0
Ивана Манева е от Хисаря. В града на люляците Ловеч я води личната й кауза: събирането и реставрирането на нородни носии от цяла България. В навечерието на празника на града кметът Страцимир Петков откри изложба в ловешката галерия “Теофан Сокеров”,
в която са изложени 30 от общо 100 носии, които Ивана Манева е
събрала и реставрирала със собствени средства. Изложбата е на
разположение на жители и гости на града до 01.06.
Как е започнала тази инициатива? Трудно ли се реставрира 100-годишна
носия? Тези и още много интересни неща сподели Ивана Манева специално за "Новините Ловеч".
- Госпожо Манева, откъде идва интересът Ви към българските носии?
Всичко започна от една синя рокля, която ми беше дадена в окаяно
състояние от една приятелка. Когато взех роклята, ми стана мъчно да
гледам такава ценност в толкова лошо състояние, затова реших да се опитам да я пооправя. Накрая резултатът беше невероятен,
дотолкова, че дори приятелката, която ми я даде, не успя да познае, че това
е същата дреха. Беше трудно да съхраня автентичността, но не
невъзможно. Всичко направих ръчно.
- От кои краища на България са носиите, които събирате и
реставрирате?
Буквално имам дрехи от цяла България. Възрастни хора, които искат да
опазят носиите, получили в наследство, се свързват с мен и ми ги
подаряват, за да им вдъхна нов живот. Последно с мен се свърза една баба
от Русенско, която ми даде прекрасни експонати, защото се опасяваше, че
след смъртта й нейните близки няма да се постараят да съхранят носиите,
които тя е пазила грижливо и които й напомнят за едни вече далечни
времена. Заради подобни истории, тази ми страст се превърна в лична
кауза за мен.
- Научавате ли интересни истории около носиите - семейни предания,
любопитни преживявания?
Да, всяка дреха си идва с историята на рода, белязана е от щастието и
тъгата, които са преживели хората, които са я носили. Дрехата е тази вещ,
която е с нас на всякакви поводи. И макар че носиите са се слагали
предимно на празнични дни, няма как да не пазят белезите на
ежедневието, на това, което е терзаело прадедите ни. Една от историите,
които ме докосна, е за семейство, което е било много заможно, но остава
бездетно. Това е голям бич за едно патриархално семейство, защото няма
кой да продължи рода, няма кой да опази светините на семейството.
Носиите, които са останали като наследство от тези хора, вече са
реставрирани и пазят част от техния дух.
- Какъв е процесът на реставрация? Какви стъпки следвате? Какви са
особеностите?
Когато взема една дреха, първо трябва да отстраня тази част, която е
повредена от времето. Изрязва се много внимателно. След това търся
подобен плат, материя, цвят, за да се запази автентичността на дрехата.
Най-често пришивам на ръка и винаги се замислям как нашите прабаби са
се справяли с това сложно и фино ръкоделие на газена лампа, след цял ден
усилен труд на нивата и вкъщи. Трудно е да се набавят материали, защото
са много скъпи. Всичко си купувам сама, не получавам странични
средства от организации или нещо подобно. Едни автентични чорапи
могат да достигнат цена от 100-150 лв. Тъжното е, че в повечето случаи
семействата, които разпродават тези носии и атрибутите към тях, не си
дават сметка колко ценни са, не само заради паричната стойност. После
прекупвачите ги продават за доста по-високи суми. Така се разпродават
семейни истории, които остават в миналото и биват забравени.
- Има ли символика, която е вплетена в украшенията на носиите?
Разбира се, че има. В нашия фолклор всичко е ритуал. Украшенията по
обредния хляб, шевиците по роклите и престилките на жените, по
елеците на мъжете. Вплетени са пожелания за здраве, за плодородие, за
берекет. Всяко ръкоделие се е правело с умисъл и то с добра умисъл.
- Освен че рестраврирате носии, Вие правите и изложби. Каква е
Вашата цел? Какво послание искате да оставите?
Имам деца и внуци в чужбина, в САЩ. На всеки традиционен
български празник те си обличат носиите и предизвикват фурор в града, в
които живеят. Чужденците онемяват пред нашите танци и носии. Аз съм
щастлива, че децата ми, макар и навън, успяват да запазят корените си.
Това е и моята цел. Да опазя, доколкото мога, да покажа, за да се вижда и
от нашите млади, да усетят тази магия, която усещам аз, когато съм в
съприкосновение с дрехите, които съхранявам. Давам костюми от своята
колекция на различни фолклорни фестивали, за да бъдат облечени от
младите танцьори, за да им се вдъхне втори живот. Носиите ни са част от
материалното фолклорно наследство, което бавно се губи, разпилява. Ето
защо е важно да бъде показвано на обществото, да се вижда тази красота,
която предците ни са създавали с ръцете и сърцата си.
Автор: Надя ХРИСТОВА
Напиши коментар