0
Индия - древната мъдрост, или как работи сто и деветото мънисто
Пътепис за едно 16-дневно не туристическо пътуване за страната, от която изгрява слънцето
В брилянтната си комедия "Колко е важно да бъдеш сериозен", Оскар Уайлд се заиграва с това - колко на сериозно се взимаме всички ние, хората на Запада. И до днес все още е така. В забързаното и претоварено ежедневие забравяме за себе си. ИНДИЯ, Асен и Кирил, както и целият егрегор на прекрасните съмишленици от групата, бяха моето огледало и обратна връзка в това странно магическо пътуване Осъзнаване, нови усещания на физическо и духовно ниво сякаш ме върнаха към детето в мен, гледащо всичко през радостта и спонтанността. И ръцете са широко отворени за прегръдка. Прегръдката, с която да обгърнем и себе си.
***
Когато пътувате из Индия — особено през свещени места и ашрами, виждате много хора, които носят безброй нанизи от мъниста на врата си. Виждате и много стари снимки на мършави или пълнички „йоги” с благи и лъчезарни лица, които носят нанизи. Тези нанизи от мъниста се наричат „джапа мала”. Използват се в Индия от стотици години, за да помагат на вярващите да останат съсредоточени по време на молитвена медитация. Всеки от тях държи наниза в едната ръка и пръстите отмерват мънистата последователно — по едно мънисто при всяко повтаряне на мантрата.
Когато средновековните кръстоносци тръгнали на изток за свещените войни, те видели с очите си
поклонници, които се молели с тази „джапа мала” в ръце,
възхитили се и пренесли идеята в Европа, като я нарекли молитвена броеница. Традиционната „джапа мала” има сто и осем мъниста. Всяка има специално допълнително мънисто — сто и деветото, което виси извън равновесния кръг от сто и осем зърна като обеца. Преди мислех, че сто и деветото мънисто е резерва, но после разбрах, че е наречено “бинду” В индуската метафизика „бинду” се счита за точката, в която започва сътворението и може да се възпроизведе единство. Една бенгалска поговорка гласи, че където и да отиде човек, за да избяга от проблемите си и да се опита да започне на чисто, той неизбежно влачи със себе си и своя ум. Добрата новина обаче е, че умът – това не съм аз, въпреки твърдението на Рене Декарт: „Мисля, значи съществувам”. (Винаги съм го подозирала и преподавала, но едва тук, в Индия усетих изцяло, че за здравия човек главното е да обуздае по един или друг начин изпълнения с материални желания ум). С огромна благодарност при 16-дневното си не туристическо пътуване , или т.н по модернoму „ритрийт” из Южна и Северна Индия, благодарение на Учителите Кирил Стоянов и Асен Миланов, аз разбрах всичко това, усетих го като своя втора същност. И двамата щедро и ненатрапчиво ми позволиха да уча, докато бях в мистичната земя. А там има какво да се научи, усети и осъзнае. Освен това, сега е моментът, в който бих искала да изясня, че
пиша за своите преживявания в Индия изцяло от лична гледна точка,
а не като изследовател теолог или като официален говорител на когото и да било. Няколко думи за Историята на Индия. Всички ние, ”западните хора”, обикновено говорим за цивилизацията и постиженията на Европа, а Индия свързваме с бедност, боклук и ходещи по улиците крави. За повечето средно интелигентни хора знанията се изчерпват малко или повече до тук, или пък включват най-много и река Ганг – свещената река. Не се бях замисляла, че
Слънцето обаче изгрява от Изток.
Всъщност доказателства за човешка дейност в Индия има отпреди 75 хил. години. Индската /Харапска/ цивилизация, която се разпространява до 1300 г. пр.н.е., е първата голяма цивилизация в Индия. Към края на II -ро хил. пр.н.е. Индия е завзета от номадски арийски племена. Арийците /благородници/ донасят със себе си нова религия – Ведическата /арийската/, която се смесва с религиозния свят на древното население. „Ведите” (пълно и абсолютно знание) са смятани за основните писмени паметници на индуизма. Тези книги разкриват най-важната тенденция на индийския поглед към всемира - склонността към философско осмисляне. А от култа към боговете, които във ведическата епоха олицетворяват природните сили, се стига и до „трибожието”: Брама – създателят; Вишну – вседържателят; и Шива – рушителят. Впечатляващото е, че до всеки бог задължително седи и женска енергия в лицето на съпругата, символизираща хармоничното обединение. До Брама е Сарасвати - богинята на мъдростта и знанието; Лакшми— богинята на изобилието, просперитета, богатството, успеха и щастието, е съпругата на Вишну; Парвати е жена на Шива и майка на Ганеша, техния син.
Други известни староиндийски „паметници” от същото време са „Упанишадите”, които са коментари към „Ведите”. В „Упанишадите” именно намираме и основанието за съществуването на Кармата, както и за Прераждането на душите. Според ученията на браманството, единствено реално съществува световният дух – Брама. Светът е само илюзия /Мая/, затова и човешкото страдание е без значение. След смъртта си човек се ражда отново /преселение на душите/, а в какъв образ, зависи само от него, от неговите дела и поведение, от това дали е спазвал светите закони. Кармата /или първопричината/, преследва Душата във всичките й прераждания и я принуждава да изплаща греховете, извършени от някой от предишните й „притежатели”. Разбира се, учението за прераждането на душите не е чуждо и на европейците. Знае се, че Питагор и Платон също са били негови привърженици
В древно индийската теософия учението за Кармата е стройна система.
И докато християнството вярва, че праведните хора отиват в Рая
за вечно блаженство, то вярващите от Индия съвсем не мислят така. Според тях праведните остават в Рая, само докато се изчерпят „заслугите” им и след това се прераждат за нов живот и нови мъки. Всъщност, освобождаването от прераждане е смятано за най-висша награда, която се получава много рядко. В края на индийският епос „Рамаяна” /един от двата велики шедьовъра на Индийският епос, заедно с „Махабхарата”/ се разбира, че божественият Рама не освобождава от прераждане дори собствения си баща/.
И така докато замислях темата за Индия, инспирирана от моите преживявания по време на поклоническото ми пътуване из Северна и Южна Индия, изведнъж си дадох сметка колко навременна и актуална е тя точно сега, когато технологиите се развиват шеметно и
когато живеем под диктата на безпрецедентната доминанта на интернет.
Програмата на двуседмичното пътуване до страната на Аватарите, която допуска всеки, който е готов, да се промени и да открие силните си страни, започна с полет от София, през Доха -/столицата на Катар, разположена на брега на Персийския залив/ за Делхи. Необичайното ме посрещна в момента, в който влязохме в Делхи. От огромна стена, водеща към изхода, благославят новодошлите с „добре дошъл“ нарочни мудри – ”духовен жест“ и активен „печат на автентичност”. И така:
„Здравей Делхи!”
Посещение на храма на Лотоса, построен като храм на бахайската вяра през 1986 г. Проектът на бахайския молитвен дом е вдъхновен от лотоса - изключително красиво цвете, символ на чистотата, което е неразривно свързано с богослужението в Индия.
От Делхи летим на юг до град Бангалор. В сърцето на гр. Бангалор в южна Индия се намира величественият храм, посветен на Аватар Шива и Ганеша, построен през 1995. Известен е със своята
20-метрова статуя на Шива в медитативна поза.
Храмът се смята за един от най-мощните храмове на Шива в света, храм, в който се вярва, че мечтите се сбъдват.
Там имаме специална церемония, повтаряйки многократно „Ом Намаха Шивая” за духовно извисяване. Този храм привлича поклонници и туристи със своята атмосфера и ритуали като “Абхишека” (окъпване на идола) и “Мантра джапа” (повтаряне на мантри).
На челото на Шива често се изобразяват три хоризонтални линии (трипундра), направени от свещена пепел (вибхути). Те символизират:
1. “Разрушаването на невежеството”(тамас).
2. “Пречистването на егото и желанията” (раджас).
3. “Просветлението и чистотата (саттва).
Тези линии напомнят за преходността на материалния свят и необходимостта от духовно осъзнаване. Посещението в този храм е не само поклонение, но и дълбоко духовно преживяване.
Духовното пътуване продължава към гр. Путапарти
(града на световния учител Сатя Сай Баба). Отсядаме в най-големия ашрам в света за около 5-6 дни.
Ашрама в Путапарти е голям комплекс в града, създаден от учителя Сатя Сай Баба. /1926-2011/. Той е един от най-признатите духовни учители на Индия. Путапарти е и родното му място. Преди 50 години самият Сей Баба полага първия камък и построява „Прашанти Нилаям” /Обител на върховния мир/.
В изключително красивият храм на последния жив аватар два пъти на ден се провеждат масови молитви, които самият Сей Баба води преди смъртта си, благославяйки вярващите. През останалата част от деня жителите на ашрама пеят бхаджани, медитират и се хранят. Градът е посещаван от милиони хора от цял свят, независимо от тяхната религия и националност. Сатя Сай Баба „излиза” да поздрави всички за минута и въпреки че не е вече на физическо ниво, се усеща силно неговото присъствие. А моето преживяване бе много силно.
В столовата на ашрама, както и в храма, се влиза бос. Храната се освещава с обща молитва, като се благодари (пеят се мантри).
В следващите дни от пребиваването си в ашрама посещаваме
„Храмът на всички религии”, който символизира единството на човечеството
и хармонията между различните вери. Архитектурата му включва елементи от индуизма , християнството, исляма, будизма и други духовни традиции. След това – „Музеят на Аватарите” (висши души, прераждали се във физическо тяло, а някои дори имат по-различен външен вид от човешкия). Посетихме и храмът на Хануман - маймунският командир. Хануман в индуистката митология е единствената изцяло животинска фигура, която днес е почитана като бог. Неговите подвизи са разказани в епосите „Рамаяна” и „Махабхарата”. Красивият храм е въплъщение на безкористната любов и преданост на Хануман към бог Рама /аватар, въплъщение на бог Вишну/. Почитането на Хануман помага за изчистване на кармата, тъй като той премахва вътрешните слабости, като егото, страха и съмненията. Посоката към Създателя е една, но пътищата са различни. Всеки има право да избере своя път.
Изключително впечатляващи бяха: Огромната болница, която посетихме, където
всички прегледи са безплатни, независимо дали е местен пациентът или чужденец;
Специалното дърво на желанията (Калпатару); Дърво на медитацията (лично засадено от учителя Сай Баба) и др.
Духовното пътешествие продължава, като се връщаме обратно в град Бангалор, откъдето летим за Делхи, а от там за хималайския град Дехрадун. От този град се придвижваме до града на Йогите – Ришикеш и порта към Хималаите. Разположен е на брега свещената река Ганг. Впрочем „Хришикеша” е име на бог Вишну, означаващо „Господар на сетивата“. Според легендата Вишну се появява пред Райбхя риши, в резултат на неговите аскетични практики, като бог Хришикеш. Днешното произношение на името на града е свързано със санскритската дума „риши”, означаваща „мъдрец“.
Ришикеш е градът на мъдреците.
Този духовен център привлича поклонници, търсачи на вътрешен мир от цял свят, има и фестивал на йогата. Легендарните мостове „Лакшман Джхула” и „Рам Джхула” свързват двата бряга на река Ганг, носейки спомени за епичните истории от „Рамаяна”. Според преданието именно тук Кеват – смиреният лодкар, помага на бог Рама и семейството му да прекосят реката, като Кеват измива нозете им, преди да ги качи в лодката, осъзнавайки тяхната божествена същност. Тази история, споделя Асен Миланов, тя го вдъхновява да търси в дълбочина какво е родова и лична карма и може ли да се изчисти.
Оставаме в града за 4-5 дни, като програмата е много разнообразна. Посещаваме една специална пещера, където е живял учителя на Аватар Рама-Вашишта, правим достъпен поход в Хималаите и се къпем във водопад, разположен на приток на река Ганг. Предвидено беше и къпане в самата река Ганг. Там тя е чиста и на физическо ниво. Предизвикателство бяха и бързеите за рафтинга, който осъществихме по Ганг.
Впрочем в средата на 60-те години Бийтълсите посещават един от ашрамите .
В Ришикеш Джон Ленън дори записва песен, озаглавена”The Happy Rishikesh Song”.
Легендарните музиканти композират към 48 песни по време на престоя си в Ришикеш, много от които се появяват в „Белия албум”. Вечерната пуджа – почитане на свещената река Ганг, беше изключително впечатляващо преживяване.
Връщаме се в Делхи, където продължаваме посещенията на забележителности.
Осмото чудо на света - уникалния хиндуистки храмов комплекс за ведическо изкуство "Акшардам",
е вписан в Книгата на рекордите на Гинес като най-големият хиндуистки храм в света. Откриването е през 2005 г., като изграждането му продължава 5 години. Той е украсен с 234 колони, 9 купола, и повече от 20 хиляди фигури. Единственото нещо, което ме натъжи беше, че снимането в целия комплекс е строго забранено. Всъщност това е нормално за повечето популярни хинду храмове,
Големият храм на богинята Лакшми е първият по-голям храм, построен в Делхи. Посветен е на Нараян - едно от превъплъщенията на Вишну, пазителят на Вселената, и Лакшми - богиня на богатството, светлината, мъдростта и щастието, както и на късмета, красотата и плодовитостта.
Посещаваме и мемориалния комплекс на Махатма Ганди.
Един ден пътуваме и до град Агра, където посещаваме Тадж Махал и Агра Форт. Тадж Махал е храм-мавзолей, който се намира в Агра, Индия, на брега на река Ямуна. Той е построен приблизително между 1630-1652 г. по поръчка от моголския владетел императора Шах Джахан („Повелителят на света“), в памет на неговата съпруга Мумтаз Махал, която почива по време на раждане. Съкрушеният от мъка император обявява двугодишен траур в страната и скоро решава да построи в тогавашната столица Агра, на мястото на гроба на Мумтаз, мавзолей, който да символизира приказната красота на любимата му съпруга. По-късно там е погребан и самият Шах Джахан.
Вътре в мавзолея са разположени две гробници – на шаха и неговата съпруга. Интериорът на гробницата Тадж Махал далеч надхвърля обичайната за епохата декорация. Инкрустациите са от флорентинска мозайка, а лапидарна инкрустация от скъпоценни и полускъпоценни камъни. Разноските по строителството на екстравагантния мавзолей са тежко бреме за държавата и водят до сериозна финансова криза. Когато през 1658 г. се разнася вест за сериозно заболяване на Шах Джахан, четирима от синовете му незабавно си оспорват трона. Победителят -Аурангзеб намира баща си оздравял, но узурпира властта и последните 8 години от живота си Шах Джахан прекарва затворен в Червената крепост, съзерцавайки Тадж Махал. Аурангзеб погребва баща си в мавзолея.
Тадж Махал е смятан за най-бляскавият паметник на моголската архитектура,
съчетаващ ислямски, индийски и персийски елементи. През 1983г. е включен в световното наследство на ЮНЕСКО.
АГРА ФОРД или Червената крепост е историческа крепост, считана за една от светините на Индия. Цялата сграда е построена от червен камък, от където явно идва и името й. Моголският император Хумаюн е коронован в нея. През 1565 г. е реновирана от император Акбар Велики, а днешната й структура е завършена през 1573 г. Крепостта служи като основна резиденция на владетелите от Моголската династия до 1638 г., когато столицата е преместена от Агра в Делхи. Крепостта е била използвана като затвор, където са били задържани много индийски свободници, включително Махатма Ганди. В крепостта има много красиви градини.
Вратата на Индия е военен паметник. Представлява 42-метрова врата от камък, и се намира в Ню Делхи. Този впечатляващ паметник е конструиран от сър Едвин Литунес. Построен е в памет на 70 000 войници от индийската армия през Първата световна война в периода 1914 - 1921 г.
Благодарна съм на шанса да попадна и преживея всичко това в Индия
БЛАГОДАРЯ ТИ, ИНДИЯ,че ме допусна!
10.04 2025г.
Напиши коментар