Когато стадото и вълците престанат да се „обичат”

Стоица Аргилашки

Остава 1 ден до Рождество!

Тъмната част на денонощието започна да „окъсява” след 22 декември, когато беше най-дългата зимна нощ. Има много символика в народния календар. С появяването на Витлеемската звезда на хоризонта и раждането на младенеца Иисус, светлината започва бавно и настъпателно да завзема своята част от мирозданието. Милиметър по милиметър, с последователност и търпение така и ние трябва да преминем през студения сезон, който (пак по календара) ще продължи до края на март. До края на март ще вървят и преговорите за пенсионната реформа във вътрешно-парламентарната коалиция, която стои в основата на кабинета "Борисов2".

Но нека още малко да останем в астрономическата тангента на зимния политически хороскоп.Както е известно, през зимата лъчите на слънцето падат под много малък ъгъл спрямо земната повърхност и така снопът от лъчи се разпръсква върху по-голяма площ. Слънцето е ниско над хоризонта. С възкачването на светилото, огряването и нагряването на земята се увеличават. В надежда съм, че нашите родни политици няма да „прегреят” и ще позволят достатъчно светлина да падне върху ТЕХНИТЕ коалиционни договорености за …НАШИТЕ пари и съдбата на пенсионната реформа.

Миналата зима беше сравнително мека и почти без сняг. Миналата зима беше изпълнена с недоволство и въпросът КОЙ висеше със страшна сила над политическия хоризонт? Миналата зима сякаш не е отминала. Въпросът КОЙ и сега се ветрее върху платната на липсващите отговори за това КОЙ открадна парите в КТБ и КОЙ прави така, че политиците отново да поглеждат мазно-мазно към 8-те милиарда лв. пенсионни отчисления в доброволните фондове. Няма отговор на многото въпроси, започващи с КОЙ, докато такелажът на платнохода продължава да се къса от вътрешнопартийни боричкания, от предателства и пренебрежение към народното доверие, което води и до безконтролен грабеж на народни пари, събирани за старини, а не за осребряване на безобразията на политиците и на неумението им да управляват. Искрено вярвам, че ще се измъкнем от този пагубен дрейф и корабът с прекрасното име „България” най-после ще заплува в по-спокойни води. Така няма да продължаваме да слугуваме на поговорката: „И вълкът сит, и агнето цяло”, защото в „кошарата” на народното съгласие и народното добруване никога не е имало място за вълците, които сменят овчите си кожи, но не променят нрава си, вече 25 години.

Ваш: St.Ar.

пишете ми на: stoitza@abv.bg