Мащабно и обхватно количествено изследване на нагласите, практиките и очакванията на потенциални и реални публики в община Русе бе представено в сградата на местната администрация. Изследването на аудитории и тяхното културно потребление на общинско ниво се осъществява от Сдружение „Стенд Арт“ и се финансира от Национален фонд „Култура“, като партньори по проекта са Община Русе и Драматичният театър „Сава Огнянов“.
Целта на проекта е да запълни дефицита на емпирично знание в тази област и да предложи данни и доказателства, на които да стъпят бъдещи общински политики и инициативи в сферата на културата.
Проучването е направено сред 414 жители на община Русе на възраст над 16 години, като интервютата на терен се осъществяват от Агенция за маркетингови и социални проучвания „Алфа рисърч“.
Младите хора и учениците отдават силен приоритет на безплатните събития (55%),
събитията на открито (51%), в централните части (55%) и на кея (46%) – места, които до голяма степен формират и техните ежедневни траектории в рамките на града. Искат по-голямо насищане на културния живот с различни форми на изкуство. Основният възпиращ по-активното им въвличане в културния живот фактор е социалният, т.е. ако няма с кого да посетят съответното събитие, което ги вълнува. Най-предпочитаният канал, от който се информират за културни събития, са социалните мрежи.
Сред хората в пенсионна възраст се наблюдават най-висока незаинтересованост към културния живот в града
и съответно, най-слабо участие в него. Близо половината от незаинтересованите и непосещаващи културни събития са хора в пенсионна възраст. Информират се за културни събития най-вече от свои близки и познати. Възпиращи въвличането им в културния живот са цените на билетите за събития, които са с платен вход (56%), както и отдалечеността на събитията от дома им/липсата на удобен транспорт (43%).
Редовните публики са най-взискателната аудитория, с най-конкретни изисквания
към културния календар. Виждат необходимост от повече събития на открито (52%); в по-голяма степен спрямо останалите изискват повече събития на кея (49%) и по-добра координация на събитията в културния календар (45%). Делът на посетилите повече платени, отколкото безплатни събития, сред редовните публики е с 50% по-висок, отколкото сред онези, които спорадично посещават културни събития. Най-важни фактори за избор на културни прояви при тях са участието на популярни лица и представеното културно съдържание като стил/жанр. Едва на следващо място идва препоръката от приятел/близък. Структурата на редовните публики е доминирана от висшисти, от представители на две възрастови групи – 40-49 г. и 50-64 г. (общо представляват около 50% от редовните публики). Същевременно, обаче, младите хора на 18-29 години са по-силно представени във възрастовата структура на редовните публики, отколкото във възрастовата структура на общината като цяло.
Напиши коментар