0
Изложба под наслов „Ахимса: ненасилието“ гостува в Русенската художествена галерия. Тя бе открита късно вчера вечерта и ще може да бъде разгледана до 18 февруари. Организатори на събитието са Художествената галерия в града и Индологическа фондация „Изток-Запад“, с подкрепата на Посолството на Индия у нас.
Ахимса е една от индийските „ями“ или препоръките, които засягат отношенията на човек със заобикалящия го свят и със самия себе си. Превежда се като невраждебност в мисъл, думи и действия. Висшата форма на ахимса е разбирането, че всичко във Вселената е свързано. Това поражда чувство на загриженост към всяко нещо в природата, към всеки човек в света и всяка клетка в собственото ни тяло.
Поздравления за провеждането на дългоочакваното културно събитие бяха отправени от името на областния управител Данаил Ковачев. „Въздействието на творбите ни предпазва от това да станем равнодушни към насилието, а емоциите на творците ни правят нетърпими към проявите на жестокост. Благодарен съм, че подобна изложба се реализира в нашия град, защото не трябва да се оставяме да бъдем приспани от ежедневните си проблеми, а напротив трябва да сме постоянно ангажирани със случващото се в обществото“, се казва в написаното от Ковачев. Той допълва още, че изкуството е един от най-ефективните начини за въздействие върху човешката психика и емоции и съответно за възпитание към разбиране на другия, както и че е необходимо с общи усилия да отстояваме творчеството и фантазията, а не принудата и манипулацията.
Сред гостите на събитието бяха още извънредният и пълномощен посланик на Индия в Република България и Република Северна Македония Н. Пр. Санджай Рана, заместник-кметът на Община Русе Димитър Недев, както и Албена Безовска от Индологическа фондация „Изток-Запад“.
„Много съм радостен да бъда в Русе, защото този град има специално място в моето сърце. Известният индийски поет и философ Рабиндранат Тагор е бил в Русе през 1926 г. и той много е харесал този град. Днес сме тук по един специален случай“, каза в обръщението си Н. Пр. Санджай Рана. Той отбеляза още, че ненасилието и истината са думи, които вървят заедно. „Ненасилието има две части – да не нараняваме другия по никакъв начин – това е лесната част, по-трудната е да не отговаряме на насилието с насилие и това трябва да се учи, особено когато конфликтите нарастват всеки ден“, допълни дипломатът, който даде пример от историята на Индия и по-конкретно с една от многото постъпки на Махатма Ганди, когато той спира кампания за масово гражданско неподчинение в рамките на освободителното движение, заради опасения, че движението е напът да поеме завой към насилие. „Ненасилието никога не е лесно, но това е единственото нещо, което може да спре цикъла на конфликтите и насилието“, категоричен бе посланикът.
От своя страна заместник-кметът Недев определи изложбата като поучителна и пожела да говорим все по-малко за насилието и все повече за ненасилието. „Този уникален проект, вдъхновен от идеите на водача на индийското движение за независимост, поражда много размисли. Светът днес е предизвикан да се противопостави на всякакви форми на насилие и изкуството е едно от средствата, с които да го направи“, допълни Недев. Безовска пък изрази увереност, че и в Русе темата за ненасилието ще спечели съмишленици сред различните поколения.
Още в първите часове събитието бе посветено от десетки граждани, а изложбата бе открита от директора на Русенската художествена галерия Елена Великова.
Изложбата представлява етап на естествено развитие и надграждане на предшестващата уникална изложба „Махатма Ганди: Сила на истината” /2019 г./, посветена на 150-годишнината от рождението на великата личност и световен лидер Махатма Ганди. На изложбата беше валидирана и пощенска марка с облика на Ганди, създадена от участващия в нея проф. Стоян Дечев. Настоящата изложба е осъществена с изключителната подкрепа от скулптора проф. Емил Попов, художника проф. Станислав Памукчиев и индолога Йорданка Боянова. Тематичният фокус на експозицията е върху основополагащите житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди. Неотделима част от изложбата са нейните програмни винили и филми, които документално създават контекста на изложбата. Те включват образ и послания на Махатма Ганди, колаж от портрети на лидери – последователи, съратници, съмишленици на Ганди за ненасилието и винил с техни мисли, а също – със стихове по темата от Борис Христов и Константин Павлов.
Напиши коментар