Шефът на пазара кара ретро мотор и снима сватби и кръщенета без пари (СНИМКИ)

Кунчо Кунчев –

шефът на пазарите, който кара ретро мотор и снима сватби и кръщенета без пари

Кунчо Кунчев управлява „Общински пазари” от 15 години. От 2004 година работи в общинското предприятие, като преди това е бил ръководител на инфраструктурни проекти в отдел „Наемни отношения”, след което става заместник-управител. Завършил е математическата гимназия „Баба Тонка”, след това като срочно служещ завършва Школата за запасни офицери в Плевен. Висшето му образование е от Стопанската академия „Димитър А.Ценов”, специалност „Управление на фирмата”. Семеен е, съпругата му е учител, има две деца.

За мен разговорът с Кунчо Кунчев е лесен, защото като журналист го познавам още от времето, когато стана управител на „Общински пазари“. Често се налага делова комуникация, особено през последните години, когато общинското предприятие разшири работата си и в други сфери. Но в това интервю ще се опитам да разкрия пред Вас, читателите на вестник „Бряг”, и част от личния живот на Кунчев, неговите хобита и интереси, и не на последно място - как се задържа на „проветривия” пост управител на „Общински пазари”.

- Г-н Кунчев, вероятно повечето хора Ви знаят като управител на пазарите в Русе. Защо през последните години Ви възложиха допълнителни обекти за управление - градските тоалетни, ледената пързалка, търлата и дори строежа на градския басейн?

- Причините са различни за всички тези обекти. Първото, различно от дейността на пазара, беше ледената пързалка. Две години пързалката бе ръководена от ОП АРТ, но нямаха добри резултати. Ние като търговско дружество имаме право на търговска дейност, затова, когато ни възложиха управлението на пързалката, веднага се организирахме и резултатите се подобриха.

- А басейнът ни бе възложен, защото Фондът за градско развитие изискваше да го управлява общинско търговско дружество. Такова сме само ние, другите търговски дружества са лечебни заведения.

- Това ме подсеща да Ви попитам, кога е срокът за завършване строителството на басейна и ще бъде ли спазен?

- До края на тази година е срокът, заедно с оборудването. Строителите казват, че ще го завършат. Има линеен график, по който следим за изпълнението. Два пъти съм им напомнял, би трябвало досега да ми отговорят, ако няма да спазят срока.

- За Търлата имаше сигнали срещу Вас както от Асоциацията на ресторантьорите, така и подписка от граждани? Защо Кунчев се оказа обект на нападки?

- Преди нас Асоциацията на ресторантьорите се занимаваше с организирането на панаира. Ресторантьорите по чисто търговски и икономически причини бяха против, тъй като печалбата не отива при тях. Сигурно са ходили да говорят и с кмета, и с общински съветници, но решението е на Община-Русе, не е мое. Аз съм приел задачата и съм казал, че ще се справя, но те припознаха в мен човека, който ги е лишил от печалби. Но когато го организира общинското дружество, общината получава приходите. И не само това, тя може да контролира целия процес. Преди години имаше проблеми с тревните площи, с капаците на шахтите, с електричеството, налагаше се да се дават обяснения пред Общинския съвет за тези проблеми, които се получаваха с предишните организатори. Сега общината може да си налага волята и да казва кое как ще бъде. Също така се изпраща вътрешноведомствен контрол непрекъснато при нас.

- Вие получавали ли сте някакви облаги от търговците, които искат да заемат място на търлата, защото и такива слухове имаше?

- Не, разбира се. Всички, които са заявили желание, са присъствали, защото така или иначе паркът е достатъчно голям, никого не сме върнали. Дали сме място на абсолютно всички, които са искали.

- Последно имаше подписка срещу търлата?

- Такива протести е имало още от 2018 година. Има група хора, които не харесват това, че панаирът е в парка, въпреки че и в други градове го правят в парковете. Първо, има огромна площ за паркиране околовръст, има подходяща инфраструктура, има приятна среда за разходка на много хора, транспортна мрежа и множество спирки, доста неща, които не можем да пренебрегнем и да кажем - ще направим търлата на някоя поляна, където няма нито спирка, нито сянка, нито ток и вода, нито места за паркиране. Само защото има 20 души, които се правят на зелени човечета в града и искат да не е в парка! Добре, ами мнението на всички останали? Ние направихме контра подписка, която само за 24 часа събра 700 подписа в подкрепа на панаира. Посетили са го по около 2-3 хиляди души на ден, за 15 дни - това са над 30 хиляди души, които искат да си имат там панаир. Добре е и за хората, и за общината, защото имаме доста добра печалба от там. Преди какво беше, спомням си, вали дъжд, стоим в шатра, която капе, столът потъва в калта... Но да се направи тази организация струва пари и частникът не би инвестирал. Идваха ми на проверки, давали са ми предписания за неразумно изградено заведение, което следващите години го махнахме. И точно волята на общината – всичко да е направено прилично, по правилата, културно и безопасно, е спазена.

- Така като Ви слушам, не мога да не се запитам, всичко, което Ви кажат от Общината ли изпълнявате? Да, управлявате общинско дружество, но нямате ли право на мнение?

- Харесва ми, че общината ни дава странични дейности. С ледената пързалка много бързо трябваше да влезем в крак, просто ни хвърлиха в ужас с организация и всичко, а сега ми е любим обект. Панаирът също. Не винаги това, което ни възложат от общината сляпо го възприемаме. Ще дам пример със залата на смеха. Общината имаше желание да я вземем, даже сключихме договор. След един месец се отакзахме, защото направих поручване и сметнах, че 30-годишната сграда стои необитаема, съоръженията, които трябваше да купим, са много скъпи, а ние не можем като другите атракциони да ги местим примерно лятото по морето, така че да мога да възвърнат парите си. Направих възражение и то беше прието от общината. Приехме да стопанисваме градската тоалетна, въпреки че е на загуба, но е в полза на русенци, ние сме общинско дружество и можем да направим нещо за града.

- Пазарите в града се разширяват и модернизират, наемите за търговска площ повишават ли се?

- Напълно естествено. Повишението е около 10 процента ръст на 3 години - доста изостава покачването от инфлационните проценти и индекси, но ще останем без наематели, ако прекалим. Почти няма свободни обекти на всички наши пазари.

- Не всички наематели Ви харесват, има сигнали от търговци на Централния пазар за дупки в алеите, за опасно дърво?

- От 20 години не са асфалтирани алеите на Централния пазар, защото няма машина, която да може да влезе в тесните пространства. А и не можем да затворим обектите, хората искат да си продават стоката. Тези дупки пробвахме да ги запълваме по различни начини, не се получава трайно. И намерихме вариант да ги правим със студен асфалт, от миналата година работим с тази нова технология. Изграждат се и бордюри. При нас хората постоянно вървят, пазарът няма почивен ден, така че успяваме да се справим, без да затваряме търговски части. За дървото, за което има сигнал, че е изсъхнало, знам. Пуснал съм писмо и чакам одобрение от Общината да можем да го премахнем за наша сметка. Още нямаме отговор. Знам, че не всички ме харесват, макар че гледам да им помагам, така че не ми беше приятно, когато се подаваха такива сигнали. Подложен съм на всякакъв вид проверки, ако всичко не е изпипано, няма как да оцелеем.

- Колко часа продължава работния Ви ден?

- Денонощно съм на телефона, не го изключвам. Да не излезе, че се хваля, но аз съм отговорник при аварийни ситуации, при бедствия, пожари, познавам инфраструктурата на всички пазари и имам ключове за всеки от тях, така че и посред нощ да е, аз съм на линия.

- Остава ли Ви свободно време? Знам, че имате къща в Красен, ходите ли често там?

- Къщата е от дядо ми и лятото цялото семейство сме там. Ето например вчера - ще разкажа какво съм правил. Прибрах се, изядох всичко в къщи (смее се), после обрах доматите и краставиците, които имаме в двора. Аз сам си ги гледам, много добра реколта стана и всеки ден трябва да се берат, даже раздавам на приятели и познати. Извадих и узрелия вече лук. Имам и тиквички, даже и сладка царевица. После по молба на сестра ми отидох до нейната къща да почистя басейна, после изчистих и нашия, защото децата се бяха къпали цял ден, покрих го. След това ходих при баща ми, който е на 79 години и вече му е трудно сам да поддържа двора. И там до към 21 часа, и като се прибрах, нямах суха дреха по мен (от жегата -б.р.). Докато вкъщи се видим и то стана 22:30 часа и време за сън.

- Как в този интензивен график Ви остана време и да реставрирате мотор. На последния ретро парад в Русе той получи грамота. Моторите ли са Ви страст?

- Аз обичам коли и мотори много. От дете. Но не си падам да си купя кой знае каква кола, купувам си семейна, която да е със седем места, без екстри, малък автобус да е. Обаче мотори обичам. Имам едно Сузуки, имам един с педали и на малкия (сина му Слави - б.а.) купих кросов да се учи да кара. И много исках да имам мотор, който има скорости на резервоара. Те са DKW MZ 50 от времето на Втората световна война. После руснаците по репарационни договори вземат цялото оборудване от Германия и започват да го произвеждат същия, но под името ИЖ. Моторът ми е ИЖ 49, произведен през 1957 година. Много трудно го намерих, исках да е регистриран, за да мога да го карам по пътищата, даже ходя на работа с него. И се оказа много красив. Той е правен след войната и по-разточително, има повече хром по него, но не беше в прилично състояние. Една зима ми отне да го реставрирам, разглобих го целия, поръчвах части от Германия, от Русия, от втора употреба. После блестящите части ги пращах за никелиране и хромиране, накрая го сглобих. Той не е сложен за разглобяване и сглобяване, въпросът е да намериш частите, които търсиш.

- Има ли друг такъв мотор?

- В Русе няма, не знам дали в страната има. Не ходя по такива събития, не членувам в определени групи, за да знам, даже и на ретро изложения не ходя. Сегашното беше за последно, мисля да не ходя повече на изложения с него, защото цял ден не мога да стоя на едно място. За собствено удоволствие карам и мотор като на рокерите, но не ходя по събори, макар че ми харесва да гледам моторите. Просто стадното чувство ми е чуждо.

- Това хоби може ли да даде старт на колекционерство?

- Не, аз искам да карам мотор. Направил съм го, за да имам реставриран мотор, не искам да си купувам други.

- С каква скорост го карате?

- Пише 90 км/ч по книжка, аз го карам най-много с 80 км/ч. Другият мотор също не го карам бързо. От много години съм на мотор, но никога не прекалявам. Не съм рисков във всяко отношение, което ми пречи в живота. Защото, ако не знам накъде отивам – не тръгвам. Трябва да имам план как ще стигна и ако нямам - не поемам.

- Какво усещане в такъв случай, ако не високата скорост, Ви дават моторите?

- Вятърът в ушите, само това (смее се). Това, което ти дава моторът като усещане, няма нищо общо с колата.

- Другото Ви хоби е фотографията.

- Да, всичко започна през 1995 година. Мой състудент ме запали, беше много забавно. Тогава фотоапаратите бяха с ленти. Купих един „Зенит” от заложна къща, това беше първият ми апарат и още го пазя. Тогава все си мечтаехме да си купим Никон, беше толкова недостъпна тази техника! Затова си мечтаех да снимам с Никон и през 2015 г. си купих. Обективите пак са Никон и Сигма.

- Носите ли го навсякъде, където ходите?

- Да, винаги, въпреки, че много тежи.

- Какво обичате да снимате?

- Вече хора. Аз съм снимал какво ли не, сигурно и калинки, цветя, още като се учех. Но да снимам пейзажи, залези, изгреви вече не ми е толкова интересно. Даже издавах бутиков календар с мои пейзажни фотографии, но това насища, трябва нещо да разнообразявам, така че го спрях. И започнах да снимам хора

- Когато сте със семейството, често снимате дъщеря си Василена и сина си Слави в интересни ситуации при ваши пътувания. Как улавяте тези моменти?

- Някак се научава човек. Чувството за красота, хармония и изящество ми е отрязано по рождение. Аз се уча на фотография на база правила и гледане на други снимки. Как да снимаш пейзаж, човек, дадена ситуация, това са правила, ако ги спазваш, снимката се получава. Когато има определена ситуация, аз я виждам направо на снимка. Е, понякога го чакаш този момент, особено както моят малкият постоянно е в движение и не се спира, трябва бърз автофокус.

- Към професионално направление ли вървите във фотографията? Ваши познати Ви издадоха, че снимате семейни тържества?

- Снимам за собствено удоволствие понякога, но подчертавам, винаги без пари на тържества. Дори бях получил преди няколко години награда на публиката в един конкурс. Тя беше 50 лева, добавих още пари и направих дарение. Не искам да печеля от фотография. Но върша работа на приятели, снимал съм и кръщенета, и сватби, и абитуриентски балове, как няма да отида - те са ми приятели. Дори снимах децата, когато се забавляват на ледената пързалка и им подарявах снимките.

- Последен въпрос - как се виждате след 20 години?

Ако още правим сянка и имаме пулс е добре! (смее се). Искам само децата да си видя изучени, професионално нямам никаква представа, харесвам си работата, харесвам си живота.