалите сектори, но трябва да осигурим адекватни действия в тази сложна среда за сигурност", каза Радев.
Във връзка с българската отбранителна индустрия държавният глава заяви, че уроците от съвременните конфликти доказват по категоричен начин ключовото значение за наличието на собствен потенциал за производство на отбранителни продукти. Също така добави, че на заседанията на КСНС винаги е посочвано, че българската отбранителна индустрия трябва да участва активно в реформирането и укрепването на сектор „Сигурност“. Президентът посочи, че инвестициите, които се правят в отбранителната индустрия, особено тези, касаещи критично дефицитни производства като барут и взривни материали, да намират разбиране от държавната и местната власт и по-бързо да намират своята реализация.
„Инвестирането в сигурност има своята цена, но всички ние днес се обединихме около становището, че сигурността е фундаментът на държавността и без сигурност не можем да говорим за обществено развитие и просперитет на нацията. Уверен съм че консенсусът, който постигнахме днес ще намери своята широка, институционална и обществена подкрепа“, заяви президентът Румен Радев.
Напиши коментар