Жената зад щанда: Средната работна заплата не я виждам в магазина!

Статистиката казва, че за 20 години доходите ни са нараснали 10 пъти. През 2004 година с минимална заплата е можело да си купим близо 20 килограма свинско месо. Днес, също с минимална заплата, може да се напазаруват над 57 килограма свинско, показва проучването на Асоциация „Активни потребители”. Какъв е  резултатът обаче, увеличила ли се е покупателната ни способност и с повечето пари позволяваме ли си повече и по-скъпи продукти, как изглежда животът на русенци през очите на един продавач-консултант?

Запознайте се с Весела Кирилова. Решихме да ви представим един редови работещ човек, за да чуем и неговата гледна точка за икономическото състояние на българите.

От близо осем години Весела работи във фирмен магазин за месо на Американското пазарче. И по клиентите си може да прецени качеството на живота. Разказва ми, че преди много години е работила в месокомбинат. После дошла кризата, голямата инфлация и големите съкращения, нямало работа. Била принудена да стане шивачка.

След това заминала на гурбет в Чехия, там работила в индустриална фабрика за автомобилни части. Но нещо все я теглело към месото. И когато се прибрала в България, веднага си намерила работа като продавач-консултант.

„Навремето  работех в месарска фабрика, харесва ми да пипам месо, това е моето ”, разказва Весела. Заедно разсъждаваме за цените на храната и за цената на живота ни. „В началото, когато дойдох тук / в магазина на „Боримес” – б.а./, си спомням, че средно цената на килограм месо беше осем лева, сега е пак средно около 10 лева. Но това, че заплатата расте, не означава, че хората си купуват повече. Количеството изядено месо е едно и също. Разходите, освен за храна, скочиха безумно – ток, вода, всичко се увеличи, а заплатите не догонват това увеличение на цените.”, разсъждава Весела. И дава пример с другите държави, където храната е доста по-достъпна спрямо заплатите на хората там.

„Всички, които са ходили в чужбина, правят сравнение. И знаят за каква разлика става въпрос, техните цени и нашите цени, тяхното качество и нашето качество, техните заплати и нашите. Макар че и при нас растат заплатите, но не с такива темпове, които да ни дават сигурност и стабилност”, е мнението на Весела Кирилова. Питам я дали е вярно това, че фирмените магазини на производителите са предпочитани от по-състоятелни клиенти, а хората с по-скромни доходи чакат промоциите на големите вериги. Весела обаче казва, че има всякакви клиенти, просто някои намаляват количеството, което купуват.

Смята, че клиентите предпочитат магазините като този, в който тя работи, заради качеството на продукцията, независимо от социалния си статус. И прави извод, че в динамичното ежедневие русенци все по-рядко готвят у дома. По нейни наблюдения и от разговори с клиенти  прави заключение, че повечето предпочитат или магазините за готова храна, или нещо бързо за вечеря от месарницата, което става за минути.

„Ежедневието стана много натоварено, нямат време и основно петък и събота готвят домакинствата. Много се е увеличило търсенето на готова храна, това пести време. Най-много се засилва потреблението на месо, когато се задават празници. Когато се събират семействата и всички са заедно около масата. През останалото време хората си купуват малко сирене, малко кашкавал, яйца, нещо за аламинути.”, показват наблюденията на продавач-консултанта. 

Нейният опит показва и друго, че не се обръща достатъчно внимание от страна на държавата на българските производители на храни. „Не се помага на животновъдите, на производителите на зеленчуци. Преди имаше много ферми, имаше много полета и зеленчукови градини. Имаше толкова много продукция, че ние като ученици сме ходили на бригади и в консервни комбинати, и по полето да я берем.

Отчитам го като плюс, защото освен, че помагахме на производителите, се научавахме на труд, на дисциплина, което в момента липсва при младите хора. Но качеството на храната тотално се развали.”, казва още Весела. Затова смята, че трябва да се подпомагат адекватно родните производители, за да си позволят клиентите по-качествени български храни. 

„Навлезе стока с много химия, много изкуствени подобрители, а тук идват хора, които се надяват да ядат нещо качествено, отгледано тук на нашата земя, с наши фуражи, защото почти се загуби вкусът на българската домашна храна ”, разсъждава Весела. Жената казва и друго, хората не пазаруват много, защото няма смисъл да се запасяват, да слагат във фризери, защото знаят, че го има. Всеки ден се зарежда прясна стока и клинетите знаят, че няма нужда да вземат по-големи количества. „Аз освен продавач, съм и клиент, мога да кажа и от моя гледна точка, че покупателната способност на българина не се е повишила.

От другата страна, на щанда аз не виждам една средна заплата, а хора, които по-скоро са с минимални доходи, което не ги стимулира да купуват. И гледам, когато беше бойкота на веригите,  хората в Европа как реагираха, а ние тук не го направихме, както трябва.  Не сме свикнали да си отстояваме правата.”, казва още жената зад щанда. Заговаряме се и за биохраните, за веганството и стремежа ни за по-добро качество на живот. Весела е на мнение, че малко се изкривяват нещата, защото здравословното хранене, според нея се корени в качеството на храната.

„Хората си мислят, че като ядат предимно сирене и кашкавал, са по-здрави от тези, които ядадт месо. Въпросът е в баланса и в количеството и качеството на продуктите”, казва Весела. И разкрива, че в нейното семейство всеки ден се яде домашно приготвена храна и то с месо. „Аз мисля, че след като цял ден сме на крак, хапваме нещо сухо, набързо, трябва вечерта да има супичка, яхнийка. Препочитам да си готвя и предпочитам повече българската храна. Това също влияе на организма, ако искаме да сме здрави, трябва да се храним балансирано”, категорична е жената. А любимата й семейна рецепта е класика в жанра - кебап с много лук.

Това са само размисли на жената зад щанда. Може да не кореспондират с личното ви усещане за ежедневието, с част от казанатото може да сте съгласни, с друга-не съвсем, но все пак е една различна гледна точка, която може да ни даде повод за размисъл.  

0 Коментара

Коментирай

Напиши коментар

Затвори Изпрати