0
Павел Поправа е консултант на полското правителство по енергийните въпроси. Специализирал е геоложки науки и петролна геология в Ягелонския университет в Краков, Техническия университет в Краков и Университетския колеж в Дъблин. От 1995 г. работи в Полския геоложки институт във Варшава, а от 2003 г. е ръководител на лабораторията за горива на института.
Г-н Поправа, защо се получи тази дълбока пропаст между нагласите на обществото и експертната позиция към проектите за проучване и добив на шистов газ?
- Не бих казал, че има чак такава пропаст. Ако отидете в САЩ на местата, където се извлича газ от шисти вече 10 или 20 години, ще видите, че няма пропаст. Няма мораториум върху добива на шистов газ в Тексас, Оклахома, Луизиана или Колорадо. Там се наблюдава ясен и последователен подход към темата от страна на обществото, експертите и властите. Понастоящем въпросът е най-спорен на местата без опит в проучванията и добива на шистов газ - Франция, Германия, щата Ню Йорк, канадската провинция Квебек. Хората, живеещи там, не познават добивната индустрия на шистов газ. Тя е новост за тях и като всичко непознато ги плаши, това е нормално. Заслужава си обаче да се погледнат местата, които имат исторически опит с добива на шистов газ като САЩ и Западна Канада. Разбира се, винаги ще има проблеми и местни конфликти на интереси, които не могат да бъда напълно избегнати. Но не е вярно, че цялото общество е против шистовия газ.
Съществуват опасения за екологичните и здравните рискове от добива на шистов газ. Доколко основателни са те?
- Важно е да се припомни, че технологията за добив на шистов газ не е нова. Сондажният процес, известен като хидравлично разбиване или "фракинг", се прилага от 1949 г. Това ни позволява да стъпим на шестдесетгодишен опит в тази област. Най-важното при фракинга е, че се използва смес от вода, пясък и химикали. Тази смес се впръсква под налягане и действа като хидравличен чук. Целта е да се напукат шистите, което позволява на газа да излезе на повърхността.
Голяма част от страховете, свързани с добива на шистов газ, са породени от откровена дезинформация. Да взезем за пример нашумелият филм "Земя на газа" (Газленд). От него са прочутите кадри, в които водата от чешмите на хората се подпалва, тъй като е смесена с метан. Само че това няма нищо общо с шистовия газ! Оказа се, че сондажът, за който става дума във филма, е за вода, а не за газ. Той достига въглищни пластове и в резултат на силното налягане от тях започва да се отделя метан. Знаете, метанът е основен проблем във всяка въглищна мина. Показаното в "Газленд" чисто и просто не е вярно, отнесено към шистовия газ.
Има ли друга причина да се притесняваме за метан във водата? Възможно е, когато сондажът не е направен добре, циментовите пръстени на т.нар. кондукторна колона да се пропукат и газът да пробие. Не можем да изключим тази опасност, но рискот от това е по-голям при конвенционалния газ, защото при него има по-голямо налягане, което го изтласква на повърхността.
До замърсяване може да се стигне и след разлив на повърхността, породен от човешки грешки. Възможно е да се избегне, разбира се, но няма стопроцентова гаранция. Съществува вероятност, например, някой от камионите, пристигащи на площадката, да катастрофира и това да причини разлив на място.
Първият доклад за въздействието на шистовия газ върху околната среда в Полша беше изготвен през 2010 г. Оттогава осъществяваме постоянно наблюдение и контрол на всички сондажи. В Полша има десетина находища, сондирани за шистов газ, в някои от които вече се извършва фракинг. През следващите 2 - 3 години очакваме те да станат около 200. Тогава ще имаме съвсем ясна представа за въздействието на процеса върху околната среда, защото ще имаме примери, които да изучаваме.
В течността, която се използва при хидравличното разбиване, има много и най-различни химикали. Не представляват ли те опазност за природата и хората?
- В момента компаниите имат право да добавят само химикали, които се използват и в другите индустрии, например в хранителната. В Полша те са задължени да предоставят редовни отчети пред правителството за тези вещества. Извършва се постоянно наблюдение от страна на властите. В миналото към течността се е добавяло дизелово гориво, съдържащо бензени, което действително е опасно за хората. То обаче отдавна е забранено.
Възможно ли е при "фракинга" да се замърси питейната вода?
- Според нас такъв проблем не съществува. Причината е, че газът се изтегля на повърхността от 3000 - 4000 метра дълбочина. Водоносните слоеве са разположени на около 2000 - 3000 метра по-нагоре. Дори и при разлив на пробивната смес, той ще бъде ограничен в рамките на 10 - 15 метра по вертикала и по никакъв начин не може да стигне водоносния хоризонт.
Имали ли сте сериозен екологичен инцидент до този момент?
- Не. Извършените до момента дейности не са породили екологични проблеми, нито оплаквания от страна на хора или организации. Имаше един любопитен момент, който всъщност беше привнесен отвън. Става дума за френския екоактивист и евродепутат Жозе Буве, който заяви на всеослушание, че в резултат на проучванията за шистов газ край едно полско село се е стигнало до замърсяване на водата, че тя е станала черна и т.н. Истината е, че точно на това място не се извършваха никакви действия, но той не беше запознат с това. Въпреки това местните контролни органи веднага направиха проверка и установиха, че няма никакво замърсяване. В този случай нямаше черна вода, а черен пиар от г-н Буве.
Вижте, в бъдеще не може да няма инциденти, това е неизбежно. Хората карат коли, въпреки че всеки ден стават катастрофи. Риск има. Не може да има 100% сигурност, че нищо няма да се случи. Ще има притеснения, ще има жалби, ще има конфликти. Важното е рискът да се намали до минимум, а ако все пак се случи инцидент, неговото действие да бъде ограничено, за да няма значителен ефект върху природата и хората.
Защо тогава еколозите са толкова гласовити? Смятате ли, че зад протестите им се крият икономически или политически интереси?
- Еколозите трябва да са критични, това е тяхната работа и аз приемам това. Но ние трябва да чуем и другата страна, да имаме дискусия. В европейския дебат преобладават пропагандните твърдения, които не могат да бъдат източник на безпристрастна научна информация. Това, от което се нуждаем в Европа, е опит. Затова съветвам представителите на европейските страни просто да отидат на местата, където се добива шистов газ като Канада и да видят с очите си случващото се там, да говорят с местните власти. Това вече е солиден източник на информация.
Някои смятат, че вместо да развиваме шистовия газ, който все пак е изкопаемо гориво, трябва да насочим всичките си усилия към възобновяемите източници на енергия.
- Да, действително има такава теза. Вижте, винаги ще има хора, които ще са против добива на шистов газ, бил той чист или не, с довода, че това ни пречи да минем изцяло на възобновяема енергия. Това е така. Но от друга страна е вярно и, че природният газ е най-чистото изкопаемо гориво, при чието изгаряне се отделят най-малко вредни емисии. Много екологични организации са на мнение, че по време на преходния период към възобновяеми енергийни източници, газът, като по-чист от въглищата и петрола, трябва да има приоритет.
Близо 75% от поляците подкрепят проучванията за шистов газ. Как си обяснявате това внушително множество?
- Основната причина за това е, че започнахме реални сондажи. Така имаме фактите пред очите си. Ние не просто говорим за нещо, което е от другата страна на океана, в САЩ и Канада, и което хората не могат да видят. Ние добиваме шистов газ дори в покрайнините на градовете, близо до кварталите, където те живеят. Вече има доста находища, които се експлоатират, в близко бъдеще те ще се увеличат значително. Всичко това позволява на хората да се уверят лично в последствията от добива на шистов газ, наблюдавайки сондажите едва ли не от собствените си жилища. Има и политически причини, които влияят на общественото мнение. Много поляци подхождат към темата емоционално. Те казват така "Ще имаме свой собствен газ, ще бъдем независими". Това без съмнение също е изиграло роля. Но най-важният фактор за приемането на шистовия газ в обществото е, че имаме местен опит.
Подкрепяте ли идеята за общоевропейско законодателство за проучване и добив на шистов газ?
- Подкрепяме появата на общо европейско законодателство в тази област, стига да не е насочено против нас. В много от европейските регулации се забелязват чисто политически мотиви, което ние не одобряваме. Вложили сме два пъти повече време и средства за проучвания в областта на шистовия газ от всички други страни в ЕС. Затова изпитваме леко притеснение, че страни с много по-малък опит може да се опитат да създадат регулации за Полша. Ние не сме против дискусии по тази тема. Просто сме малко скептични към желанието на други страни да взимат решения вместо нас.
Какво е бъдещето на шистовия газ в Полша и Европейския съюз?
- Находищата, които сме проучили в Полша до този момент, позволяват да се каже със сигурност, че има сериозни количества от този ресурс на наша територия. Още е твърде рано да се каже дали той ще бъде разработен в индустриален мащаб, има ли технологичната възможност за това и дали е икономически рентабилно. Ако обаче се стигне до масов добив, то това ще промени изцяло ситуацията в Полша, особено от икономическа гледна точка. Политиката не е толкова важна тук, икономиката е от значение. Става дума за огромни инвестиции, които са в състояние да задвижат цялата полска икономика. Всички страни, които са богати на въглеводороди, се радват на високи приходи, включително и от данъци и такси, което е добре за бюджета. Допълнителен плюс е, че тази индустрия може да увеличи заетостта - по наши оценки само в Полша са създадени 100 000 нови работни места. Така че ефектът върху полската икономика би бил много, много сериозен.
Колкото до Европа - не очаквам шистовият газ да промени ситуацията кой знае колко, защото страните, които имат потенциал да развиват този ресурс, по една или друга причина не са мотивирани да го правят. Франция залага на ядрената енергетика, Швеция - на възобновяемите източници. Отделни страни, най-вече в Централна и Източна Европа, ще разчитат на шистовия газ като свой местен източник. Западна Европа ще е по-сдържана. Но това е хубаво - нека видим как ще се развие този сектор във времето.
Извън Европейския съюз, смятам, че трябва да следим внимателно случващото се в Китай. Това е страната с най-големите прогнозни залежи на шистов газ в света. Ако те се потвърдят, това би могло да има много значителни глобални последствия предвид ролята на Китай в световната икономика.
Напиши коментар