0
Изявеният силистренски поет Валентин Чернев стана на 65 години. По този повод той зарадва своите почитатели с най-новата си стихосбирка, озаглавена „Далечно плаване” и излязла от печат току-що. Появи се и юбилейният сборник „Да нахраниш душата си…” с отзиви от литератори и критици за творчеството на Чернев. Самата стихосбирка съдържа 60 творби, разпределени в 3 цикъла: „Последното пристанище”, „Видения” и „Мъртво вълнение”. Това са завладяващи образци на изящната словесност, написани по начин, на който единствено Чернев е способен. И този път „Северният син на Дунав”, както авторът се нарича в едно свое стихотворение, е на необходимата висота, проявявайки се като безспорен майстор на перото - един от най-добрите не само в града, но и в страна. Освен лирик, продължава да бъде оригинален мислител и естет, постигащ невероятен баланс между съдържание и форма. Интерпретира популярни мотиви от религията и митологията, разсъждава и над наболелите днешни проблеми, правейки паралел между минало и настояще. Прави също равносметка на извървяния път, доминиран от съдбата му на поет, какъвто винаги е бил: от най-ранна младост до ден-днешен. Демонстрира богата езикова култура, превръща всичко в метафори, дава воля и на критичния си патос, когато пише за негативните явления в обществото. Прибягва до любимия си класически стих, още повече, че най-много цени именно класиката, коментират специалистите. От своя страна юбилейният сборник съдържа множество отзиви, рецензии, бележки и статии, излизали през годините в регионалния и в централния печат по повод написаното от Чернев. Сред техните автори са такива водещи имена като Иван Гранитски, Енчо Енчев, Елена Хайтова, доц. Радослав Радев и д-р Румяна Лебедова, не криещи своето възхищение от неговото творчество. Чернев посрещна достойно 65-ия си рожден ден - с 24 книги зад гърба си. В тях на дело показа, че е голям поет: неспокоен, непримирим, вечно търсещ красотата, справедливостта и истината в живота. На снимките: Две книги едновременно издаде Валентин Чернев по повод 65-годишнината си; Двете нови творби /Виж във фотогалерия/.
………………..
Сега съм на шейсет и пет. Огромен изгрява слънчевият диск зад мен. Смехът е спомен. Младостта е спомен. Притиска ме един огромен ден.
Кой казваше, че всичко издребнява, достигнеш ли върха на своя път?.. ...че грижите изглеждат ситна плява?.. ...че пясък е в нозете ти светът?
Кой казваше? По-едри и по-страшни тъмнеят канари околовръст. С огромен ръст са грижите сегашни, страхът за утре е с гигантски ръст.
Засланя слънцето една тревога, гневът расте – метежен исполин – и болката набъбва. И не мога да зърна през мъглите свода син.
Безбройни са огромните проблеми, в окови са нозете ми почти. Е, и крилете ми са по-големи, и по-големи – моите мечти.
Но няма равновесие. И няма надежда пред последната черта... ...И сянката ми пада по-голяма. Защото наближава вечерта...
Напиши коментар