0
Николай Ненов е роден в гр. Русе на 31.12.1966 г. Завършва специалността Български език и литература и история във Великотърновския университет “Св.св.Кирил и Методий” (1992). През 1999 г. защитава докторантура към Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей на БАН. От 1996 г. работи в Историческия музей - Русе, а от 2001 г.е негов директор. През 2001г. вече е научен сътрудник. През 2007 г. става доцент, през 2016 г. – професор, а в момента готви защитата си за доктор на историческите науки. Написал е повече от 12 книги (не може да каже точният им брой), има издадени 180 публикации, съставител и редактор е на над 60 фолклористични, краеведски и академични сборници. Той е единственият професор по музеология в България. Научните му интереси са в областта на културното наследство и музеологията, проблемите на градската етнология и културния туризъм. Експерт по нематериално културно наследство. Преподавател е в Русенския университет. Член е на националния съвет за нематериално културно наследство към МК. Представител на България е за европейските културни маршрути „Пътят на римските императори и дунавския път на виното“ и „Дунавски път на Желязната епоха“.
През миналата година проф. д-р Николай Ненов бе избран за председател на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Кандидатурата му е издигната в личното му качество като учен.
***
Кой е проф. д-р Николай Ненов?
Проф. д-р Николай Ненов е познато име не само в Русе, но може би малко хора знаят, че неговата впечатляваща научна кариера води началото си от… Спортното училище, където е сред надеждите на родния бокс. Още там обаче, най-силните му предмети са литературата и историята, затова след завършването му рязко сменя амплоато. И кумирите. Безспорният авторитет от Спортното – треньорът му по бокс Илия Сяров, е принуден да отстъпи пред новия кумир за Николай – легендарния Анчо Калоянов - български историк и фолклорист, писател, любимец на поколения студенти от Великотърновския университет.
Разбира се, преди да се посвети на науката, доскорошната надежда на родния бокс, трябва да мине през родната казарма, ще опита, макар и за кратко, и как си вади хляба българският труженик през социализма.
„ През лятото преди казармата работих в компресорното отделение на завод „Гаврил Генов“ (днес Оргахим“ – б.а), а след като се уволних, за кратко настройвах едни машини в ПП „Успех“. После влязох в университета, а като го завърших, едно лято брах гъби в едно подземие на завод „Георги Димитров“, там където сега е магазин „Мосю Бриколаж“. Баща ми и негови приятели имаха фирма за отглеждане на гъби. След това изпитвах едни бойлери - най-смешното беше, че при мен работеше един човек, който беше инженер и вече имаше титла доктор, а аз вече бях кандидат“ , през смях описва началните години на трудовия си път днешният професор по фолклористика и председател на 47-та сесия на ЮНЕСКО.
***
Разговаряме с Николай Ненов по телефона. Директорът на русенския музей току що е кацнал на летище София от Париж. Разговорът ни е планиран още от миналото лято, когато стана ясно, че България и респективно София, е определена за домакин на 47-та сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, а директорът на Русенския исторически музей проф. д-р Николай Ненов е избран за неин председател. Поводът за интервюто бе повече от приятен, за да го пропуснем, още повече, че Ненов е наш съгражданин. Отлагахме го във времето, за да се понасъбере материал, както се казва, без да подозираме какво ще се случи седем месеца по-късно. На езика на журналистиката това се нарича неотложен информационен повод, затова разговорът вече не търпи отлагане. А информационният повод за съжаление вече не е от приятните. Току що е станало ясно, че България отказва провеждането на форума в София и той ще се състои в седалището на организацията - Париж. Със събеседника ми се познаваме отдавна и обикновено сме на „Ники“, но поради сериозността на повода за разговора, предпочитам да не скъсявам дистанцията.
***
- Проф. Ненов, Вие току що пристигате от Париж. За какво бяхте там?
В Париж бях за заседание на Бюрото на Комитета за световно наследство, на което се разгледа въпросът с мястото за провеждане на предстоящата 47-а сесия на ЮНЕСКО. Както стана ясно буквално преди дни, София ще трябва да бъде сменена с друга страна, а правомощие за това имат само членовете на Бюрото на комитета. Бюрото се състои от петима души – представители на страните-членки, един докладчик и председателя на сесията, в случая моя милост. Според правилника, държавата домакин и председателят се избират от сесията на ЮНЕСКО, а в правомощията на Бюрото е да промени, ако се наложи, мястото и датата на провеждане. В случая, за съжаление, имаме точно този казус. На последната сесия в Делхи през 2024 година България бе определена за домакин и това не може да бъде променяно – нашата страна ще домакинства 47-та сесия, където и да се проведе тя. Вече е решено това да стане в Париж от 6 до 16 юли 2025 година.
- Защо се наложи тази промяна?
Не мога да кажа, това е решение, което е взето от българските власти.
- Официално оповестената причина е, че страната ни няма да успее да се подготви за сесията в оставащото до месец юли време. Но аз искам да Ви попитам за Вашето лично впечатление – веднага ли започна подготовката, след обявяването на българското домакинство, или имаше забавяне?
Нямам впечатления, защото аз не участвам в подготовката на място. Задачите ми като председател са други - предимно контакти с директора на Комитета за световно наследство Лазар Елунду‐Асомо и неговия екип. През януари беше първата ни среща по Zoom. На нея разглеждахме кандидатури на държавите, които са написали проекти и искат финансиране от Юнеско. Моето председателство всъщност трае цяла година и това е част от ангажиментите ми.
- Пак ще ви върна на въпроса защо се провали домакинството на България в София. Аз разбирам, че на Вас като държавен служител и директор на Русенския исторически музей, Ви е трудно да коментирате ангажиментите на този или онзи министър и за това кой не си е свършил работата, но все пак не може да нямате мнение защо се получи така?
Преди всичко, аз не съм държавен служител, русенският музей е на общинско подчинение и мен ме назначава кметът на общината. Второ, аз не познавам тази работа и не съм запознат с това, което е правено досега по подготовката на сесията. И аз като вас чета това, което сега излезе във Facebook.
- Като председател и близо до „кухнята“, нямахте ли все пак някакви съмнения от един момент нататък, че нещо може да се обърка и да не успеем да се подготвим като домакини на сесията?
Не съм имал никакви съмнения. През януари, когато в публичната среда започна да се говори, че България ще се откаже от провеждане на сесията в София, много хора се свързаха с мен, за да ме питат какво става. Аз тогава им цитирах писмото на директора на Комитета за световно наследство Лазар Елунду‐Асомо. То бе адресирано до мен като председател и в него той благодари на моите колеги, на министерствата на културата и на външните работи за добрата и усилна работа по подготовката на сесията. Разбира се, че се изненадах, когато се заговори, че ще се откажем от провеждането на сесията в България. Нямам представа какво се е случило. До един момент през януари всичко вървеше добре, доказателство за това е именно това писмо на Лазар Елунду‐Асомо, тоест дотогава всичко е било наред…
- Как, според Вас, този отказ би се отразил на България, освен в чисто прагматичен план - че тези 4 000 души няма да бъдат обслужени от българския бизнес – спане, храна, посещения на културни събития и обекти?
Можем само предполагаме. Да кажем, че всичко с тази сесия е една добре смазана машина и това, което ще се обсъжда на нея, както и решенията, които ще се гласуват, ще бъде предварително подготвено и прецизирано. В този смисъл няма пряка връзка с това къде се случва сесията. Разбира се, че щеше да бъде по-хубаво, ако ние можехме да се покажем пред света, да видят културното ни наследство. Но като не може, здраве да е, ще покажем, каквото можем, в Париж. Ще се наемат зали, ще покажем нашите изложби. Всичко това, доколкото разбрах, е част от нашите задължения като страна домакин на сесията. От публикувания отчет става ясно, че е в ход подготовката и на двата форума, които съпътстват това събитие - Форума на мениджърите на обекти за световно наследство и Форума на младите професионалисти в областта на културното наследство. Определени са хората, които от наша страна ще представят Русенския исторически музей и Ивановските скални църкви. Още се обсъжда другият форум – срещата на младежите, как точно ще се случи – може би в България, може би в Париж, не знам.
- Тоест, някои от мероприятията все пак могат да се проведат в България, така ли?
Ами така чувам, че може да стане, но е въпрос на последваща организация. Защото, както знаем, някои неща са вече организирани: например за изработването на Карта на световното наследство и специалното издание на Списанието за световно наследство,
- Бихме ли могли да превърнем дефекта в ефект, както се казва?
Може и така да се получи, кой знае... Самият факт, че Сесията ще се проведе в Париж, но ще се домакинства от България, че председателят също е от България, е немалък престиж. В сърцето на Франция, Париж, ще се говори за България - това също не е малко. Повтарям, не е същото, като да беше у нас, но знае ли човек кое е по-добро.
- Как се спряха на Вас за този престижен пост. Казано бе, че за председател Ви е предложил служебният министър на културата Найден Тодоров, което за мен не е учудващо. Той дълго време беше в Русе директор на операта, познава добре културните дейци в града още от тогава, Вас също. Но беше ли кандидатурата Ви подкрепена и от други дейци на ЮНЕСКО?
Не знам кой точно ме е предложил, но когато българската делегация беше в Делхи, господин Найден Тодоров се свърза с мен да ме пита дали бих се съгласил, аз помислих, говорих с колеги и потвърдих. Освен това буквално вчера разбрах, че когато са ме предложили на сесията в Делхи, дипломат от Аржентина е станал и е казал, че ме познава, ударил ми е едно рамо, така да се каже (смее се.) Но все пак решението кой да бъде председател е на държавата домакин.
Напиши коментар