За баба ми, вируса и изкуствения интелект

Какво време... човек не знае с кого пише вече!

- с човек ли, с вирус ли - с изкуствен интелкект ли...

Получавам съобщение от приятел. Пише ми дали може да ме добави към новия си онлайн магазин за продажба на дрехи. Аз казвам - НЕ. Малко по-късно получавам отговор: Това е ВИРУС! Не съм била аз. Но сега съм аз. Нямам никакъв магазин за дрехи. Луда работа!

Едно време беше лесно: Видиш баба. Знаеш - баба е. Донесеш й вода. Преметеш при кокошките. Купиш й хляб. Тя ти даде две яйца (и една благословия) Сега не знаеш кой стои насреща...

Едно време баба викаше (Ех, бабо...) Колко неща КАЗА (предсказа) Колко неща НЕ ВИДЯ (от казаното)

Но те се случиха!

Вероятно и другите ще се случат.

На своето време.

Та, баба казваше:

- Ще дойде време (близо е). Няма да има хора.

Километри ще вървиш - човек няма да срещнеш.

Па току видиш - един стои на оня баир отсреща.

А друг ще стои на другия баир, отсреща.

И, вместо да тръгнат един къмто друг - да се питат как са, що са, да си помогнат взаимно - дружинка да са си, те ще хукнат да бягат един от друг!

В противоположни посоки!

Защото не знаят КОЙ КОЙ Е!

И, това ЧОВЕК ли е отсреща - НЕЩО друго ли е...

И, ако е ЧОВЕК - добър ли е, лош ли е...

И от кои е. От коя раса - човешка ли, друга ли...

И, кому служи: на Бога ли, на Дявол ли.

И всеки ще се крие от другия.

Видиш ли ЧОВЕК - ще бягаш.

Щот не го знаеш ЧОВЕК ли е.

_______________________________________________________________________

Чудно, отде ги знаеше баба тия неща.

Ама ги знаеше. Ей го, че това време е близо.

Пише ти някой - ма ти не знаеш човек ли е, вирус ли е. Или "Интелект" (то пък един "интелект"…) Тъй, като гледам - май за всичко ще познае баба.

Едно време беше лесно:

- Видиш БАБА, знаеш, че е БАБА!

Пък и донесеш вода. Пък тя ти даде две яйца.

Така беше.

Ясно е, че това време няма да дойде вече.

А може и да дойде.

Но доста след ЖЪТВАТА, която предстои.

И доста време преди НОВАТА ЖЪТВА!

Когато човечеството узрее достатъчно и се размножи, както трябва - за да даде богат урожай.

------------------------------

За автора

Гълъбина Митева е странна птица. Не заради името си. Просто си е странна. Чешит някакъв. Но преди всичко е поетеса – има издадени седем книги, четири от които – на русенското издателство „Бряг“. А стиховете й са толкова хубави, че сякаш някой й ги спуска отгоре. Тя и самата така казва. Но дали е така… А вие, ако ги срещнете някъде – в книга или в нета, прочетете ги и сами ще са убедите защо феновете й са луднали по нея. Та Гълъбина е поетеса, но вместо да си пише стиховете, за които Господ я е целунал (така се казва и едната и книга – „Тази вечер Господ ме целуна“ – б.а.) понякога пише и такива глупостички във Фейсбук. Като това за изкуствения интелект.

На снимката:

Гълъбина със стадото овце, което пасеше цяло лято преди няколко години, за да си изкарва прехраната. Нали ви казахме, че е странна. Вместо да си пише поезията, така както само тя го може, тръгнала овце да пасе. А може би стиховете й именно затова са толкова хубави... Но за тях – друг път…