0
Събуждаме се и заспиваме с едни и същи лица от политическия миманс. По цял ден един през друг „богоизбраните“ се надпреварват за доверието на суверена– няма да се уморя и пак ще напиша, макар и вече във всеки коментар да го правя, че това е най–изтърканата, лишена от какъвто и да смисъл дума в обществения и социалния диалог у нас.
Няма също така и защо да „дешифрирате“ кой знае колко дълбоко обещанията на театрално преиграващите собствената си несъстоятелност политици. Те ни отчуждиха от себе си по най–естествения начин, който се е случвал и преди, и не само в последните 15-тина години от съвременната версия на българската демокрация.
Отчуждението от политиците започна още по времето на развития социализъм, докато зубрехме като шантави тонове тезиси, концепции, укази на Държавния съвет и безсмислени упражнения по „възкресение“ на частната инициатива. Помните ли прословутия Указ 56, който трябваше да извади икономически разкапващата се държавност от тоталния хаос на взаимно отричащи се трактовки– за приноса на социалистическата частна собственост към новата обществена инициативност.
Какъв нонсенс?! Бях съкрушен от безсмислието на политическите учебни години, където партийни секретари и лектори от АОНСУ ( за по–младите: Академия за обществени науки и социално управление ) преоткриваха топлата вода и назидателно учеха журналистите как да отстояваме голямата и малката правда в променящия се свят.
Мераците и на сегашните хубавци са като на комунягите. И без да се извинявам за сравнението, но фактите отвсякъде бодат през разкапващото се ежедневие – удавено в безводие, небръснато, физически и духовно нечистоплътно, лишено от смисъла на демокрацията като общество, способно да възпроизвежда свобода, а не да отключва все по–нови и по–нови деструктивни процеси у българина.
Ясно като тиган на месечина е, че Феномена– Пеевски – набеден в свръхестественост от опозицията, не е основният проблем на окарикатурената държавност. Днешното правителство прилича на безсмислена къщурка, чиито стопани са „коктейл“ от мераклии да се докажат пред онези наивници – около 30 на сто, които гласуваха за тях.
Хубавото на демокрацията е, че всичко е „по закон“ . И ако оправданието е в закона, то Христос напразно е умрял, според апостол Павел в „Галатяни“ 2:21
Пламѣн Калиновъ®
Напиши коментар